Материалът Пешеходен маршрут N11 в Биосферен парк „Червената стена“ – Местност Клувията – връх Червената стена – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Дерето започва да се оформя в малката седловина Белия върбел на 1400 м. надморска височина. В началото започва да се оформя в посока северозапад, след това на север, след това на изток. В последната си част, от която са и снимките, Корудере се насочва в посока север/северозапад, движейки се в дълбока долина.

Край на Корудере се води акведукта при местност Високата пещ.

Навремето по долната и средната част на дерето се е движил път за камиони, който е снабдявал пионерския лагер при местност Гонда вода и хижа „Безово“

От Корудере се развива и така характерния и благодатен за горещите летни месеци нощен вятър, наречен Вечерник.

Материалът Дол Корудере – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Обединявайки се, те протичат надолу и след около стотина метра се спускат, за да образуват водопад Сливодолско падало.

Материалът Бигорна скала над водопад Сливодолско падало – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Лично за мен обаче най-големият люляков район е между местностите Петолъчката, Кору дере и „Пъдарската колиба“. Тръгвайки към билото Голия Гидик и защитената местност Лале баир, направо потъвате сред люляци.

С кола може да стигнете до манастира „Св. Петка Мулдавска“, след което пеш тръгвате по горския път и синята маркировка. Достигайки „Пъдарската колиба“, се отделяте по жълтата маркировка, която ви води до билото.

Материалът Люляковите масиви над манастир „Св. Петка Мулдавска“ – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

От крайните къщи, намиращи се в съседство до параклисите „Св. Петка“ и „Св. Трифон“ поемате по пътека, маркирана с червена маркировка. В началото тя се движи сред лозови масиви и овощни градини плавно набирайки височина. Достигате до дере, в което обръщате посоката на движение в дясно и започвате доста по-сериозно изкачване. Тук вече виждате и граничната (бяла и червена лента) маркировка, която ви указва, че се намирате в сърцевинната зона на Биосферен парк „Червената стена“.

Достигайки до телевизионната кула, започвате изкачване сред смесена гора, движейки се по планинско ребро. След 400 м. достигате поляна, сред която се намират няколко големи черешови дървета. От тук маркировката и указателни табели ви отвеждат в горния край на поляната, в левия край на която се оформя просека, през която преминавате и излизате на добре оформящ се горски път, който навремето е бил „воловарски“ и с каруци местните хора са правили своите търговски и битови контакти със село Добростан и селата от северната яка на Добростанския рид. Тук теренът става осезаемо по-приятен и лек за ходене и почти липсват стръмни изкачвания.

От поляната изоставяте югоизточната посока, по която сте се движили до сега и завивайки рязко на север, се движите сред широколистна гора. След около 500 м. достигате до чешма със старо дървено корито, която за съжаление е с нарушен дебит от няколко големи паднали дървета край нея. Все пак с повече търпение може да си напълните вода. От тук с леко изкачване пресичате две дерета, следвайки гънките на планината. През цялото време нямате гледка, но гората е стара и макар без панорами маршрутът създава усещане за простор.

След като пресечете второто дере, достигате до горска поляна, където виждате и резерватна маркировка под формата на стрелка на 90 градуса. Тук сърцевинната зона на Биосферния резерват свършва и навлизате в буферната зона.

От тук до местност Расаливо планината не променя своя профил и продължавате леко изкачване по широк горски път.

Участъкът от местност Расаливо до летовище „Гонда вода“ е сериозно компрометиран от много паднали дървета и движението по отсечката е силно затруднено. Тук свършва и червената туристическа маркировка.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МАРШРУТА:

Чешми по маршрута: две
(между село Бачково и телевизионната кула и на 1,2 км след телевизионната кула)
Инфраструктура: туристическа пътека, горски път
Разстояние: 4 км
Приблизително време за преминаване: 1:45 ч.
Маркировка: червена
Трудност: средна

Материалът Пешеходен маршрут N6 в Биосферен парк „Червената стена“ – Село Бачково – Телевизионна кула – билото над Рибаров дол – Добростански рид, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Той започва от местността Клувията и преминава през каньон с няколко тераси, който се преодолява с помощта на въжета и стълба. Следва движение по сухото дере и отбиване на запад към стръмния склон по пасажа, познат като „40-те кълки“.

След „Кълките“ пътеката отново поема на югоизток. Следва нов завой на запад и достигане до аптечка и пейка. Продължава се през иглолистна гора в посока югоизток и вече сте на билото на премката между върховете Писарица и Статюви.

Оттук вече решавате накъде да поемете – към хижата, към върха, към пещера Добростански бисер или към село Добростан.

Материалът Пешеходен маршрут N1в Биосферен парк „Червената стена“ – Местност Клувията – местност Кабата – Добростански рид, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тя се отделя малко преди водопада и поема на серпентини по стръмните северозападни склонове на връх Логудево.

Достигайки до малка открита площадка със страхотна гледка към Сливовдолска река и дерето Радославец, пътеката свръща в посока югоизток и започва по-плавно изкачване, движейки се под дълъг пасаж скални отвеси.

В този участък, водопадът се намира някъде на около километър под вас и трябва да сте много внимателни по пътеката, защото всяко пропадане на някой от многобройните камъни, може да доведе до инцидент долу при водопада.

Материалът Долна част от маршрута водопад Сливодолско падало – местност Сливово – хижа Марциганица е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Местност Юрта се намира в малката седловина, която разделя ридовете Добростански и Драганица. Тук има възпоменателна плоча на руския офицер Георгий Вишняков, който е застрелян на това място от засада по време на Сенклеровия бунт в Родопите през 1878 г.

Вдясно и надолу се отделя и асфалтовия път за село Мостово. Вие спирате автомобила на това място, където има и уширения вдясно от пътя. Виждате добре положената червено/зелена маркировка.

Започвате да се движите напред по асфалтовия път в посока село Врата и след 10 мин. зелената маркировка се отделя в дясно и надолу по почвен път. Тръгвате по него, преминавате край няколко вили и започвате спускане край малко красиво каньонче.

След около 15 мин. слизате до асфалтовия път за селото. Тук има чешма с кът за отдих. Продължавате по пътя, който се движи над река Мостовска Сушица и предлага прекрасни гледки към нейния непристъпен каньон

За 20 мин, достигате до моста, по който преминавате над реката и започвате изкачване към центъра на селото.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА МАРШРУТА:

Чешми по маршрута – една
Денивелация: – 190 м. / + 100 м.
Разстояние 2.8 км
Приблизително време за преминаване: 1 ч
Маркировка: зелена
Трудност: ниска/средна

Материалът Пешеходен маршрут местност Юрта – село Мостово – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Оттук се открива чудесна гледка към района на язовир „40-те извора“, както и към северните склонове на връх Безово.

Преди години изчистихме от растителност пътеката, преминаваща оттук, която свързва Пъдарската колиба и Асеновградската ловна хижа, както и положихме синя маркировка.

Особено подходящо за посещение е времето в началото на месец май, когато люляковите масиви са нацъфтели, а дивото родопско лале е разцъфнало. То се съхранява в защитено пространство, наричано „Лале баир“ и охранявано от РИОСВ.

Материалът Панорамно било Голия гидик – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Разстоянието между Мостово и махала Ряката е 3.5 км и с нормално темпо се изминава за около 1-1:15 ч. След като стигнете до началото на махалата, която представлява десетина къщи, разположени в живописното подножие на скалните светилища Беланташ и Хайдушки камък (Хайдутташ), преминавате по дървено мостче, което пресича реката и минава от северния и край. От тук поемате нагоре, по пътека, която оформя серпентини. Има указателни табели, които ще ви насочват.

Следва 1.8 км сериозно изкачване с около 300 м положителна денивелация. Преминава се през борова гора, следват открити пространства с невероятни гледки към Хайдушки камък и отново борова гора. След нея излизате отново в открито пространство и вече виждате югоизточните отвеси на Беланташ. На около 200 метра преди него има чешма (има вода според сезона), която е построена в памет на откривателя на сребърната плочка на Сабазий, открита тук.

Пътеката води до началото на същинската част на светилището и платото с щерните и скалните изсичания. По обезопасена метална стълба, достигате до горе, от където се открива зашеметяваща 360 градусова панорама към целия район.

Чешми по маршрута: Село Мостово, кът за отдих между село Мостово и махала Ряката, махала Ряката, скално светилище Беланташ.

характеристика на маршрута:

Денивелация:
– начална точка 850 мнв
– крайна точка 1225 мнв
Разстояние – 5.5 км
Приблизително време за преминаване – 2.30 ч
Маркировка: няма
Трудност: средна

Материалът Пешеходен маршрут Село Мостово – махала Ряката – скално светилище Беланташ – ридове Градище и Синивръхски, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.