Материалът Орхидеи от семейство Салепови в Биосферен парк „Червената стена“ (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Обявен е за резерват с цел да се запази целия комплекс от природни красоти и богатството на растителни видове (много, от които са защитени, редки, реликти (останали от предишни геоложки епохи), български или балкански ендемити (видове срещащи се само в България или само на Балканския полуостров). Разширяван три път, днес територията му обхваща 3029,0 ха.

Червената стена е един от четирите биосферни резервата в България под егидата на UNESCO, обявени за уникално световно наследство. Най-красивата част от Червената стена е долината на река Сушица. Тя е най-трудно достъпната в Родопа, с изключително стръмни и скалисти склонове, чиято денивелация достига 800 м. Реката която прорязва Червената стена по средата е пълноводна и е образувала много дивен и потаен каньон. Водите й са богати на пъстърва и са със запазена популация на видра.

В Сушица се срещат мечки, вълци, елени, но най-голямата забележителност са дивите кози. Тук е истински рай за дневни и нощни грабливи птици като най-голям интерес представляват скалните орли. Районът е един от най-богатите на пещери в България. Истинска перла представлява пещерата Ахметьова дупка. Тя е благоустроена, но липсва осветление. Това не пречи да се видят красотите й, които са събрани в една единствена зала дълга 40 м. Още в началото ни посреща гигантски, 5 метров сталактон и от тук нататък думите не могат да опишат безбройните й образувания.

Истинско предизвикателство за спелеолозите представляват пещерите Иванова вода и Дружба, които са пропастни с дълбочина съответно 131 м. и 211 м.

Няколко стотинметра под хижа Марциганица се намира пещерата Топчика. В нея няма пещерни образувания, но тук са открити скални рисунки от първобитни хора. При археологически разкопки в нея са открити кремъчни сечива и пълен скелет от пещерна мечка. Интерес представлява и долната зала, която се свързва с горната чрез 50 метрова пропаст.

Други интересни пещери са Ямата и Хралупата. Те се намират на север от Топчика и в тях могат да се видят и редките образувания хеликтити.

В районът се намират няколко тракийски светилища, две от които са много популярни със чудотворното си въздействие към многобройните им почитатели. Това са Белинташ и Караджов камък, разположени едно срещу друго и представляващи красиви и непристъпни скални образувания, върху които има изсякани множество корита, стъпала и улеи. В гробовите около тях са открити монети, сребърни накити и керамика от пр. н. е.
Връх Попа впечатлява с несравнима гледка към цялата долина на Сушица и голяма част от Родопа. Тук са открити многобройните керамични находки, доказващи че върха е бил светилище хилядолетия преди новата ера
Режим и статус

Резерват „Червената стена“ е обявен на 21.09.1962 г. През март 1977 г. е включен в списъка на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО.

Материалът Биосферен парк „Червената стена“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.