Пещерата е наричана от местните хора „Имамова дупка“. През 60-те години под ръководството на Димитър Райчев, спелеолози от град Чепеларе правят проникване, откривайки и енеолитно жилище от преди близо пет хилядолетия. То се намира на първия етаж на Ягодинската пещера. Входът към него всъщност е естествения вход на пещерата.

Пещера Добростански бисер – Добростански рид, Западни Родопи

В последствие, с цел удобство при посещение на туристите, се изкопават днешните вход и изход, за да се влеят туристическите алеи в естествения карст.

Проучените галерии и разклонения в пещерата са с обща дължина 10 500 м. Самата тя е разположена на три етажа, като по третия и най-долен се придвижват туристите. (В спелеологията етажите са обратно разположени. Първия е най-горе, втория е под него и така нататък)

Пешеходния маршрут е с дължина 1250 м. като се преминава за около 45 минути.

Енеолитно жилище и естествен вход на Ягодинската пещера – Велийшко-Виденишки дял, Западни Родопи

Ягодинската пещера е една от 14-те социализирани пещери в България. Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Ягодинска пещера – Велийшко-Виденишки дял Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тази приказна пещера, разположена в Баташката планина, била открита случайно на 3 януари 1961 от трима алпинисти от туристическо дружество „Купена“, Пещера, които влезли вътре в 9 часа сутринта, а я напуснали късно вечерта, запленени от нейната хубост. Същата година пещерата била проучена и от специалисти от Българската академия на науките. Един от тях я кръстил „Снежанка“. Била благоустроена и отворена за туристически посещения през 1968 година.

Енеолитно жилище и естествен вход на Ягодинската пещера – Велийшко-Виденишки дял, Западни Родопи

По главната си ос пещерата е с дължина само 145 метра и заема едва 3150 кв. метра площ, но е изключително богата. Една от най-интересните зали носи интригуващото име „Зала на виметата“, заради поразителната прилика между формите на сталактите и на виметата на кравите.

Във Вълшебната зала има сталактити, от които при почукване може да се сътвори мелодия.

Пещера „Надарска“ – рид Кайнадина, Западни Родопи

Може би най-интригуваща е „Залата на брадите“, от чийто таван висят разположени в редове тъмнокафяви „бради“, които не са нищо друго, а могъщите корени на вековните букови дървета, промъкнали се чак дотук през пукнатините на двуметровите мраморни скали.

С кола може да отидете на уширение за около 20 коли. От там нататък доста стръмна пътека, която е около 1000 крачки (разбира се + -) за около 10-15 минути ви води до входа на пещерата. Там има будка за напитки, кафе, чай, печат и марка. Там се намира и касата, където плащате входната такса. Беседата с целия тур е около 40 мин.

Пещера „Добростански бисер“ – Добростански рид, Западни Родопи

Пещера Снженка работи целогодишно. Тя не е голяма, но е много красива. Дължината и е 145 метра. Има страхотни, непокътнати пещерни образувания. Беседата с целия тур е около 40 мин.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

източник

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Пещера „Снежанка“ – Дял Баташка планина, рид Баташки, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Екипът на Димитър Райчев прави множество сондажи, включително и картиране. Прониква на втория (долен) етаж на пещерата и картира близо 8500 м. от нея.

Проучванията в привходната част на пещерата водят до невероятно откритие. Тук е запазено пещерно жилище, датирано 6 хиляди години назад във времето. Запазени са хромели, съдове с лимец, оръдия на труда. В жилището е открита и керамична пещ. Всички те са запазени и изложени в „Музей на родопския карст“ в град Чепеларе.

Музей на родопския карст – град Чепеларе, община Чепеларе

Днес може да разгледате този естествен и единствен вход към пещерата, както и енеолитното жилище, според работното време на пещерата.

Подминавайки изхода на Ягодинската пещера, продължавате в посока село Буйново. Не след дълго виждате указателни табели за енеолитното жилище. Пешеходния маршрут е около 150 м., а алеята е обезопасена с парапети. До входа на жилището има малка будка – туристически център.

Материалът Енеолитно жилище и естествен вход на Ягодинската пещера – Велийшко-Виденишки дял, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Пещерата не е голяма – между 500 и 1 000 кв. м., 15 метра е дълбочината на входния отвес. Тук могат да се наблюдават и трите карстови форми – сталактити, сталагмити и сталактони.

Особена атракция са пещерните езерца. Те са разположени като каскада едно под друго, всяко пълни следващото и водата е толкова прозрачна, че човек може да ги помисли за празни. Името на пещерата дават красивите скални бисери, които са се образували през вековете в езерцата ѝ. За съжаление сега те са унищожени.

Пещерните бисери са топчести образувания, които се получават когато капе вода с подходящ химически състав в плитко езерце и са много красиви. Пещерният бисер е красив само когато е в естествената си среда.

В красивата пещера зимува малка колония прилепи, които имат важна роля за еко-равновесието в района.
Обектът е включен в туристическия маршрут до хижа „Марциганица“ и връх Попа и работи от пролетта до есента. Районът на село Добростан е изключително богат на карстови пещери – те са около 200, но Добростански бисер е единствената, пригодена за посещения.

Материалът Пещера Добростански бисер – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.