Достъпът до него е много лесен – от асфалтовия път край рудника се спускате около 150 метра по добре очертана пътека, която ви отвежда до горния край на водопада.

Оттам продължавате по кратка пътека с дължина около 30 метра, която заобикаля отдясно и извежда на просторно място сред борова горичка с отлична гледка както към Звезделския водопад, така и към водопад Щолнята.

Макар да е висок едва около 2–2,5 метра, водопад Щолнята впечатлява със своята красота. Скалните образувания около него създават живописна атмосфера, а при пълноводие той е особено атрактивен и заслужава да бъде посетен.

Може да комбинирате водопадите и с крепост Асара и водопад Боялък, които се намират в близост.

Материалът Водопад Щолнята край мина „Звездел“ – рид Стръмни рид, Източни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Орхидеи от семейство Салепови в Биосферен парк „Червената стена“ (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Част от Източнородопския рид Аида (Мечковец)

Материалът Природна забележителност „Пробитият камък“ край село Сърница, община Минерални бани – рид Аида, Източни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

То се влива в река Мостовска Сушица от водосборния басейн на река Чая малко след живописната мостовска махала Ряката

Материалът Дере край махала Ряката – приток на река Мостовска Сушица е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Изграждане на туристически център над входа на пещера Добростански бисер през 2013 г. (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Намира се североизточно над град Момчилград. Има лесен достъп по почвен път, край който са изградени много чешми.

Спускайки се в коритото на Бююк дере, при пълноводие може да видите и водопад Учурум, който е с височина около 6-8 м. Местоположението му е вдясно на снимката.

Районът около Момчилград е толкова красив и толкова различен. Хем Родопи, ама различни Родопи. Хем див, скалист, чукарест пейзаж, а пък хем нежен, обичащ, пищен.

Много го обичам това място. Целият Стръмни рид.

Материалът Водопад на река Бююк дере край град Момчилград – рид Стръмни рид, Източни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Екопътеката до местността е част от древен път за село Гърнати. Селото е най-старото селище в региона, създадено още в края на седми – началото на шести век преди новата ера. Името му се упоменава разговорно с вариантите Гърнати, Гарнате или Кепенек, произлизащи от думата „гърне“. Това се дължи на факта, че в нивите около селото многократно са откривани старинни гърнета.

През две хиляди двадесет и първа година, със средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) и доброволен труд на местни занаятчии, бяха монтирани беседки, предпазни парапети, дървени пешеходни мостове, табели и знаци.

Материалът Вир „Бездънник“ край неделинското село Средец – Жълти дял, Източни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Почти по цялото си протежение реката си проправя път през дълбока и гъсто залесена долина, което я прави едно от най-живописните и девствени кътчета в региона. Любопитно е, че до шосето Доспат – Девин тя тече на югоизток, след което прави рязък завой на югозапад, преди да се влее в река Доспат при село Барутин.

Освен с природната си красота, реката е важна и за енергетиката на страната. Голяма част от нейните води се прехвърлят чрез сложен подземен водопровод към ВЕЦ „Тешел“, ставайки част от мащабната хидроенергийна каскада на река Въча.

Материалът Сърнена река – най-голям приток на река Доспат (водосборен басейн на река Места) – Велийшко-Виденишки дял, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В онзи период аз често влизах и снимах, за да следя състоянието на тези щети. И винаги, когато виждах нещо ново, ми се късаше сърцето. Тези снимки съм ги правил през август 2013 г.

Днес пещерата отново е социализирана, има осветление, входна такса. Край нея, за радост на всички, функционира и изцяло обновената хижа Марциганица.

Макар и с доста дълбоки рани, пещерата бе спасена. Как е управлявана и предлагана като туристически обект от местната общинска структура, не е тема на тази публикация.

Материалът Пещера Добростански бисер преди социализирането е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

По течението на реката се намират няколко села и махали (Сини връх, Мостово, Ряката). В горното и долното си течение реката е изключително труднодостъпна, дори за мнозина участъка от село Мостово до мястото, в което тя се влива в река Юговска е един от най-девствените и запазени от човешка дейност райони в целите Родопи.

От село Мостово до махала Ряката, Мостовска Сушица е с много голямо корито, което се ползва и за преминаване на високопроходими автомобили. Тук се пресичат и няколко маршрута между популярните дестинации Беланташ, Караджов камък и Кръстова гора.

Материалът Река Мостовска Сушица – приток на река Юговска (водосборен басейн на реките Чая и Марица) – Переликско-Преспански дял, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.