От хижа Марциганица тръгвате по пътеката към пещера Добростански бисер, маркирана с успоредни жълта и зелена маркировка. След пещерата преминавате край красивия връх Попа и сред смесена гора се спускате до пейки и маса в местността край извора Радославец. Дотук сте изминали 2,5 км от началото на маршрута.

На това място пътеката се влива в добре оформен горски път. Табела ви информира, че навлизате на територията на ДЛС Кормисош. След 1,2 км, или около 20 минути ходене, излизате на открити пространства, откъдето на склона пред вас се вижда и ловна хижа. Това са големите поляни Сливу (Сливову).

Тук трябва да бъдете особено внимателни, защото зелената маркировка се отделя и се спуска надолу, преминава край овчарници и продължава към село Югово и хижа Пашалийца. Вие следвате жълтата маркировка, която се отделя вдясно и продължава в посока към ловната хижа.

След десен завой ловната хижа остава вляво, над вас, а вие навлизате в гората. След няколко десетки метра пътеката се отделя вдясно и надолу от горския път, по който сте се движили дотук. Бъдете внимателни, тъй като гората е гъста и трябва да следвате маркировката.

Изминавате още 150-200 м и гората постепенно се разрежда, а пътеката става значително по-ясна. Тук се намира и единствената чешма по маршрута.

След чешмата пътеката напуска равния терен и започва спускане сред стара букова гора. За около 5 минути преминавате този участък и слизате в сухо дере. Завивате надясно и продължавате спускането по него. Когато достигнете до козирката на сух водопад, завивате наляво и продължавате по почти равен терен с лек наклон надолу.

При скалните отвеси в североизточното подножие на връх Логудево пътеката изведнъж започва да се спуска доста стръмно. След около 20 минути достигате до малко заравнено пространство, откъдето се открива прекрасна гледка към каньоните на реките Радославец и Сливов дол, както и към големия, труднодостъпен водопад, разположен над водопад Сливодолското падало.

Оттук пътеката прави десен завой и започва да се спуска по серпентини сред множество паднали дървета. Съветът ми е да се съобразявате с терена и да избирате най-удобния и безопасен начин за преминаване, вместо да се придържате на всяка цена към точния коридор на пътеката. В противен случай ще загубите много време в прескачане на падналите дървета.

След около 15 минути спускане достигате до пътеката за водопада. Тук жълтата маркировка свършва и продължавате само по синята. Тръгвате срещу течението на река Сливов дол и след около 10 минути достигате до водопада.

Чешми по маршрута – една
Денивелация: – 810 м. (+810 на изкачване)
Разстояние 7.3 км.
Приблизително време за изминаване: 3 ч (5 ч на изкачване)
Маркировка: жълта
Трудност: средна (висока на изкачване)

Материалът Пешеходен маршрут хижа „Марциганица“ – водопад Сливодолско падало е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В една отвесна скала има изсечен отвор, свързан с рудодобива в района. Той е бил използван като вход към недрата на земята, но впоследствие, по неизвестна за мен причина, е бил затворен с масивна бетонна стена.

Когато минавам оттам, поглеждам към този запечатан портал към загадъчните подземни галерии и все се чудя какво ли има вътре. Мисля, мисля, а после се обръщам и продължавам по пътеката. Погледът ми отново се среща с красотата на Родопите. Само че с онази – външната и видимата.

Материалът Зазидана минна галерия край махала Бъзето, село Джурково – рид Радюва планина, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Скалното светилище Беланташ през зимата – рид Синивръхски, Западни Родопи (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Величествен район от Родопите, лежащ на територията на община Лъки.

Материалът Гледки от връх Чуката 1263 м. – рид Манастирище, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

На юг пред вас се показва и митичната махала Тухла.

Гледки от една наистина дива част на рид Каракулас в Западните Родопи. Ама като кажем „дива“, не само да продадем място в екскурзия, ами част, в която доста смелчаци само „надзъртат“. Бая кураж се иска да обиграваш из там. Много пъти съм ходил в този район, ама все ми е натопорчено.

Материалът Между река Рибен дол и превала Дотук тепе – рид Каракулас, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Местност Герге край село Дряново – община Лъки,област Пловдив – рид Радюва планина, Западни Родопи (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Както самото име ви подсказва, „40 кълки“ означава, че пътеката, която набира солидна денивелация по склоновете на връх Червената стена, има около 40 серпентини.

От долния й край, след изоставеното сухо корито на Клувийското дере, започва изкачването. Пътеката постепенно набира височина, заобикаля западния край на върха и извежда на седловината, отделяща цели четири върха – Пенчов връх (Дива вода), Писарица, Свети Кирик и Статюви.

Маркировката на маршрута е жълта.

Материалът Пасаж „40-те кълки“ по маршрута от Клувията над Бачковския манастир до Добростанското плато – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Пешеходен маршрут N5 в Биосферен парк „Червената стена“ – връх Червената стена – връх Безово – рид Добростански, Западни Родопи (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Само равно, чешми, прохлада, гледки. Идеално и за пешеходен преход (около 2-2:30 мин), супер и за колело. Идилия!

А в центъра на село Кутела питайте за гостилничката на Малинка. Ще си отядете на домашни вкусотии, после ще си пийнете кафенцето на чудна гледка. Пробвано многократно!

Материалът Пешеходен маршрут от село Славейно до село Кутела – рид Кръстатица, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Едната е през малкия, но много красив каньон на Клувийското дере, който е обезопасен със стълби и въжета.

Другата е стръмната отсечка, наречена „40-те кълки“, която се движи в източна посока, набира височина и се отделя от Клувийското дере. В нашия район думата „кълка“ се използва със значение на серпентина.

Материалът От аязмото над Бачковски манастир до местност „40-те кълки“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.