Обединявайки се, те протичат надолу и след около стотина метра се спускат, за да образуват водопад Сливодолско падало.

Материалът Бигорна скала над водопад Сливодолско падало – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

30 мин след края на асфалта се стига до дървен мост, който може да се заобиколи, или да се премине през него. На места конструкцията е доста изгнила и е въпрос на лична преценка как да се пресече реката.

Оттук нагоре пътеката през скалите е широка, ясно изразена и изкачва височина, постепенно издигайки се над реката. В този участък може да насладите на красивите и рядко срещани родопски орхидеи.

След около 1:30 ч се стига до фургон, зад който започва стръмна пътека, която се движи право нагоре. Следва се естествения улей, защото пътеката е обрасла, губи се, а на много места има паднали дървета.

След 30 мин се излиза на главното било на Радюва планина на широка поляна и се завива вдясно. Пътеката отново преминава през паднали дървета, но е добре оформена. След нови 15 мин се излиза на черен път, а на това място се свързват туристическите маршрути от село Югово, Нареченски бани и град Лъки. Поема се нагоре по пътя, който след 1 км стига до хижа „Пашалийца“, която към 2026 г. не функционира като обект за социален туризъм.

характеристика на маршрута:

Чешми по маршрута:
– Нареченски бани
– хижа „Пашалийца“
– две по маршрута
Инфраструктура:
– асфалт
– почвен път
– туристическа пътека
Денивелация:
– начална точка 600 мнв
– крайна точка 1611 мнв
Разстояние: 14.5 км
Приблизително време за преминаване: 4:30 ч
Маркировка: бяло – жълто – бяло (рядко положена)
Трудност: средна/висока

Материалът Пешеходен маршрут село Нареченски бани – местност Пашалийца – рид Радюва планина, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Лично за мен обаче най-големият люляков район е между местностите Петолъчката, Кору дере и „Пъдарската колиба“. Тръгвайки към билото Голия Гидик и защитената местност Лале баир, направо потъвате сред люляци.

С кола може да стигнете до манастира „Св. Петка Мулдавска“, след което пеш тръгвате по горския път и синята маркировка. Достигайки „Пъдарската колиба“, се отделяте по жълтата маркировка, която ви води до билото.

Материалът Люляковите масиви над манастир „Св. Петка Мулдавска“ – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Между селата Аврамово и Медени поляни във Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

След около километър достигате до красиво обзорно място в подножието на Хайдушкия камък, наречено Виолетината поляна. Тук има маса и пейки, на които може да починете. От тук вече се вижда Караджов камък.

Последната отсечка е най-тежка и е подходяща само за подготвени туристи. В рамките на около 1.5 км преодолявате близо 400 м денивелация, а неясната на моменти, заради нападалата шума, пътека, изискват допълнително внимание.

След Виолетината поляна поемате нагоре по ясно изразена пътека, която впоследствие започва да се губи под пластовете букова шума. Тогава пред вас се появяват първите скали на масива Караджов камък, които ви служат за ориентир в моментите, когато пътеката изчезва. Малко преди поляната пред Караджов камък, където е и захода за горната му част, има чешма, изградена почти в скалата, която тече през цялата година, дори и в най-сухите месеци.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА МАРШРУТА:

Чешми по маршрута:
– махала Ряката
– подножие на Караджов камък
Денивелация:
– начална точка 870 мнв
– крайна точка 1448 мнв
Разстояние 3 км
Приблизително време за преминаване 1:45 ч
Маркировка: жълта
Трудност: средна/висока

Материалът Пешеходен маршрут махала Ряката – Хайдушки камък – Караджов камък – рид Градище, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Билото Гърковица – мястото, което докосва Космоса (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът „Родопското конче“ – рид Градище, Западни Родопи (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Панорами от билото Пашалийца – рид Радюва планина, Западни Родопи (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

От крайните къщи, намиращи се в съседство до параклисите „Св. Петка“ и „Св. Трифон“ поемате по пътека, маркирана с червена маркировка. В началото тя се движи сред лозови масиви и овощни градини плавно набирайки височина. Достигате до дере, в което обръщате посоката на движение в дясно и започвате доста по-сериозно изкачване. Тук вече виждате и граничната (бяла и червена лента) маркировка, която ви указва, че се намирате в сърцевинната зона на Биосферен парк „Червената стена“.

Достигайки до телевизионната кула, започвате изкачване сред смесена гора, движейки се по планинско ребро. След 400 м. достигате поляна, сред която се намират няколко големи черешови дървета. От тук маркировката и указателни табели ви отвеждат в горния край на поляната, в левия край на която се оформя просека, през която преминавате и излизате на добре оформящ се горски път, който навремето е бил „воловарски“ и с каруци местните хора са правили своите търговски и битови контакти със село Добростан и селата от северната яка на Добростанския рид. Тук теренът става осезаемо по-приятен и лек за ходене и почти липсват стръмни изкачвания.

От поляната изоставяте югоизточната посока, по която сте се движили до сега и завивайки рязко на север, се движите сред широколистна гора. След около 500 м. достигате до чешма със старо дървено корито, която за съжаление е с нарушен дебит от няколко големи паднали дървета край нея. Все пак с повече търпение може да си напълните вода. От тук с леко изкачване пресичате две дерета, следвайки гънките на планината. През цялото време нямате гледка, но гората е стара и макар без панорами маршрутът създава усещане за простор.

След като пресечете второто дере, достигате до горска поляна, където виждате и резерватна маркировка под формата на стрелка на 90 градуса. Тук сърцевинната зона на Биосферния резерват свършва и навлизате в буферната зона.

От тук до местност Расаливо планината не променя своя профил и продължавате леко изкачване по широк горски път.

Участъкът от местност Расаливо до летовище „Гонда вода“ е сериозно компрометиран от много паднали дървета и движението по отсечката е силно затруднено. Тук свършва и червената туристическа маркировка.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МАРШРУТА:

Чешми по маршрута: две
(между село Бачково и телевизионната кула и на 1,2 км след телевизионната кула)
Инфраструктура: туристическа пътека, горски път
Разстояние: 4 км
Приблизително време за преминаване: 1:45 ч.
Маркировка: червена
Трудност: средна

Материалът Пешеходен маршрут село Бачково – местност Расаливо – Добростански рид, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Той започва от местността Клувията и преминава през каньон с няколко тераси, който се преодолява с помощта на въжета и стълба. Следва движение по сухото дере и отбиване на запад към стръмния склон по пасажа, познат като „40-те кълки“.

След „Кълките“ пътеката отново поема на югоизток. Следва нов завой на запад и достигане до аптечка и пейка. Продължава се през иглолистна гора в посока югоизток и вече сте на билото на премката между върховете Писарица и Статюви.

Оттук вече решавате накъде да поемете – към хижата, към върха, към пещера Добростански бисер или към село Добростан.

Материалът Пешеходен маршрут Местност Клувията – Клувийско дере – 40-те кълки – местност Превала – Добростански рид, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.