Реки и дерета - Туристически пътеводител

Сърнена река – най-голям приток на река Доспат (водосборен басейн на река Места) – Велийшко-Виденишки дял, Западни Родопи

ustremeni — Sat, 28 Mar 2026 05:00:40 +0000

Сърнена река, известна до 1942 г. с името Караджадере, е най-големият приток на река Доспат с обща дължина от 39,2 км. Тя извира на внушителните 1780 м надморска височина, само на 650 метра южно от връх Пазартепе във Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи.

Почти по цялото си протежение реката си проправя път през дълбока и гъсто залесена долина, което я прави едно от най-живописните и девствени кътчета в региона. Любопитно е, че до шосето Доспат – Девин тя тече на югоизток, след което прави рязък завой на югозапад, преди да се влее в река Доспат при село Барутин.

Освен с природната си красота, реката е важна и за енергетиката на страната. Голяма част от нейните води се прехвърлят чрез сложен подземен водопровод към ВЕЦ „Тешел“, ставайки част от мащабната хидроенергийна каскада на река Въча.

Материалът Сърнена река – най-голям приток на река Доспат (водосборен басейн на река Места) – Велийшко-Виденишки дял, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Река Мостовска Сушица – приток на река Юговска (водосборен басейн на реките Чая и Марица) – Переликско-Преспански дял, Западни Родопи

ustremeni — Sat, 07 Mar 2026 05:59:07 +0000

Река Мостовска Сушица води началото си от 1425 m н.в. от западното подножие на връх Сини връх. Тече в посока запад-северозапад в тясна и дълбока долина с множество скални венци, корнизи и пещери. Влива се отдясно в Юговска река на 556 m н.в., на 1,7 km югоизточно от село Югово. Нейната дължина от 24 км. я нарежда сред сравнително малките реки в Средните Родопи.

По течението на реката се намират няколко села и махали (Сини връх, Мостово, Ряката). В горното и долното си течение реката е изключително труднодостъпна, дори за мнозина участъка от село Мостово до мястото, в което тя се влива в река Юговска е един от най-девствените и запазени от човешка дейност райони в целите Родопи.

От село Мостово до махала Ряката, Мостовска Сушица е с много голямо корито, което се ползва и за преминаване на високопроходими автомобили. Тук се пресичат и няколко маршрута между популярните дестинации Беланташ, Караджов камък и Кръстова гора.

Материалът Река Мостовска Сушица – приток на река Юговска (водосборен басейн на реките Чая и Марица) – Переликско-Преспански дял, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Река Габъз дере – ляв приток на река Бююк дере (водосборен басейн на река Арда)

ustremeni — Wed, 18 Feb 2026 09:02:45 +0000

Това е малката река Габъз дере, част от вливащата се в язовир Студен кладенец река Бююк дере.

В горното си течение Габъз дере пресича малък каньон, в който са запазени вкаменени дънери на праисторически дървета. Неслучайно местността носи името „Вкаменената гора“.

Интересното тук е, че наистина с времето водите са все по-малко. Това по категоричен начин е доказано с факта, че тук има запазен хромел, който е на метри от реката. Най-вероятно тук е имало и мелница.

В настоящето трудно може да си представим съществуването на воденица по такива малки реки, но както споделих с вас по-горе, наистина има всички основания да смятаме, че водите назад във времето са били значително повече.

Това е един изумително красив район от Стръмни рид в Източните Родопи и община Момчилград.

Материалът Река Габъз дере – ляв приток на река Бююк дере (водосборен басейн на река Арда) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Халиловско дере – десен приток на река Джурковска (водосборен басейн на река Марица) – рид Манастирище, Западни Родопи

ustremeni — Wed, 11 Feb 2026 13:30:13 +0000

Красивото Халиловско дере край село Джурково и десетките малки водопади и прагове, които се образуват по неговото кратко трасе, преди вливането му в Джурковска река.

То води своето начало от билните части на рид Манастирище (част от Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи) от района между върховете Батурица и Скалата. Носи името си от махала Халиловска, около чиито район е неговият извор.

Спуска се в посока югозапад, като събира в себе си още няколко малки потока, чиито дебит варира според сезона.

Поради стръмния склон, по който протича дерето, в неговото трасе има оформени много малки водопади, повечето от който с много труден достъп и почти непознати.

Материалът Халиловско дере – десен приток на река Джурковска (водосборен басейн на река Марица) – рид Манастирище, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Река Манастирска – приток на река Юговска (водосборен басейн на реките Чая и Марица) – Переликско-Преспански дял, Западни Родопи

ustremeni — Tue, 06 Jan 2026 06:15:51 +0000

Река Манастирска отводнява най-високите централни части на Преспанския дял на Западните Родопи. Началото ѝ се намира на около 50 м северозападно от подножието на връх Преспа (Чил тепе) с надморска височина 2001 м. Оттук реката преминава през местността Караджова вода и тече в северозападна посока, като преминава югозападно под село Манастир. На около 2,5 км след селото тя се събира с три дерета и продължава течението си в посока към град Лъки.

Първото от деретата започва на 1850 м надморска височина от местността Гьола, разположена на около 200 м северно от връх Курбанери (Жертвеника) – 1864 м. Движейки се през местността Дългите блата, то се слива с друго дере, идващо от езерото Картола, намиращо се в местността Хайдушки поляни, и така се оформя Имаретското дере (Османов дол).

Второто дере, известно като Кенан дере, отводнява върховете Ахматица (1785 м), Кащища (1780 м), както и северното подножие на местността Юруцкото гробе. В рамките на около 4 км то тече в североизточна посока, преминавайки край мина Кенан дере, в която е добивана руда с най-високо съдържание на сребро. От 1985 г. мината не функционира. В този участък Кенан дере се обединява с Имаретското дере.

Третото дере води началото си от източното подножие на билото на рид Манастирище, на около 200 м под местността Варниците, където се намира ретранслатор. В рамките на 1,5 км то протича през дълбок дол в посока изток–югоизток, за да се слее с вече обединените Кенан дере и Имаретското дере. Около 200 м по-надолу трите дерета се вливат в река Манастирска, която, вече добре оформена, започва спускането си към град Лъки.

По пътя си към града в нея се вливат още Ломското дере, отводняващо западните склонове на връх Метьова каба, разположен над Балкан махала, както и Крушевска река, която отводнява западните склонове на рид Крушевска планина.

Събирайки водите на няколко добре оформени дерета, отводняващи от югозапад склоновете на върховете Батурица, Кокаливия чукал и Ушите над село Лъкавица (рид Манастирище), а от североизток – стръмните склонове на рид Крушевска планина, река Манастирска достига до град Лъки. Там, при надморска височина 656 м, тя се обединява с река Джурковска (лява съставяща), като двете реки дават начало на река Юговска – десен приток на река Чепеларска.

Материалът Река Манастирска – приток на река Юговска (водосборен басейн на реките Чая и Марица) – Переликско-Преспански дял, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Река Сливов дол – десен приток на река Чая (водосборен басейн на река Марица) – Рид Добростански, Западни Родопи

ustremeni — Wed, 26 Nov 2025 05:04:36 +0000

Река Сливов дол е десен приток на река Чепеларска, в която се влива при тунела над село Бачково в посока „Юговското ханче“. Извира на 1135 м н.в. в местността Сливово (Сливу), откъдето произлиза и името ѝ.

Спускайки се в дълбока, труднодостъпна долина, която постепенно се превръща в каньон с множество падове, малката река приема в себе си близо десетина дребни притока. Те отводняват югозападните склонове на връх Пенчов връх (Дива вода) и връх Стършела.

Около два километра след извора си реката дава живот на един от най-високите водопади в Родопите – Сливодолското падало, с общ пад на водата от 51 метра. Оттук до вливането на Сливов дол в река Чепеларска има още около два километра, през които може да се види и красивият по-малък водопад Черешовото падало.

По течението на реката преминава маркирана в жълто и синьо туристическа пътека. Изградени са кътове за отдих, парапети и мостчета, а на определени места е поставена и аптечка за първа помощ. В края на пролетта и началото на лятото можете да се насладите на красивото цвете силивряк, което обагря със своите нежни цветове скалите над реката.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Река Сливов дол – десен приток на река Чая (водосборен басейн на река Марица) – Рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тополовска река – приток на река Мечка (водосборен басейн на река Марица) – рид Драганица, Западни Родопи

ustremeni — Mon, 17 Nov 2025 08:28:05 +0000

Реката извира в североизточния край на билните части на малкия рид Драганица, част от Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. Спуска се край местността Рупска черква и набира сили, подхранвана от малки изворчета и деренца.

Достигайки в близост до село Тополово, тя образува няколко много красиви водопада. До някои има сравнително лесен достъп, а до най-долните достъпът е почти невъзможен.

Край Тополовска река има няколко параклиса – „Св. Архангел Михаил“, „Св. св. Константин и Елена“ и „Св. Варвара“.

От центъра на село Тополово реката се свързва с други притоци и продължава на север, носеща името Чинардере. На около километър североизточно от първомайското село Поройна, на около 170 м. надморска височина, река Чинардере се влива в река Мечка.

Материалът Тополовска река – приток на река Мечка (водосборен басейн на река Марица) – рид Драганица, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Река Чепеларска – горно течение на река Чая (водосборен басейн на река Марица)

ustremeni — Thu, 16 Oct 2025 05:14:00 +0000

Река Чепеларска е горното течение на река Чая. Нейният извор се намира в близост до Роженските поляни.

Тя носи името си от град Чепеларе (снимката показва преминаването ѝ през града). След Юговските ханчета приема в себе си и река Юговска, след което двете поемат на север като река Чая.

Интересно е, че по протежението на реката няма нито един естествен водопад. Това показва колко плавно и нежно тя преодолява денивелацията и се спуска към полето.

Материалът Река Чепеларска – горно течение на река Чая (водосборен басейн на река Марица) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Река Девинска – ляв приток на река Въча (водосборен басейн на река Марица) – Девинска планина, Баташка планина, Западни Родопи

ustremeni — Sat, 16 Aug 2025 13:31:53 +0000

Река Девинска (до 1942 г. Дамлъдере) е река в Южна България – област Пазарджик, община Батак и област Смолян, общини Борино и Девин, ляв приток на река Въча. Дължината ѝ е 57,1 км., която ѝ отрежда 72-ро място сред реките на България.

Девинска река е най-големият приток на река Въча, като отводнява най-високите части на Баташка планина и Велийшко-Виденишки дял на Западните Родопи.

Девинска река извира на 2000 м. надморска височина под името Семиза, на около 2 км. южно от връх Голяма Сюткя (2186 м) в Баташка планина. По цялото си протежение протича в силно залесена долина. В началото тече на юг, а след това сменя посоките си на североизток, югоизток и юг.

От ДГС „Беглика“ до язовир „Тошков чарк“ носи името Беглишка река. След като изтече от язовир „Тошков чарк“, се насочва на изток и прорязва Девинска планина чрез дълбока каньоновидна долина. Преди град Девин излиза от каньона, долината ѝ се разширява и в източната част на града се влива отляво в река Въча на 685 м. надморска височина. Единственото населено място по течението на реката е град Девин. В нейното долно течение, малко преди влизането й в града се намира и екопътека „Струилица – Калето – Лъката“, а водите на реката се подхранват и от големия водопад Самодивско пръскало.

Материалът Река Девинска – ляв приток на река Въча (водосборен басейн на река Марица) – Девинска планина, Баташка планина, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Река Банска – горно течение на река Мечка (водосборен басейн на река Марица) – Синивръхски рид, Западни Родопи

ustremeni — Tue, 22 Jul 2025 04:35:12 +0000

Река Банска е най-горното течение на река Мечка. Отводнява най-крайните североизточни склонове на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи.

Извира на 950 м. надморска височина, на 4 км югоизточно от хижа „Сини връх“. Изворът се оформя в северното подножие на връх Самантепе 1133 м., на 250 м. под трасето на Международния туристически маршрут Е8 (Северно море – Босфора), в отсечката хижа „Сини връх“ – село Жълт камък. Мястото е труднодостъпно и като цяло човешката дейност и присъствие в района са сведени до минимум.

В рамките на 3.9 км. протича в посока североизток, като приема няколко притока: Пещерско дере – ляв, Дясната река – ляв, Кацар дере- десен, Лявата река – десен, Чуряшка река – десен.

На 450 м. надморска височина тя приема своя най-голям приток – извиращата на 500 м. югозападно от село Жълт камък Чуряшка река. От тук Банска река рязко променя своята посока на протичане на северозапад и започва да се движи протичайки успоредно на пътя Асеновград – Кърджали.

В рамките на 3 км. тя протича през последните части на Родопите и се спуска в полето, за да се слее с Новаковската река и в последствие да се влеят в язовир Мечка. В този и участък е позната и като Липовска река.

От тук тя продължава под името Мечка, за да се влее след 33 км. в река Марица на 117 м.н.в., на 1.8 км. североизточно от квартал „Любеново“ на град Първомай.

Материалът Река Банска – горно течение на река Мечка (водосборен басейн на река Марица) – Синивръхски рид, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.