Материалът Град Смолян – градска среда (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Попрелка е сред малките населени места в община Смолян. Днес селото има съвсем малко постоянни жители, а намаляването на населението през десетилетията е оставило своя отпечатък върху неговия облик. Част от старите къщи са необитаеми и постепенно се рушат. През 2008 г. дори е съобщено за интерес от чуждестранни инвеститори към изоставените родопски къщи в селото, но тогава до сделки не се е стигнало, тъй като трудно са били откривани наследниците на имотите.

Районът около Попрелка е интересен със своята природа и близостта до някои от известните места в южната част на Смолянско. В непосредствена близост се намират Кремене, Могилица и Ухловица, а пещерата Ухловица е на около 3 км югоизточно от селото. Така Попрелка остава встрани от основните туристически маршрути, но е част от един от характерните високопланински райони на Родопите.

Днес Попрелка е от онези малки родопски села, в които най-ясно се виждат промените в планинските селища през последните десетилетия. От някогашното населено място са останали старите къщи, тесните пътища и планинският пейзаж, а малкото постоянни жители са част от постепенно изчезващия традиционен начин на живот в тази част на Родопите.

Материалът Село Попрелка – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

То е възникнало от няколко колибарски махали през XVIII век, а името му идва от кремъчните скали в околността.

Според местно предание някога тук е имало голямо селище с 400–500 къщи, което по-късно било разрушено и обезлюдено.

Един от най-ценните паметници в селото е църквата „Св. Троица“, построена през 1896 г., чийто иконостас е дело на зографи от Неврокопската школа.

През Кремене преминава стар римски път към Беломорието, а днес околностите предлагат красиви маршрути към природни забележителности като Надарската пещера и Лютинските водопади.

Материалът Село Кремене – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Село Солища – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В селото се намира и Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“, основано през 1971 година, където се обучават ученици от цялата страна в народно пеене, гайдa и традиционни инструменти.

Всяка година в началото на март тук се провежда кукерският фестивал „Песпонеделник“, който събира стотици участници и хиляди посетители от България и чужбина.

Материалът Село Широка лъка – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Село Момчиловци – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Село Могилица – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Село Кутела – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

По рида и в подножието му има три населени места. Селата Гьоврен и Мугла.

Третото населено място е това, което снимките ви показват в далечината. То се казва Чамла и дава името на рид Чамлия.

Село Чамла е обезлюдено, но то е известно с нещо друго. Със своята надморска височина от 1630 м. то е най-високо разположеното населено място на Балканския полуостров.

Навремето Чамла е достигало население до близо 150 човека, но в края на 80-те години е обезлюдено. Въпреки това то е е заличено и остава като населено място в землището на село Мугла, част от община Смолян.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Село Чамла – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Саламбашев ни съобщава обаче още, че друго име на селото не се помнело, макар че в „Исторически бележник“ се споменавало по-старо име Очиново. Но този „известен исторически бележник“ не е твърде сигурен. Засега е известно сигурно само изследването и разчитането на турските архивни документи от Р. Стойков (Известия на Народната библиотека, том I (VII), според което името Чокманово е фигурирало в данъчните регистри още от 1676 година. В тия документи, в които буквите за гласните звукове не са много точно указани, Р. Стойков разчита форма ЧКМАН и я възстановява ЧАКМАН. Забележката на М. Моллова (сп. Български език, 27, 1977, 5, с. 440), че в турски език съчетание чок иман фактически не съществува и че в Чокманово не може да се търси подобно съчетание и значение, е напълно правилна. Но и нейното обяснёние, според което Чокманово произлиза от Сукманово-сукман, също е неубедително. М. Москов пък излиза със своя теза, че името Чокманово е турско по произход. Той се основава на едно единствено сведение, което взема от речника на B. Радлов, където е записана османска разговорна форма чокман като вариант на думата чокмар със значение „топка на тояга, тояга с топка́ на края“ или „ленив, тъп“ (Словарь тюркских наречей, III, 2, с. 2011—2012). Посочените значения обаче са иа думата чомар/чокмар, а от тях М. Москов прави извода, че нашето селищно название Чокманово било турско по произход — чрез прякор или родово име Чокман (сп. Турист, 11, 1973, с. 22). В една от следващите си работи той доработва тази своя идея (Славянски и балкански етимологии, Год на Соф. у-т, Фак. за слав. филологии, 68, 1975, 3, с. 314-320), като се опитва да обясни вариантите чокмар, чокман от една страна и чоман, чуман; чокман, чукман от друга. Но и този опит е неубедителен. Формата чокман, както се посочи по-напред, е записана само като вариант на чокмар и не е отразена в нито един турски народен или диалектен речник, защого фактически в езиковото съзнание на говорещите турски език тя не съществува (виж М. Моллова). Поради това турският произход на името Чокманово е твърде съмнителен.

Неочаквано обаче селищно име Чокман се откри и в Румъния, и то в област с твърде слабо турско и мохамеданско влияние – северозападно от Клуж в Трансилвания. Ето защо може да се приеме, че селищните имена Чокманово у нас и Чокмани в Румъния имат един и същ тюркски, а не турски произход. Твърде вероятно е да е съществувало и лично име Чокман сред онова тюркско население, което е оставило трайни следи у нас и в Румъния. А това население е било прабългарското.

Лесно е да се открие, че името Чокман е сложно, образувано от Чок и ман.

Дума чок от по-старо чак „сила, власт, величие“ се среща в редица тюркски езици. В чувашки тя гласи чох/чух „власт, сила“ (М. Ресенен, Опит за етимологичен речник на тюркоките езици, 1969, с. 95). В калмицки чох означава „имам власт, вла-ствувам“ (Калмыцко-русский словарь, 1977, с. 654), а в уйгурски документи от XII век чох означава „величие, сила“ (Древнетюркский словарь, Ленинград, 1969, с. 152). Освен това лично –прабългарско име Чок, Чоко е засвидетелствувано в нашата история още през IX век. Един от синовете на хан Омуртаг се е казвал Чок, Чоко – име, прочетено неправилно от В. Н. Златарски като Цок, Цоко (История на българската държава през средните векове, I, 1, 1970, с. 378 и 550-552). Това име се е срещало и по-късно и както ни съобщава Ст. Илчев (Речник на личните и фамилни имена у българите, с. 544-545), през XIX век то е вече регистрирано нашироко в Родопите, Тракия и Дунавската равнина. Но обяснението, което Илчев дава за произхода и значението на името Чоко, е погрешно.

Съставката ман в подобни лични имена (Чокман и Чокманово) е от староирански произход, получила широко разпространение в тюркските езици и означаваща „човек, мъж“. Така че като цяло името Чокман буквално означава „сила-мъж“, „власт-мъж“, „величие-мъж“, т. е. „силен мъж“, „властен мъж“, „велик мъж, човек“. Или с други думи казано, ще е равно на славянските имена Властимир, Владимир, Велимир, Велико, Величко и подобни.

Името Чокман не е куманско или татарско, защото в тия езици то се появява във форма Чако (История на България, 1961, с. 218). Следователно селищното название Чокманово, Смолянско, произхожда от прабългарското лично име и означава „Властимирово“, „Владимирово“, „Великово“, „Велимирово“ или „Величково“ село.

автор Борис Симеонов
извор – сп. Родопи, 1978, кн. 7, с. 19
източник

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Произход и значение на селищното име Чокманово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.