Отишъл при председателя на селкоопа. На стената – портертът на Ленин. Изслушал го директорът:
– Нямам работа за тебе!

Отива при председателя на ТКЗС-то. На стената – портертът на Ленин. Отговорът е същия:
– Нямам работа за тебе!

Отишъл при директора на Геоложка. На стената – портретът на Ленин.
– Нямам работа за тебе, Тодоре!

Отишъл при директора на Горубсо. На стената – портретът на Ленин.
– Няма работа за Вас, другарю Тодоров.

Прибира се вечерта омърлушен. Чича Тьодьовица го чака на вратата:

– Кво стана, найде ли?
– Нема!
– А ти къде ходи?
– Всякъде ходих. Ама то, навсекъде един и същи чорбаджия – Ленин! Където и да влезеш, на стената си е турил портрета. Накрая разбрах, че той командва всички! Некой ме е наклепал пред него! И неговите хора ми казват все едно и също: „Нема работа за тебе!“.

Простодушната чича Тьодьовица го емнала:
– Ама ти, като не си знаеш устището! Сигурно са му казали на чилека, ти се подиграваш на всички! Сега заради твойта голема уста децата ще ядат сух хлеб! И на тоя лелин – коя е лелята му? – иди да подумаш с нея! Може да е от нашите!
– Леля му е КПСС! Иди ти да говориш с нея! 

Материалът Уйката от село Манастир – д-р Никола Тодоров е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Решили двама приятели да направят хубава раздумка в това високопланинско село. Било в края на миналия век. Кой да ти гледа прогнози, дългосрочни фронтове, предупреждения. Минчо Празников „едно си баба знае, едно си баба бае“. 

Тръгнали те, снежец имало тук-там по бърчините над селото. Да, ама зима. Не го знаеш какво е. Дойде му на акъла и фукне ония ми ти ветрове, да дойдат зад Преспа и Свобода, та да докарат оловно сивите облаци. Точно така, както и се случило.

Стаята им на нивото на улицата. Запалили печката, пукат тия цепанки, ракийката върви, мохабетя сладък. Навън снегът започнал да пада. На светлината на уличните лампи не давал „чатлак“, че вали много силно. 

Аху-иху, ох, бабачка, натаралянкали се нашите хора и заклюмали по масата. Ясно, време е за сън. Лека нощ!

Приходило му се на моя човек до тоалетна, отишъл, гледа иззад пердето навън тъмно. Приходило му се пак, вънка пак тъмно. Припило му се вода, вънка пак тъмно. Наспал се. Върти се в леглото, вънка пак тъмно.

„Бре, мама му стара!“ – казал си – „Много бързо съм се наспал, трябва да е от чистия въздух“.

Решил да се поразтъпче, па макар и вечер. Взел си часовника и какво да види. 12 часа на обяд. 

Помъчил да отвори вратата, не може. И тогава се усетил, че толкова сняг е набръскал, че е покрил и врата и прозорец и през пердето не може да влиза светлина. А той, будалата си мисли, че още е нощ навън. 

Помня, че отне няколко дни да се свържем с тях, да се „откопаят“ и да послегне малко снега, та да се изчисти пътя. 

Такива зими имаше доскоро в Родопите.

(снимка село Манастир 2004 г.)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Как в родопското село Манастир навалял 2 м. сняг за една вечер е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.