Владимир Арденски, който днес (2025 г.) е жив и здрав на 96 години ни оставя интересни впечатления от онзи период. Впечатления, които както ще видим са изпълнени с надежда. Днес, сивинецът Арденски може би с тъга вижда всичко това. 

„За малките селца обикновено казват: не го търсете на картата. И Сивино го няма на повечето географски карти. Но то съществува…. До самата южна граница е. Тръгнете ли от Смилян нагоре покрай десния приток на Арда, в него ще стигнете. Ще ви посрещнат приветливо сто и двайсет нови къщи, а сред тях, на най-хубавото място в селото, една просторна бяла сграда направо ще ви се усмихне…

Това е читалището – най-новата и най-голяма радост на сивинци. Моля, заповядайте!

Киносалон с 250 места, широка сцена, гримьорни, библиотека, читалня, клуб за младежите…

Преминаваш от помещение в помещение и неволно възкликваш: читалище в Сивино! Читалище в едно селце, където само допреди 15-20 години деветдесет и пет на сто от жителите му са били неграмотни или полуграмотни. 

Не е чудно, че го има, че е построено – в днешните времена не е толкова трудно да се построи едно читалище. По-важно е другото: че е потрябвало…

Сутринта на 26 октомври 1968 г., когато щеше да се прерязва лентата пред новата читалищна сграда, в Сивино се изсипа проливен дъжд. Местните управници, които тъй старателно се бяха подготвяли за тържеството, уплашиха се, помислиха да не се провали. В 10 часа обаче улицата и градинката пред читалището почерняха от хора и чадъри. А когато се разтвориха вратите, салонът се оказа тесен. Дошли бяха старци с тояжки и майки с пеленачета – всички, които могат бяха дошли да се порадват на голямата придобивка и още веднъж от сърце да кажат „Благодарим“. Сивинци благодаряха на оная сила, която им бе показала, че освен борина, на света има и електрическо осветление, че освен мулета, има и автобуси. И най-сетне, че само с хляб не се живее…

Сцената пламна от алени миндили, грейната лицата на моми, момци и невести, в салона звънна песен. После втора, трета… та чак до сред нощ. Младите стопани на новата читалищна сграда – тютюнопроизводителки, горски работници и ученици пееха и танцуваха без насита. Онова, което вековете бяха отнели на дедите и бащите им, те сякаш искаха да наваксат за един ден. 

В тази празнична възбуда някой изрече: „Дано този дом никога не остава празен, дано в него никога не достигат книги“. 

–––––

Към момента тази перспектива е в сферата на пожеланията. Дано някой ден Сивино отново да се напълни с хора, пък тогава ще му мислим за култура…

Материалът През 1968 г. е открито читалището в село Сивино е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Взето е решение, до селото, което тогава е било доста многолюдно да има редовна автобусна линия. Това създало много голямо вълнение, донякъде от радост, донякъде от тревога. 

Една вдовица на преклонна възраст казала: „Вдигнете ме, мари, и йе да ида да го видя, че ще умра, та нема да знам какво е рейс.“

Автобусът тръгва. Голяма тревога изпитвал и пълномощника Здравко Велинов, който най-много „натискал“ за него. „Ще има ли пътници?“ – питал се притеснено.

От Смолян казали: „Щом сивинци си направиха пътя, нека върви колата, но пробно – ако няма пътници, ще я спрем“.

– Опря до там работата – разказвал след това Велинов – че трябваше вечери наред да обикалям от къща на къща, да убеждавам хората сутринта с рейса да пътуват. На някои им предлагах и пари за билети, само и само да задържим придобивката. 

Това, разбира се, е продължило само няколко седмици. На леснината бързо се свиква. Сетне, като се юрнал народът към автобуса, иди му разправяй, че местата са ограничени. След още някоя година се наложило да пусне още един автобус по линията Смолян – Сивино. 

И така – завършил разказа си Велинов – сега за ден два автобуса влизат в селото. Никой вече не ще пеша да върви. 

(снимката е илюстративна. източник)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Първият рейс в родопското село Сивино е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.