Баба Ушовица, е разказала преданието за началото на род Сираковци, от който род самата тя е произхождала. Тази жена е родена във втората половина на XIX в., а историите, които тя е чула и запомнила от стари хора, вероятно ни връщат дори към средата на XVIII в. Предавам ви дословно нейния тъжен разказ:

„Нашия жинс (род) е хвърлен жинс. Моя прадедо Кешо Сирака го намерили хвърлен на една от жюркоските кюприи. Детето е било мъничко пеленаче, повитко и поставено в кошница и така с кошницата го оставили на моста. Намерили го някои от жюркоските колибаря, изхранили го на една коза, отгледали го, турили му име „Сирака“ и едно прозвище „Кешо“ Много отколе е било това, другуш, кога бягали людете, майка му е фирили, голям зор видяла и затова го е оставила на кюприята. Пък може и кавурка („гяурка“) да е била и турците като са ги гонили, та са я затрили…“

Когато Кешо Сирака пораснал, оженили го за една мома Ана. В далечното минало се губят и нейните следи. Баба Ушовица казва, че една мома имало от Богутево женена у тях, вероятно това е тази Анка. Може би и тази Анка е кръгъл сирак, отгледана по колибите, а като станала мома за женене – дали я на Сирака.

Баба Ушовица е разказала още, че в Богутево, старите хора често споменавали прозвището „Кешо“, когато се обръщали към някой младеж с насмешка. „Ей, Кешо, яла насам!“, „Ей, Кешо, как си?“ Може би това прозвище е пренесено през билото в Богутево от джурковския Кешо? Колко такива съдби вековете са заличили…

На снимката е стара къща от Сираковска махала. Тя се намира северно от Джурково, разположена на една заравнена тераса, под която има големи ливади. Преди десетилетия, когато жителите на махалата се преселили в махала Надежда, те взели от тук тикли и дървен материал за новите си къщи.

Днес Сираковска махала стои със своите грамади, устоявайки на времето. След десетилетия може би ще има само скупчени камъни, които да напомнят за живота тук.  

Материалът История на родът Сиракови (Сираковци) от Джурково е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.