Западни Родопи - Туристически пътеводител

Скално образувание Саръ кая – рид Каракулас, Западни Родопи

ustremeni — Sat, 31 Jan 2026 15:32:42 +0000

Скалното образувание Саръ кая (Жълтият камък) е много характерна форма, издигаща се по едно от ребрата в северните склонове на връх Чиляк тепе (Чиляка). Той попада на територията на западнородопския рид Каракулас.

Край Саръ кая преминава маркиран в синьо стар пешеходен туристически маршрут, който е бил част от направлението хижа „Сини връх“ – село Безводно. Днес, поради остаряла маркировка и горолом, този маршрут не се използва често.

Между върха и Саръ кая се намира и едноименна изоставена махала.

Достигането до Саръ кая за един ден е възможно по две направления, които са маркирани в синьо:

– село Безводно – връх Чиляка – махала Саръ кая
– село Три могили – махала Мумджидам (Мунджидам) – река Боровица (граница между областите Пловдив и Кърджали – общините Асеновград и Черноочене)

Материалът Скално образувание Саръ кая – рид Каракулас, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Скално образувание Саръташ край тракийско скално светилище Беланташ – рид Синивръхски, Западни Родопи

ustremeni — Sun, 20 Jul 2025 04:41:38 +0000

В непосредствена близост до тракийско скално светилище Беланташ се намира не по-малко причудливо скално образувание. То носи името Саръташ, а местните интерпретират името на това място като Равния камък, независимо, че „саръ“ на турски език, от където носи името си този топоним, означава жълт.

Представлява два каменни монолита, които погледнати от запад приличат на изключително равна и права стена, спускаща се в посока север-юг, от където идва и названието му.

От подножието на Саръташ се открива страхотна гледка към Куруджиева махала, Караджов камък, Беланташ и Хайдушки камък (Хайдутташ).

С автомобил стигате до подножието на скално светилище Беланташ и от там се спускате в ляво по почвен път, който ви отвежда до махала Чуката. От тук по немаркирана пътека започвате да се придвижвате към махала Куруджиева, преминавате голо скалисто дере и достигате до двата големи скални блока.

Общото време за придвижване пеш е около 20-30 мин. на посока.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Скално образувание Саръташ край тракийско скално светилище Беланташ – рид Синивръхски, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Мечата глава в тракийско скално светилище Беланташ – рид Синивръхски, Западни Родопи

ustremeni — Mon, 10 Mar 2025 06:21:39 +0000

Мечата глава е интересен скален феномен, който се намира на пътеката между долното и горното ниво на платото. Скалата е застанала така, че вие сякаш минавате под мечката, за да получите нейното благоволение за преминаване по-натам и изкачване на най-високата част на тракийското скално светилище.

Прави впечатление, че в района има много изсичания, които са оформили скалите и скалните масиви така, че те да придобият зооморфни форми. Вероятно това е свързано с култ, изразяващ се в почит към животните и тяхното обожествяване.

Материалът Мечата глава в тракийско скално светилище Беланташ – рид Синивръхски, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Скално образувание Стражите по трасето на стария проход Арпа гидик в община Асеновград, област Пловдив – Синивръхски рид, Западни Родопи

ustremeni — Fri, 29 Nov 2024 05:48:48 +0000

На около 1 км след светилище Инкая, по пътя за село Три могили, се стига до разклонение. Тук оставяте автомобила си и от основния път, надолу се отделя друг път, по който поемате. Мястото е познато като Бариерата. Оттук вече сте в резерват „Кормисош“. Слизайки по черния път и след 200 м достигате до сгради с обори. Това е ловна хижа Инкая (стария Бекиров хан)

Продължавате по равен път сред букова гора. След около 500 м преминавате край ловна вишка и излизате на неголяма поляна. Тук има чешма с дървено корито, а пътя отново се разклонява. Вие поемате нагоре и след като преминете край още една ловна вишка с леко спускане и леко изкачване, след 10 мин сте до Стражите, които се намират на няколко метра вляво от пътя. Скалните образувания впечатляват със своите странни форми.

В дясно от пътя, по безопасен скален ръб, може да се насладите на невероятни гледки към района.

упътване:

Чешми по маршрута: бариера в началото на маршрута – 2 чешми, ловна хижа Инкая, Ловна вишка на 500 м след ловна хижа „Инкая“.
Инфраструктура: почвен път
Денивелация: начална точка 1230 мнв ; крайна точка 1260 мнв
Разстояние: 1.3 км
Приблизително време за преминаване: 30 мин
Маркировка: бяло-червено-бяло (Международен маршрут Е8)
Трудност: ниска

Материалът Скално образувание Стражите по трасето на стария проход Арпа гидик в община Асеновград, област Пловдив – Синивръхски рид, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Скално образувание Каменната гъба – рид Градище, Западни Родопи

ustremeni — Sun, 29 Sep 2024 03:37:10 +0000

Каменната гъба или както е наричана и от мнозина Каменната манатарка се намира на южен склон на рид Градище, част от Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. Има сравнително лесен достъп по ясна пътека, която започва от местност Тиклата между Кръстова гора и Караджов камък.

Представлява естествена композиция от два камъка, които удивително приличат на гъба. Масивен вертикален блок поддържа шапката, която има корубеста форма и погледната фронтално има много голяма прилика с гъба манатарка, която често се среща в този район.

Материалът Скално образувание Каменната гъба – рид Градище, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Скално образувание Шилнестата чука край махала Ряката, община Асеновград, област Пловдив – Синивръхски рид, Западни Родопи

ustremeni — Wed, 11 Sep 2024 12:28:25 +0000

Това е едно от непознатите скални образувания на територията на община Асеновград. Намира се източно над махала Ряката и привлича внимание с причудливите си форми. Най-добре Шилнестата чука може да бъде видяна от каменистата пътека в участъка между „Хайдутташ“ и махала Ряката.

Височината на скалния феномен е около 50 м. Представлява масивен каменен монолит, с две разклонения в ляво и в дясно. Заради формите и някои оприличават скалата на разцъфнало лале, други пък на майка с деца.

При всички тълкувания на формата на този интересен скален феномен, той остава някак встрани като интерес от популярните обекти в района. Твърде вероятно е, той да е бил част от мрежата тракийски светилища, най-голямото от които е Тракийско скално светилище Беланташ.

Материалът Скално образувание Шилнестата чука край махала Ряката, община Асеновград, област Пловдив – Синивръхски рид, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Скален феномен Гуне кая край село Изворово, община Асеновград, област Пловдив – рид Синивръхски, Западни Родопи

ustremeni — Mon, 02 Sep 2024 04:41:33 +0000

В югоизточните части на община Асеновград се намират няколко тракийски светилища и скални феномени, чиято популярност далеч надминава границите на региона. Това са Беланташ, Караджов камък, Инкая, Къз кая. В източна посока от тях се намират десетки непопулярни, но заслужаващи внимание скални комплекси, монолити или причудливи каменни форми.

Един от тях се нарича Гуне кая и се намира северозападно от село Изворово. Тръгвайки от селото, за около 10 минути достигате до този скален феномен. Височината му е около 20 метра и се състои от скална площадка с наклон в посока югоизток и каменен монолит с овална форма.

Гледката, която се разкрива от тук е наистина изумителна. Като на длан пред вас са върховете Чиляка и Бездивен, имате поглед и към дивите пространства около махалите Шарен нос, Мурва ряка и Имамска.

Може да съчетаете разходка до Гуне кая с посещение на селата Бор и Изворово, както и на скалните феномени Стражите и Инкая.

Като територия с голяма концентрация на мегалитни структури, върху част от които има и изсичания, които са дело на човешка ръка, община Асеновград има огромен потенциал за развитие на културно-опознавателен туризъм, експониран в планински пространства. Едва ли има по-добра комбинация от това да се запознаваш с тракийски светилища сред природата. Да береш билки, гъби, шипки, да снимаш безкрайните панорамни и да дишаш чист въздух.

Материалът Скален феномен Гуне кая край село Изворово, община Асеновград, област Пловдив – рид Синивръхски, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Каменните гъби край село Бели пласт, община Кърджали, област Кърджали – рид Чуката, Източни Родопи

ustremeni — Mon, 12 Aug 2024 01:49:51 +0000

Каменните гъби са една от визитните картички на Източните Родопи. Намират се на прекрасно панорамно място, в близост до последните възвишения на Родопите в посока град Хасково. Местните хора наричат мястото Мантар кая.

Образуванията с форма на гъби са високи от 2.5 до 3 м. Освен красивите им форми, правят впечатление и зеленикаво-розовите обагряния в камъка.

Местността е обявена за природна забележителност през 1974 г. Освен каменните гъби, тук намират дом и много защитени представители на животинския свят в района.

До Каменните гъби достъпът е изключително удобен, защото те се намират буквално край пътя. Освен до тях, може да се изкачите и на съседния малък хълм, от който имате чудесна гледка на запад към Добростанския и Синивръхския ридове от Западните Родопите и към ридовете Драгойна и Мечковец в Източните Родопи (Аида).

Обектът е под номер 44 в „Списък на 50-те малко познати туристически обекти в България“ на Министерство на туризма

Материалът Каменните гъби край село Бели пласт, община Кърджали, област Кърджали – рид Чуката, Източни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Скален феномен Главата над село Яврово, община Куклен – Дял Чернатица, рид Белочерковски, Западни Родопи

ustremeni — Thu, 30 May 2024 16:54:07 +0000

Главата е интересен скален феномен, който се намира над село Яврово. Разположен е в югозападното подножие на връх Руен, а до него може да се стигне по пътека от бившата хижа „Руен“ (30 мин) и по почвен път от явровската ловна хижа (45 мин).

Скалното образувание се намира в горната част на няколко парцела обработваема земя, сред няколко други скални форми. Височината на феномена е около 3 м.

В читалищния фонд на село Яврово се пази архивна фотография, която показва Главата през 60-те години на миналия век. Наречена е така, защото удивително прилича на каменна глава. За съжаление, преди десетилетия иманяри са взривили част от скалния феномен, в търсене на съкровище. Така безвъзвратно се е унищожила голяма част от великолепието на тази скална форма.

Материалът Скален феномен Главата над село Яврово, община Куклен – Дял Чернатица, рид Белочерковски, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Вкаменената бабичка – един мистериозен обект край Асеновград

ustremeni — Tue, 12 Mar 2024 04:38:51 +0000

Един скален феномен, който макар и да не впечатлява със своите размери, разпалва въображението на асеновградчани.

Бабичката се намира в близост до Асеновград, но смело може да се каже, че е почти недостъпен за обикновения турист. „Как така до Асеновград, а недостъпен?“, вероятно ще си кажат мнозина. Местоположението на скалния феномен е причина, той да не е познат дори и за много жители на града, какво остава за посетители и преминаващи туристи.

Кацнало на малка скална площадка, част от изключително стръмен скалист скат в югозападното подножие на рид Анатема, това скално образувание може да бъде най-добре видяно от уширението до мелница „Никола Панайотов“.

Легендата за Вкаменената бабичка, ни отвежда още в дълбока древност. Две са версиите за нея, но и двете са свързани с предателство. Едната легенда разказва за показване на таен проход към малкото кале на връх Анатема, другата разказва за предаване на проход към Асеновата крепост. Предателството било дело на местна баба, която за да спаси своя живот дава информация как могат да бъдат превзети твърдините. Умиращите защитници проклели жената и тя за вечни времена останала вкаменена и лека прегърбена, за да напомня, че измяната винаги се наказва.

Материалът Вкаменената бабичка – един мистериозен обект край Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.