Те се намират край село Малко Градище, община Любимец, и впечатляват с издълбани в скалите ниши, стъпала и площадки с култово предназначение.

Смята се, че светилището е използвано от траките още през ранножелязната епоха и е било важно място за религиозни обреди.

Върху скалите са изсечени над 500 ниши – най-голямата известна група скални ниши в Родопите, които несъмнено са имали култово предназначение.

Едно от най-интересните открития е петроглиф без точна датировка, изсечен в скалата. Според археолога доц. Георги Нехризов той символично изобразява ладия, пренасяща Слънцето, и може да се разглежда като своеобразна емблема на светилището

Днес Глухите камъни привличат туристи и любители на историята с уникалната си атмосфера, красивите гледки и загадъчната си древна история.

Оттук преминават и последните километри от международния пешеходен туристически маршрут Е8 (Рила – Родопи), а в близост се намира крайната точка на маршрута на българска територия – връх Шейновец.

Материалът Скално-култов комплекс „Глухите камъни“ – рид Гората, Източни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Оттук преминава трасето на Тополовския проход (Арпа гидик), където се срещат границите на три общини – Асеновград, Лъки и Баните. Международният пешеходен туристически маршрут Е8 (Рила – Родопи), чиято маркировка е червена, също преминава оттук.

Това е важен коридор, свързващ Тракия със Средните Родопи и Беломорието.

Ето и няколко фотографии на Къз кая, направени през различни сезони – зима, пролет и есен.

Материалът Скално светилище Къз кая в Тополовски проход (Арпа гидик) – Синирвъхски рид, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Сред стотиците различни изсичания се открояват и две големи щерни (водохранилища), чиято дълбочина е над 2 метра. Интересното е, че те не се захранват от никъде – единствено от дъждовна вода.

При грамотна политика в областта на туризма, Беланташ може да продава себе си изключително рентабилно. Наред с чисто икономическите ползи, той ще се пази и съхранява.

Материалът Древен компас и щерни на скалното светилище Беланташ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Това скално образувание е с височина от 5-7 метра, но интересното е, че то е абсолютно различно, погледнато от различна посока, а в северната му част има и трапецовидни изсичания, характерни за тази част на Родопите.

До каменната гъба се стига за около 30-45 мин. пеш по почвен път, който тръгва от отбивката за село Соколите.

Материалът Скално образувание с трапецовидни ниши Каменната гъба край село Женда – община Черноочене, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Археолозите от Регионален исторически музей – Хасково смятат, че култово – погребалният комплекс се намира в пряка връзка с тракийските селища,– крепости, некрополи и светилища‚ намиращи се в землищата на селата Долно Черковище, Пчелари и Орешари (последното се намира на десния бряг на река Арда).

На около 500 м северозападно от Долно Черковище, в южната отвесна стена на доминиращата над околността скала‚ са изсечени още 6 култови ниши. На върха на масива е изсечена гробница, а в непосредствена близост са открити и следи от голямо тракийско селище.

източник

Материалът Мегалитен тракийски култов комплекс Кован кая – село Долно Черковище, община Стамболово, област Хасково е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В този район на западнородопския рид Синивръхски са характерни дълбоките прорези на деретата, които са част от водосбора на река Боровица (Чам дере), както и различните причудливи скални форми.

Шабан олук кая прилича на каменна гъба, а по стените на скалния феномен има трапецовидни изсичания. До него се стига по едва различима пътека сред смесена и иглолистна гора, която следва реброто, оформящо се под махалата.

Красив район на кърджалийската община Черноочене.

Материалът Скално образувание с трапецовидни ниши Шабан олук кая край махала Ходжулар – община Черноочене, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Непосредствено до тях преминава маршрут, маркиран със зелена маркировка, който отвежда до светилищата Купена, Пробитият камък и Доган кая.

Изсичанията са едва няколко, но поради естеството на скалата са запазени в много добро състояние.

В тази част на източнородопския рид Мечковец (Аида) могат да се видят десетки проявления на тракийската религиозност.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Трапецовидни изсичания Кара кая край село Сърница – община Минерални бани, област Хасково е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Между двата каменни блока е оформена утробна пещера, входът на която отново е позициониран от юг. Над нея сякаш са „заседнали“ няколко камъка, по подобие на скалната композиция при Караджов камък над село Мостово. Единия от камъните прилича на пръст, от където идва и името Пармак кая (турските думи „Пармак“ – пръст и „Кая“ – камък).

Как да стигнете:

Движейки се по пътя Асеновград – Кърджали, достигате до отбивката за село Ночево (община Черноочене). Преминавате през първата малка махала Памук и след нея достигате разклонение. Поемате надолу в посока виждащата се пред вас махала Еминчауш.

Паркирайки в края на асфалтовия път на неголямо уширение. Тръгвате по оформена пътека, за да достигнете до голо пространство, на няколко десетки метра източно от махалата. От тук вече виждате изпъкналият над гората камък и продължавайки по пътеката, която се движи сред дъбова гора, след няколко минути сте пред светилището.

Материалът Скално светилище с трапецовидни изсичания и утробна пещера Пармак кая край махала Еминчауш – община Черноочене, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Трапецовидни изсичания северно над река Габъз дере – община Момчилград, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Името Хайдушки камък (местните наричат мястото Хайдут таши или Хайдук кидик) идва от легендата, че тук е било хайдушко сборище, а според мнозина, мястото е кратер на угаснал вулкан.

Легенда за Хайдушкия камък (Хайдут таш) край родопското село Мостово

В южното подножие на камъка се намира и чудно красива поляна. В миналото наричана Долния кидик, сега тя е популярна като Виолетина поляна, кръстена на покойната баба Виолета от махала Ряката, която често пасяла своите крави тук.

Край Хайдутташ преминава и маршрута от Караджов камък до махала Ряката, който е маркиран с жълта маркировка.

Материалът Светилище Хайдушки камък (Хайдутташ) над махала Ряката, село Мостово – община Асеновград, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.