Минало време, около две десетилетия и малко преди средата на миналия век моята прапрабаба Марина (баба Топузка), решила да въздари своето най-обично дете Костадин (от общо 16 деца) с къща в селото. За целта изкарала пендарите от месаля, който пазила имане още от Момчиловци от покойния си съпруг и мой прапрадядо Анастас (Тасо).

Започнали да копаят основите за къщата и се натъкнали на голяма каменна плоча. Гроб. До него открили втори, после трети. Оказало се, че цялата равнишка била древно гробище. Смущаващото в случая било, че скелетите на хората били несъразмерно големи, спрямо височината на съвременните хора.

Какво се е случило с костите, аз не мога да кажа. Моята майка, която ми е разказала тази история също не знае. Помни само, че като дете е виждала стомните, които са били намирани като погребални дарове в гробовете, са били ползвани от баба Марина като грънци, които тя е ползвала или за цветя или е окачвала на оградата.

В този двор и в основите на къщата е имало гробище. Дали сме смутили вечният покой на тези хора-гиганти, не знам. Знам обаче, че немалко хора, които за пръв път идват в този край на селото, са споделяли, че вечер не могат да заспят, защото имат усещането, че наоколо витаят духове.

Това, разбира се е мълва, която като деца разказвахме из тъмните ъгли на малките улички. Но че тук и край съседните къщи са откривани гробове с кости на големи хора ми беше потвърдено от доста по-възрастни хора, повечето от които вече покойници. 

В разговори с историци съм получавал от тях предположение, че днешните населени места може би са били поселища на рудари, хора от северни народи, които са били разселвани из различни, богати на руди части на Римската империя. Тези хора притежават антропологичните белези (високи тела), които се отличават значително от населението, живяло тук в края на XIX и началото на XX в.

Материалът Основателите на село Джурково откриват гробове на хора-гиганти е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Стари хора от моето село Джурково са ми разказвали наистина вдъхновяващи истории за това как просперитета се гради именно на взаимопомощта и протягането на ръка за подкрепа.

В рид Манастирище се намира местност „Самарджицкото“. Тя е разположена на почти равно разстояние между селата Джурково и Манастир. От незапомнени времена, се смята, че тук са най-хубавите дамари, от които се избиват черни тикли. Тикли са наричани големите каменни плочи за покриване на покриви. И до днес може да видите тикли на много места в родопската архитектура, а се е смятало, че колкото е по-черна тиклата, толкова по-здрава е тя.

Когато се чувало, че в Джурково ще се строи къща, се пускал „хабер“ до Манастир. По свидетелства на стари хора, всички мулета от селото били подкравани за помощ. Тогава там е имало над 50 животни.

Преваляли те билото при старите варници и на „Самаржицкото“ се срещали с джурковските мулетари. Така започвало биене на тикли и пренасянето им до Джурково. За няколко дни до градежа били доставяни нужния брой тикли.

Ако в Манастир се градяла къща, джурковци тръгвали да помагат по същия начин, подкарвайки мулетата.

Днес, заради демографски или икономически причини, бързаме да намерим сигурност в по-големите градове. Там не се познаваме със съседите си и бавно изчезва тази органична връзка между хората, която ражда взаимопомощта. Добре е да си припомняме понякога, че тя е много, много важна за това, чрез добруването на съседа и ние да сме добре.

Материалът За взаимопомощта между джурковци и манастирци е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

След тежките години на безродие и несигурност, дошлите в Джурково преселници от село Момчиловци донесли и своята вяра. По време на строежа на храма, помагало цялото село, дори и хора от съседните махали, които по онова време изповядвали ислям. Стигнали почти до края. Останала само гредата, която носила двата ската на покрива. Харесали голяма ела в местност „Горните арпи“, която се намира високо над селото. Трудна работа било пренасянето, защото пътеката към селото била стръмна и на „кълки“ (серпентини). Това правело носенето и от няколко човека невъзможно.

Тогава, според местното предание дошъл Салих Гунгаля от село Лъкавица и казал следното:
– Я ще ви свалям гредата, но искам пред мене да върви и да свири гайдажия.

От Вуйковците тръгнал гайдар. Салих Гунгаля нарамил гредата, пред него гайдата пее. Църквата слуша и чака тази последна част да се влее в нейната снага. Хората притихнали, слушат и те. И не вярват. Как може сам човек да носи такава греда?

В Средните Родопи религията никога не е била причина за разваляне на „достлука“. „Божественото“ у хората е било взаимоотношенията им, добруването им, другаруването между тях.

Помня една баба от село, която казваше: „Мене, сине, ма я не страх от хората дето от Бога страх имат и дали викат „Христосе“ или „Аллахко“. Лошото е ага са хората такива, че от Богън страх да немат. Айсва е лошо.“

(тази история ми бе разказана от местни жители през 2020 г.)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Как Салих Гунгаля помага на църквата в село Джурково е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Преселвайки се от Момчиловци в Джурково, родът Топузови се установява на една слънчева тераса, на около половин километър от границите на днешното село. Мястото е кръстено „Сливата“ и тук Топузовци построяват три къщи.

Пра-дядо ми Тодор е обичал да сръбва ракийка. От тази му страст идва и желанието да отвори кръчма. Речено-сторено. Пригодил дядо една стая и купил от селския хоремаг две шишета ракия. Кръчма ще отваря, трябва да има асортимент.

Зачакал дядо ден-два, седмица. Никой не дошъл. Пийвал си дядо ракийка по малко и си я изпил.

Решили няколко джурковци да идат на „Сливата“, та да видят на Топуза кръчмата. Отишли, посрещнал ги дядо Тодор.

– Ха, здравейте! За какво сте дошли?
– Тодоре, дойдохме да ти видим кръчмата, да пием по едно юзче ракийка.
– Амче вие сте яце закъснели. То яз чаках, чаках, та си я изпих.

Тръгнали си клиентите и така се свършило с на дядо кръчмарлъка.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Неуспешния опит на моя прадядо Тодор Топузов от Джурково в кръчмарлъка е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.