Дотук може да дойдете и от Гуне махала, движейки се срещу течението на река Боровица, но в този случай нещата опират до прецизно познаване на района.

След всичко, което ви казах, може би си мислите, че тук отдавна животът е изчезнал. Не, не е.

В Шипка живее семейство от трима души (имам информация, че бабата вече е в град Хасково) — двама старци и техният син. Те са буквално като сърнички. Гледат отдалеч с недоверие, не обичат фотоапаратите и телефоните, ревнуват своето ежедневие и не искат чрез снимки то да стане достояние на хора от всички континенти.

Все пак може да имате късмета да си направите снимка за спомен с тях, да поговорите повече. Подобно на сърничките, им трябва време, за да спечелите доверието им. Спечелите ли го, те започват да ви разказват, изкарват на показ жаждата си за разговори с хора, за клюки, за майтапи, оживяват някак си.

Тръгвате ли си, очите им стават тъжни, защото след тази искра на очовечаване те пак остават сами — в оня далечен и полудив свят, в който единствено дивите животни са им другари. Очаквам с нетърпение отново да отида там.

Материалът Последните жители на родопската махала Шипката е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.