Източни Родопи - Туристически пътеводител

Средновековна крепост Устра – Устренски рид, Източни Родопи

ustremeni — Thu, 01 Jan 2026 08:34:40 +0000

Крепост Устра е средновековна крепост в Източните Родопи, разположена на стратегически връх с панорамна гледка към околността.

Първоначално е изградена през X век по времето на Първото българско царство с цел охрана на важни пътища и рудодобивни райони. През XII–XIV век крепостта е доукрепвана и използвана активно през периода на Второто българско царство. След османското завоевание в края на XIV век Устра губи военното си значение и постепенно е изоставена.

Археологическите проучвания разкриват масивни крепостни стени, кула с многоъгълна форма и следи от вътрешна застройка.

Днес крепостта е атрактивен туристически обект, съчетаващ история, впечатляваща архитектура и спиращи дъха гледки към Родопите.

Материалът Средновековна крепост Устра – Устренски рид, Източни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Крепост Клисе куле край махала Памук – община Черноочене, област Кърджали

ustremeni — Fri, 19 Sep 2025 05:27:41 +0000

Тракийската крепост Клисе куле (срещана другаде като Хисар куле) се намира на границата между областите Пловдив (община Асеновград) и Кърджали (община Черноочене), но буквално няколко метра я вкарват в землището на село Паничково (община Черноочене).

В близост под крепостта, на няколкостотин метра в западна посока протича и река Черешка (горното течение на река Каваклийка), която се води за условна граница между Източните и Западните Родопи. Надморската височина, на която тя е разположена варира от 720 до 730 м.

Според специалистите, крепостта е тракийска, но е функционирала като укрепление чак до късната античност – V-VII в. Служила е за охрана на прохода, който се намира в непосредствена близост. Входът е бил от юг, а многобройните големи камъни, които се намират в района са използвани в отбранителната система.

Към днешна дата, крепостта е силно обезличена. Крепостните и стени могат да бъдат проследени под насип.

До останките от крепост Клисе куле достъпът е сравнително лесен. С автомобил стигате до отбивката за село Жълт камък. Тук има достатъчно големи крайпътни уширения, на които да паркирате.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Крепост Клисе куле край махала Памук – община Черноочене, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Средновековна крепост Моняк край град Кърджали – община Кърджали, област Кърджали

ustremeni — Wed, 03 Sep 2025 12:03:20 +0000

Крепостта Моняк е един от забележителните исторически паметници в Родопите. През XII в. на основите вероятно на римски кастел, тук се изграждат охранителни и жилищни постройки. Запазената днес част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината ѝ на места достига до 8 метра. Изградена е от камъни, споени с вар и пясък. Запазена е и част от наблюдателната кула, чиято височина е 4 метра. Общата площ на крепостта е 18 000 кв. м.

В началото на село Широко поле, в дясно и нагоре се отделя черен път, който започва да криволичи сред иглолистна гора. В рамките на няколко километра той ви отвежда до няколко уширения, които са и стартовата точка за изкачване към крепостта. Тук надморската височина е 320 м.

Тръгвате по изкачващ се нагоре каменист път. В рамките на няколко големи завоя, се движите ту през борова гора, ту през открити пространства, за да достигнете до заравненото пространство при крепостта. Най-високата точка е 580 м. и гледките, които ще видите ще ви убедят, че неслучайно мястото е стратегически избрано за крепост.

Времето за преминаване на маршрута е около 1 ч. в спокойно темпо. Заредете се добре с вода, защото чешми по маршрута няма.

Материалът Средновековна крепост Моняк край град Кърджали – община Кърджали, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тракийска крепост Устра на връх Сиври кая над село Устрен – община Джебел, област Кърджали

ustremeni — Sat, 16 Aug 2025 06:51:09 +0000

Тракийска крепост Устра се намира на връх Остър камък (Сиври кая), на 0.87 км северозападно по права линия от центъра на село Устрен. Южната страна на върха представлява отвесни остри скали, поради което в тази посока няма крепостна стена.

Достъп до крепостта има от север и северозапад, където за защита е издигната крепостна стена. Тя има седем ъгъла, а разстоянието между тях е 33 м., 21 м., 30 м., 23 м., 32 м., 68 м., 15 м. и 37 м. Или цялата стена е дълга над 260 м.

При построяването й не е издълбавана основа, а камъкът е положен направо на терена. Камъните имат правоъгълно и квадратно напречно сечение с размери 0.45х0.5 ., дължина 0.8 до 1.5 м. Те са положени перпендикулярно на оста на стената. При подреждането равната страна на камъните оформя външното и вътрешното лице на стената. Пълнежът е от дребни камъни. Стената е широка 2.2 м, запазена на височина от 1.2 до 2.1 м. Зидарията е суха.

Твърдината има два входа. Първият се намира в западната част. Ширината измерена отвън е 2.1 м., а отвътре 2.45 м. Втория вход е на северната страна и има външна ширина 1.5 м, а вътрешна 1.95 м. Вероятно входът е затварян с местеща се врата.

При проучването на крепостта не са констатирани основи на помещения, кули и водохранилища. От североизточната и северната страни се забелязват останките на още една стена, която се проследява под насип. Тя също е изградена от ломени камъни без спойка и е значително по- дебела от първата. Дълга е около 115 м. Но изглежда не е довършена.

Западно от обекта се забелязват множество по- тънки зидове изградени също от ломени камъни без спойка. Те са вероятно останки от селище. Прави впечатление, че за разлика от други тракийски крепости в Родопите, стената на Устра е запазена в отлично състояние.

източник текст

Материалът Тракийска крепост Устра на връх Сиври кая над село Устрен – община Джебел, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Археологически комплекс Перперикон – община Кърджали, област Кърджали

ustremeni — Fri, 11 Jul 2025 06:18:01 +0000

На 18 км. североизточно от гр. Кърджали се намира Археологически комплекс Перперикон. Асфалтов път довежда до подножието на скален връх, на който се намират основните обекти на най-големия мегалитен паметник в България.

Какво е привлякло древните хора на това място в средата на долината на Перперешка река! Съчетанието на вода, плодородна почва и скали, опиращи в небето или нещо, за което днес нямаме сетива! Каквото и да е то, накарало е хората да носят дарове в глинени съдове, глинени фигурки, каменни сечива, да ги полагат в естествените скални пукнатини, наричайки ги на боговете от края на V хилядолетие пр. Хр.

В късната бронзова епоха, ІІ хил.пр.Хр. свещеното място е преоткрито. Започва упражняването на нови култови практики и ритуали. Започва и в продължение на векове се оформя огромен култов комплекс, изсечен в скалите, включващ стотици помещения, като са отнети хиляди тонове камък. Към края на старата и първите векове на новата ера градът добива своя завършен вид. Той се състои от крепост на върха, Акропол; укрепен Дворец-светилище, както и северно и южно подградие.

Естествен скален разлом, оформен като коридор със стъпала по пода, започва от основата на скалния венец и довежда до крепостната стена, опасваща Дворецът – светилище. На площ от няколко хиляди кв.м. са разположени няколко десетки помещения, свързани с коридори и стълбища. Широк коридор разделя Двореца на две несиметрични части. Западната е заета от по-малки по размери едноетажни помещения. На изток се развива представителна зала с ширико предверие, в западната част на което се намира изсечен в скалите трон. На изток, поради денивилация се развиват два етажа, изсечени в скалите. На североизток се развива крило, в което се намират едни от най-ранните изсичания- три фурнообразни ниши с нарастваща на север големина. Северозападната част на комплекса е заета от монументално помещение, с овална форма,без покрив. В самия център е изсечен пирамидален постамент, завършващ с величествен кръгъл олтар, с приблизителен диаметър 2,50 м.,чиято повърхност е обгорена от многобойните опалвания.Тази зала е била сърцето на прочутото светилище на Дионис-Загрей, в което се извършвали прорицания, според свидетелството на Херодот. Тук, според разказа на Светоний , бащата на Октавиан Август, получил предсказание за бъдещето на своя син. Авторът разказва, че когато жрецът излял виното върху горящия огън, пламъкът се издигнал толкова високо, колкото когато преди векове в светилището бил Александър Велики.

Последните проучвания разкриха две изключително интересни сгради, намиращи се в южното подножие на хълма – голяма трикорабна базилика от средата на V в.с живот до ХІV в.,преустройвана многократно и цистерна, изсечена в скалите, осигуряваща вода за южния квартал.

През последните години окончателно бе проучена крепостта на върха – Акропола. Тя е построена върху останките на древното светилище, което е обхващало цялото било. Множество скални олтари от къснобронзовата и ранножелязната епоха са органично включени в основите на изградените постройки. Стената, изградена от старателно оформени каменни блокове, е с дебелина от 2,5 м. Тя обхваща върха от всички страни, по трасето и са запазени основи на кули други фортификационни съоражения. Крепостта е имала три входа.Особено монументална е Южната порта, която е изсечена в монолитната скала. Укрепената площ е била заета от жилищни и обществени сгради, разделени от улици, изсечени в скалите. Централната част е заета от градския площад. В източната му част бе разкрита базиликална сграда, изсечена в скалите. Възникнала като езически храм, след приемането на християнството тя е превърната в църква, като от изток е изградена масивна апсида. От запад в сградата се е влизало чрез два изсечени в скалите монументални портала, със запазени отвори за двукрили врати.

На запад от предхрамовия площад се намира изсечена в скалите улица, с елегантна колонада, водеща до т.н. Малък дворец. На север от нея са разкрити основите на голяма представителна сграда. На запад се намира най-ранната църква, еднокорабна,с елегантни пропорции и изящен каменен амвон, която може да се свърже с мисията на епископ Никета Ремесиански, наложил християнството в Родопите. В близост е разположено голямото скално водохранилище, осигуряващо вода в периодите на обсада.

На северозапад е разкрит изцяло един от жилищните квартали, състоящ се от каменни сгради с приземи, стопански и складови помещения.

Крепостта запазва своята важност и през Средновековието. В края на ХІІ в. Акропола е превърнат в мощна крепост , изградена е вътрешна крепостна стена, която превръща западната част в цитадела. На изток се проследява плътно застрояване от едноделни и двуделни полувкопани жилища, в които на място се откриват хромели, части от огнища и други елементи от интериора. Крепостта е контролирала един голям и гъсто населен район, в който основно място за заемали рудниците за добив на злато, намиращи се само на няколко километра югозападно.

През 1339 г. в писмо на Вселенския патриарх Перперикон е означен като център на епископия със значителни възможности. Епископът бил толкова богат, че му било наредено да изплаща пенсията на обеднелия митрополит на Филипи.

В 1343 г. в гражданската война във Византия се включва и цар Иван Александър, който праща експедиция за завоюването на Ахридос. Превзет е Перперикон, където е назначен царски архонт, но скоро крепостта е завзета от Йоан Кантакузин, чиито съюзници наемниците на Умур често извършвали грабителски походи, довели до западане на живота в крепостите и селищата в Ахридос.След падането на Димотика през 1362 г. и последвалото нашествие на османците крепостта е превзета и опожарена и тук е устроен един от военните лагери на завоевателите, просъществувал вероятно да 80 – те годни на ХІV в.

бектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

източник www.visitkardzhali.com

Материалът Археологически комплекс Перперикон – община Кърджали, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Асара край село Ангел войвода – община Минерални бани, област Хасково

ustremeni — Wed, 21 May 2025 09:14:23 +0000

Крепостта, намираща се над хасковското село Ангел войвода, е изградена още през Желязната епоха от древнотракийските племена обитавали района, надграждана е през късната Античност и преустроена през Средновековието.

Първите сведения за комплекса се появяват в българския периодичния печат през 1930-те години, когато във вестник „Ардинска дума“ е поместена статията на Н. Иванов „Кумбурлар калеси“.

През 1980-те и 1990-те години са проведени теренни проучвания от РИМ град Хасково, Националния институт за паметниците на културата и Института по тракология при БАН. Светилището е със статут на паметник на културата от национално значение.

Скално-култовият комплекс се намира във вътрешността на крепостта. В най-високата точка, в монолитна скала от вулканичен туф е изсечено легло (саркофаг) и седем стъпала в подстъпите към него.

Мястото е наричано от местното население „Кумбурлар калеси“ (от турски – „Калето на гургулиците“).

Материалът Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Асара край село Ангел войвода – община Минерални бани, област Хасково е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Скална гробница Дупчения камък край село Бенковски – община Кирково, област Кърджали

ustremeni — Thu, 16 Jan 2025 09:07:33 +0000

Село Бенковски се намира в община Кирково. От тук преминава пътя, свързващ Кърджали и Златоград, а малките махалички са заели почти всеки свободен връх. Тук животът тече спокойно, дворовете са поддържани, а къра наоколо е пълен с добитък.

Тук има много тракийски светилища, гробници, трапецовидни ниши и различни проявления на религиозността на най-древните обитатели на тези земи. Неслучайно проф. Николай Овчаров нарича района „Долината на скалните хора“.

Дупченият камък е тракийска скална гробница. Намира се на около 400 м. встрани от пътя, свързващ село Бенковски и село Мъглене. Ограбена отдавна, днес гробницата е обект на друго почитание, различно от първоначалния и замисъл.

Скална горбница с трапецовидни изсичания край махала Мъженци на село Бенковски – община Кирково, област Кърджали

Според местни информатори покрива на гробницата е пробит допълнително и се е оформило проходно пространство, т. нар. „провиралка“.

Край мястото може да видите закачени дрехи, което е характерна квазирелигиозна практика, наложена през последните години на обекти, почитани или намиращи се в периметъра на селища, населени от мюсюлмански общности. Проявление на такъв тип взаимовръзка с различните обекти може да видите на текета, местности, чешми и провиралки.

В пространството на гробницата има поставена стълба, чрез която човек се лекува от различни болести, но условието е да се изкачи три пъти, без да слиза по нея. Влиза в гробницата, изкачва се по стълбата и прави това три пъти.

В района има още много обекти от подобен характер, които може да разгледате в рамките на ден.

Материалът Скална гробница Дупчения камък край село Бенковски – община Кирково, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Скална горбница с трапецовидни изсичания край махала Мъженци на село Бенковски – община Кирково, област Кърджали

ustremeni — Sun, 05 Jan 2025 07:11:24 +0000

Махалите Мъженци и Горен Веслец са част от село Бенковски и се намират северно над селото. В района между тях се намират много интересни скални форми, трапецовидни ниши и скална гробница.

Скалната гробница има пещерообразна форма. При направата и тя не е била открита, защото на входа и има жлеб от плоча, която е затваряла пространството. Според специалисти, гробницата е била създадена от местни тракийско племе в края на второто хилядолетие преди Христа.

В близост се намират и няколко трапецовидни ниши, част от които силно ерозирали поради спецификата на скалата.

До обектите има лесен пеши достъп (около километър) и от двете махали. Обектите може да се комбинират с провиралката

Дупчения камък, изгревната пещера-утроба и скалните форми Крокодила с провиралка и Каменната гъба, намиращи се встрани от пътя Маказа – Златоград.

Материалът Скална горбница с трапецовидни изсичания край махала Мъженци на село Бенковски – община Кирково, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Средновековна крепост Ефраим – мистичната твърдина, кацнала над река Арда

ustremeni — Mon, 18 Nov 2024 03:42:29 +0000

Кратката историческа справка сочи, че крепостта е имала сравнително дълъг живот. Ролята ѝ като укрепено пространство започва още от траките и продължава чак до Късното средновековие. Тя престава да съществува по време на Гражданската война във Византия (1341–1346 г.), която се води основно на територията на днешните Източни Родопи.

По сведения на византийския хронист Георги Акрополит през есента на 1254 г. (по времето на цар Михаил Асен) българските войски навлизат в Родопите и, без да срещнат съпротива, превземат редица крепости, между които и крепостта Ефраим (Ефрем), която се намирала най-близо до Адрианопол (днешния Одрин).

Крепост Ефраим е нападната, плячкосана и унищожена от Умур бег Айдъноглу, който по време на Гражданската война е съюзник на претендента за трона Йоан Кантакузин. Вероятно това се случва през 1345 г., след което крепостта окончателно престава да съществува.

Специфичното за нея е, че е проектирана около четири големи скали, които наподобяват кули, и по този начин укреплението е оформено около естествения ландшафт. Ефраим е била една от важните крепости в района – част от защитните съоръжения по течението на Арда, които са имали за цел охрана на търговските пътища.

Визуалната връзка с крепост Моняк е позволявала между двете крепости да съществува ефективна система за бързо известяване чрез предварително уговорена система от димни и светлинни сигнали.

Жофроа дьо Вилардуен – генерал и летописец на Четвъртия кръстоносен поход – споменава крепостта:
„С цялата си армия регентът Анри язди срещу течението на река Арт (Арда) и достига до крепостта Фраим (Ефраим).“

Началото на кръговия маршрут до крепостта започва от уширение край пътя, намиращо се между село Рабово и стената на язовир „Студен кладенец“. На мястото могат да паркират 6–8 автомобила; в края на уширението има и пейка.

Имате два възможни подхода. Можете да започнете кратко изкачване сред борова гора по пътека, която започва вдясно от пътя на около 20–30 м след уширението (в посока към язовира). Другият вариант е да повървите 100–150 м и да достигнете горски път, също вдясно от пътя. Пътеката се влива в горския път в непосредствена близост до трасето на електрическите далекопроводи. Там обръщате посоката на движение наляво и виждате широка просека по очертаващо се ребро, а скалите на крепостта са пред вас. Тук се забелязва и положена маркировка (успоредни червено-бели ленти), указваща границите на защитената местност.

В рамките на около 5 минути се движите по ясна и широка горска просека. Достигате до място, където ясно се вижда как пътека се отделя вдясно от просеката и започва да се изкачва. След няколко минути сте пред голям запазен пасаж от крепостна стена с дължина около 25–30 м и височина между 4 и 5 м. В левия край на зида има процеп, през който може да се премине; тук има и каптаж и малка чешмичка, свързани с метална тръба. Това е мястото, откъдето можете да затворите маршрута на връщане.

Продължавате край крепостната стена, която остава зад вас. Следвайки терена и сравнително добре различима пътека през открито пространство, се насочвате към малка седловина между две възвишения. Достигайки горната част на откритата площ, поемате вдясно и нагоре по ясно различима пътека, която навлиза в гората.

След няколко десетки метра достигате до нови запазени пасажи от зидове. Тук наклонът се обръща и навлизате в полузатворено пространство между две скали – естествени кули. Вдясно, покрай скалата, има пещера, която е била естественият водоизточник на крепостта. На няколко метра под нея се вижда още един запазен пасаж от зидове. Вляво от тях започва открито пространство, в края на което има панорамни скали, а надолу се вижда спускаща се в гората пътека. Тя ви отвежда до процепа в крепостните зидове, до който сте достигнали на идване и където се намира чешмичката с каптажа. Преминавате през процепа, затваряте кръговия маршрут и се спускате по обратния път до уширението за автомобили.

Материалът Средновековна крепост Ефраим – мистичната твърдина, кацнала над река Арда е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Перперикон сред мъглите на Източните Родопи (галерия)

ustremeni — Mon, 23 Sep 2024 18:31:22 +0000

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Перперикон сред мъглите на Източните Родопи (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.