Материалът Пешеходен маршрут N11 в Биосферен парк „Червената стена“ – Местност Клувията – връх Червената стена – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Сградата е обновена с усилията на доброволци и членове на сдружението. Материалите за ремонта са осигурени чрез дарения, което позволява къщата отново да възвърне автентичния си облик.

Жители на града са предоставили ценни стари вещи, останали като наследство от техните семейства, за да обогатят сбирката.

Обектът вече приема посетители, а събраните средства подпомагат цялостното възстановяване на културния паметник.

Материалът Музей „Хаджичоневата къща“ в град Смолян – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Дерето започва да се оформя в малката седловина Белия върбел на 1400 м. надморска височина. В началото започва да се оформя в посока северозапад, след това на север, след това на изток. В последната си част, от която са и снимките, Корудере се насочва в посока север/северозапад, движейки се в дълбока долина.

Край на Корудере се води акведукта при местност Високата пещ.

Навремето по долната и средната част на дерето се е движил път за камиони, който е снабдявал пионерския лагер при местност Гонда вода и хижа „Безово“

От Корудере се развива и така характерния и благодатен за горещите летни месеци нощен вятър, наречен Вечерник.

Материалът Дол Корудере – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Изграждане на туристически център над входа на пещера Добростански бисер през 2013 г. (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

По маршрута има панорамни площадки, от които може да се види впечатляващата скала „Невястата“, свързана с местна легенда. Според легендата скалата носи името си от млада жена, която скочила от нея, за да не бъде разделена от любимия си.

Маршрутът е добре обозначен и поддържан, с удобни места за почивка по пътя.

Посещението на екопътеката е приятно през всички сезони, като всяко време от годината разкрива различна красота на природата.

В началото на екопътеката има голям и удобен паркинг.

Материалът Екопътека „Невястата“ над град Смолян – рид Букова планина, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В близост се намира и връх Вейката – най-южната географска точка на България.

Материалът Връх Ючбунар 1335 м. – рид Гюмюрджински снежник, Източни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Сред стотиците различни изсичания се открояват и две големи щерни (водохранилища), чиято дълбочина е над 2 метра. Интересното е, че те не се захранват от никъде – единствено от дъждовна вода.

При грамотна политика в областта на туризма, Беланташ може да продава себе си изключително рентабилно. Наред с чисто икономическите ползи, той ще се пази и съхранява.

Материалът Древен компас и щерни на скалното светилище Беланташ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Намира се североизточно над град Момчилград. Има лесен достъп по почвен път, край който са изградени много чешми.

Спускайки се в коритото на Бююк дере, при пълноводие може да видите и водопад Учурум, който е с височина около 6-8 м. Местоположението му е вдясно на снимката.

Районът около Момчилград е толкова красив и толкова различен. Хем Родопи, ама различни Родопи. Хем див, скалист, чукарест пейзаж, а пък хем нежен, обичащ, пищен.

Много го обичам това място. Целият Стръмни рид.

Материалът Водопад на река Бююк дере край град Момчилград – рид Стръмни рид, Източни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Обединявайки се, те протичат надолу и след около стотина метра се спускат, за да образуват водопад Сливодолско падало.

Материалът Бигорна скала над водопад Сливодолско падало – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

30 мин след края на асфалта се стига до дървен мост, който може да се заобиколи, или да се премине през него. На места конструкцията е доста изгнила и е въпрос на лична преценка как да се пресече реката.

Оттук нагоре пътеката през скалите е широка, ясно изразена и изкачва височина, постепенно издигайки се над реката. В този участък може да насладите на красивите и рядко срещани родопски орхидеи.

След около 1:30 ч се стига до фургон, зад който започва стръмна пътека, която се движи право нагоре. Следва се естествения улей, защото пътеката е обрасла, губи се, а на много места има паднали дървета.

След 30 мин се излиза на главното било на Радюва планина на широка поляна и се завива вдясно. Пътеката отново преминава през паднали дървета, но е добре оформена. След нови 15 мин се излиза на черен път, а на това място се свързват туристическите маршрути от село Югово, Нареченски бани и град Лъки. Поема се нагоре по пътя, който след 1 км стига до хижа „Пашалийца“, която към 2026 г. не функционира като обект за социален туризъм.

характеристика на маршрута:

Чешми по маршрута:
– Нареченски бани
– хижа „Пашалийца“
– две по маршрута
Инфраструктура:
– асфалт
– почвен път
– туристическа пътека
Денивелация:
– начална точка 600 мнв
– крайна точка 1611 мнв
Разстояние: 14.5 км
Приблизително време за преминаване: 4:30 ч
Маркировка: бяло – жълто – бяло (рядко положена)
Трудност: средна/висока

Материалът Пешеходен маршрут село Нареченски бани – местност Пашалийца – рид Радюва планина, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.