Източни Родопи - Туристически пътеводител

Мегалитен тракийски култов комплекс Кован кая – село Долно Черковище, община Стамболово, област Хасково

ustremeni — Fri, 20 Feb 2026 17:39:34 +0000

В местността Кован кая, близо до с. Долно Черковище‚ се намира един от най – големите мегалитни тракийски култови комплекси в Източните Родопи. Тук‚ в отвесните скали на вулканичния масив‚ на шеметна височина‚ са изсечени повече от 100 трапецовидни ниши. Предполага се‚ че те са използвани за погребални цели‚ като в тях са поставяни урните с праха на кремираните мъртъвци. Освен нишите, в скалния масив е изсечена и пещеровидна гробница.

Археолозите от Регионален исторически музей – Хасково смятат, че култово – погребалният комплекс се намира в пряка връзка с тракийските селища,– крепости, некрополи и светилища‚ намиращи се в землищата на селата Долно Черковище, Пчелари и Орешари (последното се намира на десния бряг на река Арда).

На около 500 м северозападно от Долно Черковище, в южната отвесна стена на доминиращата над околността скала‚ са изсечени още 6 култови ниши. На върха на масива е изсечена гробница, а в непосредствена близост са открити и следи от голямо тракийско селище.

източник

Материалът Мегалитен тракийски култов комплекс Кован кая – село Долно Черковище, община Стамболово, област Хасково е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Трапецовидни изсичания Кара кая край село Сърница – община Минерални бани, област Хасково

ustremeni — Thu, 27 Nov 2025 06:20:12 +0000

Трапецовидните изсичания Кара кая се намират западно над село Сърница, община Минерални бани.

Непосредствено до тях преминава маршрут, маркиран със зелена маркировка, който отвежда до светилищата Купена, Пробитият камък и Доган кая.

Изсичанията са едва няколко, но поради естеството на скалата са запазени в много добро състояние.

В тази част на източнородопския рид Мечковец (Аида) могат да се видят десетки проявления на тракийската религиозност.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Трапецовидни изсичания Кара кая край село Сърница – община Минерални бани, област Хасково е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Скално светилище с трапецовидни изсичания и утробна пещера Пармак кая край махала Еминчауш – община Черноочене, област Кърджали

ustremeni — Fri, 05 Sep 2025 04:45:17 +0000

Скално светилище Пармак кая е популярно като туристическа дестинация в района на община Черноочене. Представлява два монолитни каменни блока, върху южната страна на които има над 40 трапецовидни изсичания, които са характерни за тракийските светилища в Източните Родопи. Те са имали практическо значение в религията на траките, като вероятно са служили за поставяне на глинени предмети, оброчни плочки или съдове с прах на покойници.

Между двата каменни блока е оформена утробна пещера, входът на която отново е позициониран от юг. Над нея сякаш са „заседнали“ няколко камъка, по подобие на скалната композиция при Караджов камък над село Мостово. Единия от камъните прилича на пръст, от където идва и името Пармак кая (турските думи „Пармак“ – пръст и „Кая“ – камък).

Как да стигнете:

Движейки се по пътя Асеновград – Кърджали, достигате до отбивката за село Ночево (община Черноочене). Преминавате през първата малка махала Памук и след нея достигате разклонение. Поемате надолу в посока виждащата се пред вас махала Еминчауш.

Паркирайки в края на асфалтовия път на неголямо уширение. Тръгвате по оформена пътека, за да достигнете до голо пространство, на няколко десетки метра източно от махалата. От тук вече виждате изпъкналият над гората камък и продължавайки по пътеката, която се движи сред дъбова гора, след няколко минути сте пред светилището.

Материалът Скално светилище с трапецовидни изсичания и утробна пещера Пармак кая край махала Еминчауш – община Черноочене, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Трапецовидни изсичания северно над река Габъз дере – община Момчилград, област Кърджали

ustremeni — Fri, 08 Aug 2025 03:56:06 +0000

Малката река Габъз дере е част от реките и деретата, които оформят водосбора, вливащ се в южната средна част на язовир „Студен кладенец“. По нейното долно течение се образува малък каньон, в който се намира Вкаменената гора. Тук има две места, на които може да видите специфичните за този район трапецовидни изсичания (ниши). Едното е в скалите, северно над реката, другото е южно над нея.

Трапецовидните ниши, разположени северно над коритото на река Габъз дере могат да се видят добре от туристическия маршрут, който се движи из Вкаменената гора. Те са няколко и са изсечени на голяма скала с няколко чупки, намираща се на около 200 м. от пътеката. Може да достигнете в непосредствена близост под тях, но се изкачвате по сипей и трябва да сте внимателни.

Наскоро по маршрута на Вкаменената гора бяха изградени и мостчета, които спомагат са спокойното и надеждно преминаване през този пресечен терен.

Материалът Трапецовидни изсичания северно над река Габъз дере – община Момчилград, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тракийски скален култов комплекс „Крокодила“ между селата Добромирци и Дедец, община Кирково, област Кърджали – рид Устренски, Източни Родопи

ustremeni — Mon, 07 Jul 2025 16:44:37 +0000

Между източнородопските села Бенковски, Добромирци и Дедец е се намира огромен скален-култов комплекс. Тук могат да се видят скални изсичания, трапецовидни ниши, утробни пещери, хиляди невероятни каменни форми. Професор Николай Овчаров нарича този район „Долината на каменните хора“.

Обектът се намира на главния път от Маказа за Златоград. За добър ориентир на туристите има поставен голям винил „Тракийски скален култов комплекс „Крокодила“. Има и уширение, на което спокойно да паркирате.

Въпреки налаганото име „Крокодила“, местни краеведи оприличават скалата като змей, който е неизменна част от българската митология и фолклор. Дава се и мнение, че това е образ на „сайбията“ на района, а именно змия-стопанин. Тя пази района от природни катаклизми.

В непосредствена близост се намира и провиралка, която през годините се оформя като лечебно-култов комплекс, използван и от мюсюлманското и от християнското население.

По „гърба“ на крокодила има няколко огромни каменни квадри, което категорично доказва, че мястото е мегалитно светилище. Освен това тук са изсечени и множество кръгли ямки, в които според специалистите са се поставяли дарове към Богинята майка.

Материалът Тракийски скален култов комплекс „Крокодила“ между селата Добромирци и Дедец, община Кирково, област Кърджали – рид Устренски, Източни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Скално-култов комплекс Чит кая край село Соколско – община Кърджали, област Кърджали

ustremeni — Sun, 01 Jun 2025 18:11:55 +0000

Намира се южно над селата Лисиците и Соколско, на десния бряг на язовир „Студен кладенец“, в непосредствена близост до мястото, където река Върбица се влива в язовира.

Името Чит кая означава „зиданата скала“ от „чит“, което на турски означава зид и „кая“ – камък, скала, канара. По картите може да срещнете мястото и като „Чут кая“, а местни хора твърдят, че името на мястото е Чифт кая – двойния камък.

В околните скали са изсечени десетки скални ниши, някои от които са разрушени от естествени процеси на изветряне и корозия на скалата. Издълбаните скални ниши са около 50 на брой са с различна форма (елипсовидни и трапецовидни) и различни размери. Разположени са в три реда. В скалния венец се наблюдават и впечатляващи антропоморфни и зооморфни образувания, в които се различават човешки лица, влечуги и птици.

Достъпът до скалните ниши е възможен от две посоки. Едната е от село Соколско, като се движите успоредно между скалния корниз и брегът на язовира при устието на река Върбица.

Другия вариант е да поемете по добре изразена пътека, започваща над село Лисиците и да достигнете до малкото възвишение Чит кая. Тук е имало и средновековна крепост, която за съжаление е била разграбена от иманяри и към момента има едва забележими следи от нейното съществуване.

Материалът Скално-култов комплекс Чит кая край село Соколско – община Кърджали, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Скално-култов комплекс край село Татул – община Момчилград, област Кърджали

ustremeni — Sun, 22 Sep 2024 16:33:15 +0000

Скалното светилище е регистрирано и описано за първи път през 1933 г. от краеведа Никола Иванов. През 1940 г. българският археолог Васил Миков посещава мястото и изказва предположение, че под хълма са развалините на голямо древнотракийско светилище.

Първите археологически разкопки на обекта са проведени през 1960-те и 1970-те години с научен ръководител проф. Ст. Михайлов. Екипът проучва цялата територия на скално-култовия обект.

Според проведените с малки прекъсвания през 2004-2009 г. мащабни археологически разкопки под ръководството на Николай Овчаров комплексът е датиран от края на V и началото на IV хил. пр. Хр., за което свидетелстват намерените фрагменти от глинени съдове в района.

През 1980-те години, Проф. Иван Венедиков изказва хипотезата, че хълмът край с. Татул е служел като светилище посветено на Орфей, но на този етап от проучването на археологическия обект тази хипотеза не може да бъде доказана.

източник

Материалът Скално-култов комплекс край село Татул – община Момчилград, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тракийски скален култов комплекс Орлови скали (Козгун кая) край град Ардино – община Ардино, област Кърджали

ustremeni — Wed, 31 Jul 2024 16:48:53 +0000

Обектът се намира на около 2 км от град Ардино, в гънките на най-големят източнородопски рид Жълт дял. Култовият комплекс, носещ името Козгун кая или Картал кая, преди няколко десетилетия той неправилно е наложен като Орловите скали, въпреки, че и двете местни наименования означават Гарванов камък (Гарванови скали).

На ясно изразената вулканична скала са запазени 97 броя трапецовидни ниши, така характерни за водосборния район на средното течение на река Арда. Те са изсечени без някаква закономерност.

В близост до Козгун кая се намират и останките на древна тракийска крепост, известна като Калето. Обявена е за защитен обект през 1979 г. в категорията „Исторически места“.

Заедно с Дяволският мост, към момента Козгун кая е основната туристическа забележителност на територията на община Ардино. До обекта се стига по асфалтов тесен път. Пътеките до обекта са две. Основна, която е почти хоризонтална и по-дълга, която изкачва малкото било и после се спуска до обекта. Общото време за достигане на скалите е около 5-8 мин.

Материалът Тракийски скален култов комплекс Орлови скали (Козгун кая) край град Ардино – община Ардино, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Скално светилище Орлови скали (Доган кая) край село Сърница – община Минерални бани, област Хасковo

ustremeni — Sun, 16 Jun 2024 15:16:03 +0000

Мистичните Орлови скали (Доган кая), намиращи се в рид Аида са обект на интерес от страна на много туристи и изследователи на културно-историческото наследство в Източните Родопи. Интересен факт е, че „доган“ на турски означава сокол, но въпреки това, името на този скален феномен през годините се е утвърдил като Орлови скали.

Изходната точка за този скален феномен е от селата Сърница или Боян Ботево, община Минерални бани. Пътеките са с указателни табели, а в района на Доган кая е изграден голям кът за отдих.

Преходът до скалите е по горски път и е в рамките на 3 км (1 час). Подходящ е за семейства и за хора с ниска физическа подготовка.

Тракийско светилище Купен кая край село Сърница – община Минерални бани, област Хасково

При Доган кая може да видите десетки трапецовидни ниши, като тези изсичания се считат за част от религиозните вярвания на траките.

В рамките на ден, обектът може да се комбинира и със скалните феномени Кара кая, Купена и Пробития камък. Общото разстояние е около 15 км, а денивелацията е +/- 300 м.

Материалът Скално светилище Орлови скали (Доган кая) край село Сърница – община Минерални бани, област Хасковo е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тракийско светилище Купен кая край село Сърница – община Минерални бани, област Хасково

ustremeni — Thu, 13 Jun 2024 04:38:13 +0000

Купена е едно от местата в района на община Минерални бани, които свидетелстват за религиозни дейности още в най-дълбока древност. Разположението на мястото открива поглед към всички останали важни светилища в района. Това вероятно прави Купена главното светилище в този култов комплекс. В подкрепа на тази хипотеза е и факта, че мястото се намира по средата между останалите комплекси.

По Купена, или както местните го наричат Купен кая, има следи от различни изсичания. На два реда са разположени интересни линии, за които може да се приеме, че са петроглифи, т.е. са знаци и символи, дело на човешка ръка.

Тесен процеп ви отвежда на тераса, която ви показва изумителни гледки на изток. В западното подножие на светилището пък, погледът ви стига чак до връх Бездивен. От север виждате Пробития камък и връх Аида.

Обхождането на самото светилище не става по ясно оформена пътека. Заходите са по ваша преценка. В подножието на Купена има изградена беседка, която може да ползвате за почивка. Прави впечатление, че кътовете за отдих в района са добре поддържани и се пазят и от местни хора и от туристи.

От село Сърница до Купена води зелена маркировка и указателни табели

Материалът Тракийско светилище Купен кая край село Сърница – община Минерални бани, област Хасково е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.