Западни Родопи - Туристически пътеводител

Връх Бездивен 1140 м. – рид Каракулас, Западни Родопи

ustremeni — Fri, 17 Jul 2026 04:11:59 +0000

Извисяващ се на 1140 м надморска височина над язовир Кърджали, връх Бездивен е най-високата точка на община Кърджали и едно от най-живописните места в Родопите.

От върха се разкриват впечатляващи панорамни гледки към язовира, долината на река Арда и околните родопски била.

Районът съчетава красива природа, спокойствие и богато историческо наследство, което го превръща в чудесна дестинация за любителите на планинските преходи.

Материалът Връх Бездивен 1140 м. – рид Каракулас, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Връх Безово 1390 м. – рид Добростански, Западни Родопи

ustremeni — Sat, 21 Mar 2026 10:05:02 +0000

Паметна плоча на родопския връх Безово (1390 м). На този най-северозападен връх в Добростанския рид, над Асеновград, е поставено началото на съществувалото близо век туристическо дружество в Асеновград.

През върха преминава маркираният с червено маршрут от Асеновград до хижа „Марциганица“ през връх Червената стена.

Материалът Връх Безово 1390 м. – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Връх Модър 1992 м. – дял Чернатица, Западни Родопи

ustremeni — Fri, 13 Mar 2026 08:26:01 +0000

Модър е връх с височина 1992 м и е третият по височина в родопския дял Чернатица.

Върхът представлява най-големия орографски и хидрографски възел в дяла. При него се събират Персенкският, Върховръшкият, Белочерковският и Средният рид. Модър е внушителен планински масив със сложна топография, чиито склонове са покрити с гъсти иглолистни гори. Достъпът до върха е труден, а придвижването в района изисква повишено внимание.

На около 150 м южно от триангулачната точка се извисяват впечатляващи риолитни скални пропасти, известни като „Белия камък“. Приблизително на 1500 м западно от върха се намира седловина, през която преминава трасето на стария римски път. Тя отделя Модър от съседния скалист връх Голица.

На изток от върха се спуска риолитен рид с върховете „Св. Атанас“ и „Св. Илия“, който след тях рязко се снишава над село Лилково.

Масивът на Модър е дом на изключително редки растителни и животински видове и на уникални природни забележителности. Скалните образувания предоставят убежище на стада диви кози, които обитават района целогодишно.

Материалът Връх Модър 1992 м. – дял Чернатица, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Връх Кръстов 1413 м. – рид Градище, Западни Родопи

ustremeni — Mon, 01 Dec 2025 07:08:03 +0000

Много от посетителите на манастир „Св. Троица“ (Кръстова гора) свързват името „Кръстова гора“ с целия духовен комплекс.

Интересен факт е, че мястото е наричано от местните хора „Кръстов“ заради легенда, която разказва за скрито в района парче от Кръста Христов.

Всъщност връх Кръстов се намира на няколкостотин метра западно над манастира. Той е с височина 1413 м, а от него се разкриват прекрасни гледки в посока изток/югоизток към долината на река Белишка и билните части на западнородопските ридове Градище, Крушевска планина и Манастирище.

От върха в югозападна посока започва екопътеката до село Белица, маркирана с жълт цвят.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Връх Кръстов 1413 м. – рид Градище, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Връх Милеви скали 1593 м. – Рид Алабак, Западни Родопи

ustremeni — Fri, 07 Nov 2025 07:24:11 +0000

Милеви скали се намира в рида Алабак в Западните Родопи. Представлява скалист връх, издигащ се на 1593.5 m н.в. През него преминава вододелната линия между водосборите на реките Чепинска и Яденица. Връх Милеви скали е изграден от метаморфни скали.

Характерна е иглолистната растителност, която с понижаване на надморската височина преминава в смесена и широколистна, представена главно от бук.

Върхът е известен със сражението от 4 септември 1944 г. между правителствените сили и партизанска бригада „Чепинец“ и партизански отряд „Ангел Кънчев“. В памет на загиналите партизани е издигнат паметник, а до него е разположена мемориална плоча с имената на загиналите.

През 1968 г. местността е обявена за исторически паметник на културата с национално значение. Около върха на площ от 115,1 ха е разположена защитена местност Милеви скали, с цел опазване на обзорен връх, живописни скали и букови гори.

По-голямата част от рида Алабак, включително и връх Милеви скали, са разположени в защитена зона Яденица, част от екологичната мрежа на Европейския съюз Натура 2000 по Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Материалът Връх Милеви скали 1593 м. – Рид Алабак, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Връх Свобода 1943 м. – рид Крушевска планина, Западни Родопи

ustremeni — Thu, 28 Aug 2025 04:38:42 +0000

Това е един от панорамните и най-лесно достъпни върхове в района на Средните Родопи. Историци и археолози установяват старо тракийско светилище от 11 – 7 век пр. Хр., като някои дори имат хипотеза, че на върха се е намирало споменатото от Херодот най-голямо светилище на Дионисий.

Мястото е изключително популярна и посещавана дестинация. В неговото северозападно подножие преминава и Международния туристически маршрут Е8 (Северно море – Босфора).

В югоизточното му подножие през 1948 г. е построена уютната хижа „Свобода“. До нея може да достигнете по асфалтов път през селата Давидково или Манастир. От хижата до върха ви отвежда алея с над 600 стъпала. Тук са построени много чешми и беседки, на които може да отдъхнете и да подишате чист родопски въздух.

На самия връх има изградени пейки и обезопасителни парапети, за да може всеки да се любува на прекрасните въздушни перспективи на десетки километри.

Материалът Връх Свобода 1943 м. – рид Крушевска планина, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Връх Царичин връх 856 м. край асеновградското село Орешец – Добростански рид, Западни Родопи

ustremeni — Thu, 24 Jul 2025 04:40:15 +0000

В близост до асеновградското село Орешец се намира връх Чуката. Записан така в географските карти, но познат сред местното население като Царичин връх. Това е малък, ясно изразен връх, на който има останки от византийска крепост (кале). Днес на мястото са построени параклис и сграда за подслон.

Много история е свързана с това място. Преди около осем десетилетия, през 1938 година, в местността Царичин връх е бил възстановен параклис, който носи името „Полагане пояса на Пресвета Богородица“. Първоначално е бил построен вероятно някъде през XI век, по-точно – по времето на Бакуриановите строежи. Там е имало кале, през което е преминавал и пътят за Цариград по суша.

Истинско чудо е причината да се възстанови храма. Божият угодник Йорданчо Дрянов, известен по тези земи, получава видение от Божията майка да за местонахождението на храм, като тя му указва и къде точно се намира.

По този път е минал цар Борис ІІІ, когато е носил на Кръстова гора кръста, подарен в знак на благодарност за изцеряването на неговата сестра.

До върха може да се стигне по ясно изразена пътека, която започва встрани от шосето, свързващо селата Горнослав и Орешец. Има уширение за паркиране и дървена арка, през която се минава, след това се навлиза в дъбова гора и след около 10 мин се достига до равното пространство на върха, от където се разкрива красива панорама към рида Драганица и Караджов камък. Тук има кът за отдих, където може да прекарате прекрасни мигове и да се наслаждавате на невероятни гледки.

Материалът Връх Царичин връх 856 м. край асеновградското село Орешец – Добростански рид, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Момчиловски връх 1380 м. – рид Момчиловски, Западни Родопи

ustremeni — Tue, 03 Jun 2025 16:40:18 +0000

Както подсказва името на върха, той се намира над китното родопско село Момчиловци. Това е едно от най-панорамните места в района. Върхът предлага лесен достъп, малък кът за отдих с пейка и информационни табели, както и невероятна гледка.

До този връх, ясно отличаващ се сред ландшафта със своята изумителна пирамидална структура, може да се стигне изключително лесно. От село Момчиловци поемате по пътя за град Баните. На отбивката за село Кутела, вдясно от вас се вижда един от многобройните параклиси в района – „Свети Димитър“. Край него има удобни уширения за спиране.

От параклиса, разположен в самото подножие на този малък, но красив връх, ясно се различава пътят нагоре, който след около 5 минути ще ви отведе на върха.

На слизане имате възможност за пикник при големия кът за отдих до параклиса, край който се намира и възпоменателна чешма. В непосредствена близост преминава и „Екопътеката на здравето“

Материалът Момчиловски връх 1380 м. – рид Момчиловски, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Връх Ахматица 1785 м. – рид Манастирище, Западни Родопи

ustremeni — Wed, 14 May 2025 03:56:34 +0000

Върхът се намира в най-югозападните части на рид Манастирище, част от Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. Интересното за него е, че в по-голямата си част той е в състава на водосборния басейн на река Марица, а малка част от неговите склонове са част от водосборния басейн на река Малка Арда, която е част от водосборния басейн на река Арда. Въпреки, че няма така рядкото явление на изворна бифуркация, все пак е интересен факта, че връх Ахматица (който е солидна вододайна зона) е граница на водосборите на две големи български реки – най-дългата българска река и нейния най-голям десен приток.

До върха има достъп по горски път, който се движи по няколко направления от юг – от местност Юруцкото гробе, от връх Свети Дух (Картола), от хижа „Момина вода“, през местност Вълчов капан или от хижа „Момчил юнак“. Интерпретирайки популярната фраза, можем да кажем, че „Всички пътища водят към Ахматица“.

Самият връх е обозначен с триангулачната точка (малък бетонен знак), който добре се различава сред боровинковите храсти наоколо. От най-високата точка няма панорами, защото районът се намира сред гъста смърчова гора. През летните месеци тук е истински рай за любителите на диворастящите гъби, билките и боровинките.

Материалът Връх Ахматица 1785 м. – рид Манастирище, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Връх Калугерица 1149 м. – рид Белочерковски, дял Чернатица, Западни Родопи

ustremeni — Sat, 10 May 2025 04:49:32 +0000

Намира се над село Хвойна и е една от сравнително непопулярните дестинации за пешеходен туризъм. Това донякъде е обяснимо с факта, че до самия връх няма ясно изразена или маркирана пътека. За сметка на това обаче, връх Калугерица е едно истинско „бижу“, което предоставя невероятни гледки към Персенците, към билото Зареница, към дефилето на река Чепеларска и към селата Павелско, Хвойна, Малево и Орехово.

Името „Калугерица“ на разговорен език означава монахиня и вероятно е свързан с местна легенда, отнасяща се към християнството в района от Средните векове.

Най-удобния заход към върха е от голата му, югоизточна част. До достигането и използвате почвен път, който се движи, заобикаляйки го от юг до север. Достигайки до място, в което пътя прави ляв завой, тръгвате нагоре по каменистата и открита част, като се движите почти до скосения ръб, който набира височина и се въздига до билната точка.

За около 30 мин. сте на самия връх, върху който е поставен и кръст.

Материалът Връх Калугерица 1149 м. – рид Белочерковски, дял Чернатица, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.