Пещери и карст - Туристически пътеводител

Изграждане на туристически център над входа на пещера Добростански бисер през 2013 г. (галерия)

ustremeni — Mon, 11 May 2026 04:09:34 +0000

Материалът Изграждане на туристически център над входа на пещера Добростански бисер през 2013 г. (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Пещера Добростански бисер преди социализирането

ustremeni — Mon, 23 Mar 2026 04:21:19 +0000

Допреди повече от 10 години, намиращата се над Асеновград пещера Добростански бисер бе безстопанствена. За съжаление този немалък период доведе до злонамерени посегателства върху подземните форми и някои от тях бяха безвъзвратно унищожени.

В онзи период аз често влизах и снимах, за да следя състоянието на тези щети. И винаги, когато виждах нещо ново, ми се късаше сърцето. Тези снимки съм ги правил през август 2013 г.

Днес пещерата отново е социализирана, има осветление, входна такса. Край нея, за радост на всички, функционира и изцяло обновената хижа Марциганица.

Макар и с доста дълбоки рани, пещерата бе спасена. Как е управлявана и предлагана като туристически обект от местната общинска структура, не е тема на тази публикация.

Материалът Пещера Добростански бисер преди социализирането е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Утробна пещера край село Бенковски, община Кирково, област Кърджали – Устренски рид, Източни Родопи

ustremeni — Fri, 28 Nov 2025 06:16:45 +0000

Утробната пещера край село Бенковски се намира непосредствено до главния път през селото и е част от дълга верига скални масиви, простиращи се на около 7–8 километра. В този район са запазени множество следи от древни култови практики — издълбани в скалите ниши, посветени на Слънцето, гробници, провиралки, както и шарапани, използвани при ритуали, свързани с вино и вода.

Входът на самата пещера е издигнат приблизително на 1,5 метра над земята, а вътрешността ѝ достига 11 метра дълбочина. Тя е ориентирана към югоизток, което позволява първите слънчеви лъчи да проникват в нея още при изгрев. До вътрешността и има достъп чрез откатерване по скална цепнатина.

Пещерите от този тип се отнасят към края на Бронзовата и началото на Ранножелязната епоха (II–I хилядолетие пр.н.е.) и често са наричани храмове на Великата Богиня Майка. През определен период от годината слънчев лъч преминава през специално оформен процеп в скалата и достига до вътрешността, символично „оплождайки“ земята — според тракийските вярвания този акт бележи раждането и обновлението на природата.

Ориентацията към изгрева подсказва, че ритуалите, извършвани тук, вероятно са имали своя специфична символика и предназначение.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Утробна пещера край село Бенковски, община Кирково, област Кърджали – Устренски рид, Източни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Паметна плоча на Димитър Райчев пред входа на Ягодинската пещера

ustremeni — Thu, 09 Oct 2025 06:25:14 +0000

Ягодинската пещера е една от най-популярните и впечатляващи пещери в България. Намира се в Родопите, в близост до село Ягодина, област Смолян. С дължина над десет километра и богато пещерно оформление тя представлява уникален природен феномен и привлича хиляди туристи всяка година.

В чест на Димитър Райчев, пещерняк и дългогодишен изследовател, до туристическия вход на пещерата е поставена паметна плоча.

Димитър Райчев има основен принос за проучването и картирането на Ягодинската пещера, за облагородяването и превръщането ѝ в достъпен туристически обект, както и за организирането на експедиции и популяризирането на района на Родопите.

Надписът върху плочата гласи: „Димитър Райчев 1922 – 2002 – основател на спелеологията в Средните Родопи“

Паметната плоча е поставена след смъртта му като знак на признателност от пещерняшката общност и местните хора.

Материалът Паметна плоча на Димитър Райчев пред входа на Ягодинската пещера е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Проходна пещера Калето край село Кошница, община Смолян, област Смолян – Ардински дял, Западни Родопи

ustremeni — Fri, 18 Jul 2025 06:13:58 +0000

Пещера Калето се намира в подножието на конусовиден връх с височина от 1006 м., на който е разположена късноантична и средновековна крепост „Калето“. Археологически сондажи под свода на пещерата сочат, че тя е била обитавана още от най-древни времена. В последствие става основна част от инфраструктурата на крепостта като главен вход за достъп до нея и каменният свод е използван за естествено укрепен и лесно отбраняем неин вход.

В настоящето през пещерата преминава и посетителска алея с оформени стъпала и парапети, които с няколко чупки набират височина и навлизат в крепостта.

Освен история, пещера Калето предлага и изживявания с голяма доза адреналин. Тук се предлага т. нар. „Алпийска люлка“. Със специална екипировка може да бъдете изстреляни на 40 м. от каменния свод на пещерата и да се насладите на фантастични гледки към долината на река Арда.

Материалът Проходна пещера Калето край село Кошница, община Смолян, област Смолян – Ардински дял, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Пещера „Скален мост“ (Еркюприя) край село Мостово – рид Драганица, Западни Родопи

ustremeni — Mon, 30 Dec 2024 07:41:28 +0000

Входът на пещерата е с размери около 4 м височина и 6 метра широчина и се намира до ествествения скален мост, по който се влиза в село Мостово. Този мост дава и името на селото. Старото му име е „Ер кюприя“.

Пещера „Скален мост“ попада на територията на малкия рид Драганица, който е част от Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи и буквално е вклинен между мощните ридове Добростански и Синивръхски.

Според данни на Българската федерация по спелеология, дължината на пещерата е 117 метра, а денивелацията и е 7 метра. Това е изключително интересен факт, защото водите на река „Мостовска Сушица“, които влизат в пещерата, излизат само на метри под нея, след естествения скален мост. Всъщност за това малко разстояние, в което реката „изчезва“, тя преминава през подземен воден лабиринт, за да се появи в непосредствена близост до мястото, в което потъва в пещерата.

До пещерата може да слезете сравнително лесно. Тя се намира в коритото на река „Мостовска Сушица“, в близост до каменния мост по който влизате в селото. Тя се вижда добре от от пътя и няма как да я пропуснете. До входа и няма ясно обособена пътека, но сравнително полегата тераса служи за заход към нея.

Материалът Пещера „Скален мост“ (Еркюприя) край село Мостово – рид Драганица, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Природна забележителност „Хладилната пещера“ – рид Жълти дял, Източни Родопи

ustremeni — Sat, 14 Dec 2024 12:19:22 +0000

Пещерата се намира в землището на село Любино, община Ардино на 500 м. надморска височина.

Тя е красиво разположена над брега на р. Малка Арда (Давидковска река), в близост до водослива в р. Арда, по пътя за с. Любино. Представлява сводообразна, едногалерийна пещера, с дължина по оста 5-6 м с много хоризонтални и вертикални пукнатини, от които непрекъснато струи леденостуден въздух. Интересен факт е, че нейната температура не надвишава никога 3 градуса, независимо от годишния период. Входът е затворен с циментирана в стената решетка, която предпазва пещерата от неблагоприятна човешка дейност.

Обявена е за защитена природна забележителност със заповед №415/12.06.1979 г. на КОПС. През януари 2015 г. площта на защитената територия е утвърдена на 1,469 дка.

В картотеката на Българската федерация по спелеология, пещерата се намира под номер 3618.

В близост до нея е и „Ловния дом“, намиращ се на територията на Ловно стопанство “ Гайдарци”, към с. Русалско.

Материалът Природна забележителност „Хладилната пещера“ – рид Жълти дял, Източни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Пещера Саръ кая край село Изворово – Синивръхски рид, Западни Родопи

ustremeni — Wed, 04 Sep 2024 07:07:22 +0000

Край село Изворово (намиращо се в община Асеновград и вече отписано от официалните регистри) се намира един интересен скален феномен. Той е с височина от около 30 метра и представлява голям каменен монолит, който сякаш е разпукан и по средата му се е оформила пещера.

Достъпът до нея е без пътека и отстои на 200 м. от заравненото пространство, което условно може да приемем за център на селото.

Пещерата се намира на около 5 метра над нивото на земята и за да се посети, трябва да направите изкачване по скалистия скат, от левия или десния край на нападалите по средата няколко големи каменни блока. Бъдете внимателни, защото заради влагата, скалите винаги са хлъзгави.

Вътрешността на пещерата е с дължина около 20 м. Представлява две добре оформени галерии, а в лявата през тавана протича вода.

Красив природен феномен. Може да съчетаете посещението до него с пикник на беседката, изградена в горната му част, от която се разкрива една от най-красивите панорами в района.

Материалът Пещера Саръ кая край село Изворово – Синивръхски рид, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Утробна пещера край параклис „Св. Димитър“ (Бакуриановия) над Асеновград – рид Белочерковски, дял Чернатица, Западни Родопи

ustremeni — Mon, 02 Sep 2024 15:36:13 +0000

Вероятно мнозина не знаят, че само на минути над Асеновград, планинските пътеки ще ви отведат до утробна пещера. Тя се намира в подножието на билното заравнение, на което е построен параклис „Св. Димитър“ (Бакуриановия). Мястото е използвано още от средните векове, тук личат добре и зидове от укрепване (вероятно на малко кале за наблюдение).

Към момента пещерата е замърсена от битови отпадъци, но задължително е нейното представяне чрез информационни табели, защото това би представило пореден обект в района. Разбира се, би спомогнало за неговото запазване от хората, които го ползват като тоалетна.

Утробните пещери са едно от местата в Родопите, които разпалват въображението и карат хиляди туристи годишно да поемат по козите пътеки, за да достигнат до тях.

Наричат се утробни, защото са оформяни от човешка ръка под формата на утроба, за да бъдат използвани с ритуални цели от траките. В тези пещера-утроби тесен кръг от посветени са изживявали тайнството на сътворението, като са наблюдавали акта на сливането на светлината с утробния пещерен мрак. Вероятно именно този акт, е свещеният брак (хиерогамия) между Великата богиня-майка (Земя) и нейния Син (Слънце), в който траките са вярвали.

По-популярни пещери-утроби са Дангърдък кая (край село Илиница), позната като пещера Утробата и тази при скален комплекс Пармаклъ кая (край махала Еминчауш, село Ночево).

Материалът Утробна пещера край параклис „Св. Димитър“ (Бакуриановия) над Асеновград – рид Белочерковски, дял Чернатица, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Пропастна пещера „Ледницата“ – рид Добростански, Западни Родопи

ustremeni — Mon, 26 Aug 2024 05:27:12 +0000

Пещерата е пропастна, развита е в диаклаза, многоетажна, разклонена. Дължината и е 61 метра, като 58 от тях са пропаст. Намира се на 1326 м. надморска височина в местност „Водите“ до хижа Марциганица, над село Добростан, община Асеновград.

Пропастта е изследвана и по време на II-ma u IX-mа международни експедиции през периода 1962-1970 год. Картирана на 10/06/1975 г на РП Експедиция „Добростан 75″от Васил Стоицев, Б. Бонев; Мащаб 1: 300

От входа има 25 метров отвес. Дъното е покрито с гравитационни блокове. Вдясно пещерата има разклонение. Продължението е в основата на стената. Преминава се 3 метров праг, след който има 10 метров отвес. Следва малка зала. След нея следва нов 15 метров отвес. Дъното е покрито с глина и завършва с кален сифон. През 1996 г група пещерняци водени от Лев Миронов разкопават сифона и продължават пропастта с 8 м по дълбока.

Пещерата е влажна, като през по-голямата част от годината има обледявания на първия отвес поради големия въздушен обмен.

източник

Материалът Пропастна пещера „Ледницата“ – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.