МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Пловдивски адвокат чисти пътеките над Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Моите прабаба Мария (Мика) и прадядо Атанас (Начо). Пестеливи и работливи хора. Доживяват до дълбока старост, дядо Начо почти столетник. Живели са в Хвойна, като баба ми Мика всъщност е била от Павелско, а дядо Начо с корени от Малево.

Когато е имала работа или специфични покупки за домакинството, баба ми Мария е ходила пеш от Хвойна до Асеновград и обратно, за да пести пари от транспорт за семейното благуване и добруване.

Дядо Начо, е бил предприемчив човек. Построява „Синия хан“, който се намира между село Хвойна и град Чепеларе и дълги години е бил собственост на нашата фамилия. Ханът е обслужвал търговците и кираджиите (керванджиите), които са циркулирали по течението на река Чепеларска.

Сурови, но силни хора. От разказите на моята майка Гинка Мирчева съм научил много интересни, смешни и трогателни неща от техните животи. Хубавото е, че имам и тяхна снимка. Двама родопчани, създали три деца, съградили домове и преминали през живота винаги един до друг.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Мария и Атанас Тарашеви – моите прабаба и прадядо от село Хвойна е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Разказвал съм ви много пъти за Гуне махала. Място, скрито от хорските очи, но запазило истинските хора.

Ходил съм там много пъти. Вече не ги броя. Може да са десет, може да са два пъти повече. Спомням си първата ни среща с него. Още с пристигането ни, бай Шефкет, един от последните жители тук, сложи кафе на джезве, мед и мляко, в което лъжицата може да стои права. Истински неща, произведени тук.

Баща и син накрай света (последните жители на Гуне махала, община Асеновград)

Разговаряхме отново дълго. Както обичам да казвам „напоително“. Питах го, разпитвах го, научих много нови неща, „изстисквах“ неговата житейска мъдрост.

Това са последните жители на махалите в пограничните райони между Източните и Западните райони на Родопа. Хора от които може да научим много и да си припомняме какво е човещината.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Гостоприемството на бай Шефкет от родопската Гуне махала е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Ония ден си мислих за Женда и днеска съм тук. Много обичам това място.

– Голямо село беше, а там жълтото – сочи Ейваз – е училището. Учил съм там до 8-ми клас. Имаше живот тука. Сега има 4-5 къщи с хора.

Започвам да го разпитвам за дивеч, за прехрана, за настоящето, за бъдещето.

– Гледаме крави, ама не виждам как още много ще ги гледаме. Само те натискат от тук, от там. Вместо да ти помага някой, се чудиш помагаш на държавата или си направил нещо нередно. Така как да имаш ищах (желание) да работиш?

Защо ли този разговор се повтаря с всеки човек от района?

Водното Безводно и Али, който почиства чешмите

– Знаеш ли, аго Ейваз (аго е уважителна форма за хората тук и е признак на възпитание да го използваш), защо всички тук сте се предали. Ти разбираш ли, че всеки разговор с хората от селата край Бездивен, от Чиляка, Загражден, Кърджали, Бели пласт, Ночево, целия район стига до това, че всичко загива.
– Ами виж и си отговори сам. Има ли село, в което хората да са повече от къщите?
– Хм, не се бях замислял
– Ами като видиш колко малко комини пушат, ще разбереш, че няма хора. Текеесетата едно, всичко под училището беше тютюн. Сега какво е? Нищо! Взеха на хората земята и хората избягаха.

Невероятно. Всеки казва едно и също. Опитвам се да обърна разговора.

Село Небеска, община Черноочене, област Кърджали – под сянката на каменните гиганти

– Кажи нещо оптимистично
– Виж какъв хубав дамазлък съм си захванал – сочи си кучетата – голяма радост са ми. А пък другото – каквото е рекъл Господ. Ще се мъчим пък да видим.

„Ехооо“ – чувам в далечината. Моите хора ме викат. Забавил съм се. То с такива хора цял ден да говориш, все има какво да си кажеш.

– Отивай, викат те.
– Отивам, пак ще се видим. Дръж фронта!

Тъжни разговори водя с тези хора. Питам ги едно и също, отговарят ми едно и също. Какво се случи, че тези 30 години „благоденствие“ се оказаха по-опустошителни от война?

(заглавието означава „Дженда не е на дневен ред“)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Дженда is not agenda е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Да стопанисваш място за настаняване е много сериозна отговорност. Трябва да си работлив, сърцат, гостоприемен.

Това са семейство Меджнун и Хабибе Йетим. Прекрасното семейство, което стопанисва Хижа Нановица. Над десет пъти отсядам при тях и ако кажа, че ми е все по-приятно и желано да съм техен гост, няма да излъжа.

Посрещаме се като приятели, разделяме се като приятели. Във времена, в които масово стопаните по хижите са готови да ви се озъбят и да ви покажат, че присъствието ви е по-скоро бреме за тях, в хижа Нановица винаги се чувстваш специален и желан.

Не искам да съм многословен, а и няма смисъл. Просто всичко, което може да искате за пълноценна почивка – гледки, огромен избор от културно-историческо наследство, природни забележителности, уют и гостоприемство от лъчезарни и интелигентни хора, може да го получите тук. Страхотни стопани!

Препоръчвам без колебания!

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът За да посрещаш туристи, трябва да имаш голяма душа – Меджнун и Хабибе, стопаните на хижа Нановица е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Панайот, Радослав и Анастас. Снимка от родовата среща в село Джурково през 2012 г. Още една снимка, която ретроспективно пускам 12 години след нейното заснемане.

Трима човека на обща възраст над 250 години. От тях сега жив е само бай Анастас (Тасо), който лятото ни радва и разведрява с присъствието си сред опустелите джурковски къщи. Наближава своите 90 години.

Те бяха професори в живота, но бяха професори за живота. Разбираха го, знаеха го. Много истории съм слушал от тях, много съм запомнил, много съм записал, затова и тази снимка е толкова ценна за мен.

А бай Тасо (най-десния на снимката), да е здрав и да ми разказва още и още.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Трима достойни родопчани е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Има една много интересна област в Родопите, наричана Рупчос. Горен Рупчос е около Чепеларе, долен Рупчос е района около „Ропката“ и селата Павелско, Хвойна, Малево и Орехово.Иван Тарашев е баща на моята майка. Неговият баща е от Хвойна, а майка му от Павелско. Затова аз, Ивайло Мирчев, автор на този сайт съм 1/4 „рупец“.

След като в началото на 40-те години, дядо ми е бил фронтовак, с края на войната започва неговата служба в духовия военен оркестър в Асеновград.

тази история е част от сборник „Родопите в съдби и образи“, който може да поръчате тук

Последните три години от службата си, дядо е граничар. Охранява границата ни над село Чорбаджийско със своето следово куче Тигър. Пенсионира се на 37 години. Беше човек на честта, на реда и на принципите. Строг, но справедлив.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Спомен за Иван Тарашев от село Хвойна е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Това е Симеон. От дете той е в планината, заедно със семейството си, което стопанисва хижа Персенк. Участва в ремонти, пренася, посреща хора, изпраща хора. Хижата се превръща в уютно място за всеки планинар, въпреки че под връх Персенк условията са тежки. Ужасни зими, липса на достъп, мечки. Детето се калява и възмъжава.

Хижа Академик – прохлада само на половин час от Пловдив

Преди няколко години хижа Академик (бившата „Родопски партизани“) беше в окаяно състояние. Наистина окаяно. Семейството на Симеон взе хижата с идея да стопанисва и нея.

Започнаха от нулата. Буквално. Къртовски труд, всяка спечелена стотинка се връщаше в подобряване на това място. Едно ще се освежи, друго ще се смени. Ще  запали цигара „Ей тука, това така ще стане, а това пък искам да го направя така“, мечтаеше Симеон и бавно мечтите му добиваха вид. За да се превърнат в реалност.

Днес хижа Академик е образец за чистота, отношение, вкусна кухня и всичко онова, което към този момент хижите трябва да са.

Познавам Симеон и съм горд, че имам такива приятели. Млад мъж и хижар. Стопанин, приятел, човек на думата.

Ако сте от района на Пловдив, непременно посетете хижата, най-малко за да отдъхнете и да видите какво е направил този млад човек. Наистина е удивително! 

Фейсбук профил на хижата

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Симеон – младото лице на хижа „Академик“ над село Храбрино е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Винаги го заварвам да работи. Все си казвам „Тоя човек не почива ли?“. Хем и гостите му гости във Вилно Селище „Сабазий“, хем цялото пространство, двор, беседки, камина светят от чистота, хем и време намира да ходи по маршрутите и да ги почиства.

Стефан е оставил Стара Загора, преди години идва на място, на което няма достъп с автомобил. Запрята ръкави, реновира стари къщи, на ръка заравнява километри почвен път, създава райско кътче, което се намира в подножието на Тракийско скално светилище Беланташ.

Преди доста години, когато още маркировките в района на Кръстова гора, Караджов камък и Беланташ бяха екзотика, Стефан пръв се погрижи за указателните табели. Убеден съм, че благодарение на този му къртовски труд, хиляди хора са намирали правилната посока.

Познавам го и като радетел за развитието на туризма, познавам го и като хотелиер. Изключително внимателен и почтен човек. Разговорите ми с него винаги са били истинско удоволствие, а гювечите в глинено гърне и кулинарните му шедьоври са нещо, което човек трябва да опита.

Радвам се, че има подобни хора, за които планината и маршрутите са нещо точно толкова важно, колкото и мисията да посрещаш, настаняваш и изпращаш туристи. И се радвам, че го познавам.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Стефан – стопанинът на вилно селище „Сабазий“ край Беланташ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Това е  една история за превратностите на съдбата и за покъртителните мигове в историята на Родопите.

Преди много, много години, някъде в началото на XIX в. две от трите деца на хвойненското семейство Тарашеви отиват за няколкомесечна лятна „ангария“ (трудова повинност) при осиковския ага. Братче и сестриче, работили неуморно цяло лято и дошло време да се прибират в родното село. Младото момиче било харесано за жена на едно от момчетата на агата и насила тя била принудена да остане. Сложила забрадка, приела ново име и за нея започнал нов живот. Нежелан…

Братчето се прибрало, залиняло. Не яло, не пило, само плакало и тъгувало. Дошла пролетта. Взел пакулчето, сбогувал се с майка си и татко си с думите: „Тръгвам. Без кака не мога да живея. Сбогом…“. Отишъл в Осиково и турил край на своя християнски корен. От там нататък никой нищо не чул за тях…

тази история е част от сборник „Родопите в съдби и образи“, който може да поръчате тук

––––––-

След години, за третото дете на семейство Тарашеви – Мария, която била изтърсачето, но израснала каматна мома, дошли баща и син от рода Вулджеви (бежанци от Богутево, преселили се в Малево). Синът Райчо бил вече за женене, а се знаело, че Мария била красива млада девойка и нейното време за задомяване е дошло.

Приел  бащата на Мария гостите, разговорили се, разпитали се, пък накрая казал: „Харесвам те, Райчо, хубаво семейство имаш, работлив си. Остана ми обаче само едно дете, затова ти ще дойдеш тук зет и ще вземеш нашата фамилия“.

Така и станало. Родът Тарашеви продължил. Дядо Райчо и баба Мария имали много деца. Едно от тях се казвало Димитър. Син на Димитър бил Атанас. Син на Атанас бил Иван. Дъщеря на Иван била Гинка. Син на Гинка е Ивайло, т.е. аз. Моя дъщеря е Мария. За да започне и завърши тази история с Мария…

тук може да поръчате указател „Посоки – 40 маршрута в община Асеновград“

През 60-те години краеведът Никола Жалов разбира, че фамилиите на горски работници от Осиково, работещи в Тъмръшкото горско стопанство носят фамилията Тарашеви. Приел го като съвпадение, докато в последствие не попада на материал във вестник „Родопски устрем“, в който се изнася доклад от Ариф Тарашев – секретар на общината в Михалково. Жалов му пише писмо, на което получава отговор, за който споделя: “ Ариф Тарашев чистосърдечно призна своя произход и че нееднаквата ни вяра не трябва да ни дели, че сме с еднаква кръв и ме покани да му ида на гости…“.

През 1986 г. в местността „Таушана“ край село Хвойна се организира родова среща между Тарашеви от селото и Тарашеви от Осиково и Михалково. След близо 200 години празнота и открадната семейна и родова памет връзката е възстановена. Никоя житейска буря не е по-силна от кръвта и рода, никое злодеяние не може да ги прекъсне.

––––––

Баба Мария Тарашева и дядо Райчо Вулджев са мои баба и дядо шест поколения назад. Винаги се вълнувам, когато споделям и запазвам родовата си памет, защото това е крепилото на българщината. Приемам опазването на историята и традициите за дело сакрално и изпълнено с огромна стойност.

(снимката е илюстративна – източник)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Трогателната история на рода Тарашеви от селата Хвойна и Осиково е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.