Най-абсурдният въпрос, който можеш да зададеш в Света гора, е: „А може ли да съм сам в стая?“. Не. Категорично не може. И няма платежно средство, с което може да си закупиш подобно нещо.

На Света гора се спи малко, яде се малко и се участва много в молитвата. Участваш в богослуженията, участваш и в живота на монашеската общност – живот, изпълнен с труд, изпитания и лишения.

Но това е животът, който водят над 2000 монаси, живеещи на Света гора. Ежедневно, ежечасно, ежеминутно. Живот на молитва, живот на лишения, живот, устремен към Бога и обърнал гръб на човешките удоволствия.

Това е едно съвсем обикновено спално помещение за поклонници в манастир на Света гора. 50-60 мъже на едно място. Поглеждаш го и се връщаш към онези мигове, в които разбираш колко малко е необходимо на човека, когато е там, където душата му търси Бога.

Материалът Света гора – място, където човек разбира колко малко му е необходимо е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Богослуженията са тихи, изпълнени със смирение, а слабата светлина в храмовете идва от кандилата и малкото свещи, запалени в екзонартексите. В един момент почти забравяш за свещта, защото разбираш, че тя не е същността на духовния живот.

За разлика от разпространената у нас представа, че запалването на свещ е сред основните прояви на вярата, на Света гора усещаш по особен начин, че в центъра стоят молитвата, участието в богослужението и живото общение с Бога

Материалът Богослуженията на Света гора (Атон) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

От малкото пристанище се организират разходки с лодка, по време на които може да се наблюдават различни видове птици и характерните пейзажи на езерото. В зависимост от сезона тук могат да се видят пеликани, корморани, чапли, фламинго и много други птици.

Мандраки има и още една любопитна история – от пристанището се виждат останки от декорите на потопеното село, построено за снимките на филма „Ливадата, която плаче“ на известния гръцки режисьор Теодорос Ангелопулос.

Материалът Порт Мандраки в езерото Керкини – дем Синтика, ном Серес, област Централна Македония е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Представлява малка каменна постройка, богато украсена с икони. Пред параклиса има няколко каменни свещника.

Край параклиса преминава пешеходната алея, по която се движат посетителите на пещерата. Тъй като посещенията започват на всеки кръгъл час, докато изчакват времето за влизане, посетителите могат да се отбият в малкия храм, да се помолят и да запалят свещ.

Материалът Параклис „Св. св. Константин и Елена“ – дем Просечен, Ном Драма, Източна Македония и Тракия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Представете си Ксанти и Драма. Манастирът се намира северно между тях, на хвърлей място от границата с България. Над обителта са билата, зад които е горното поречие на река Арда.

Заради своето местоположение и облик той е известен и с името „Родопския Метеор“. Той буквално е кацнал на една голяма скала с поглед към юг, а от него се виждат зашеметяващи гледки към последните върхове и долини на Родопите, както и към митичното било Цигла, зад което е долината на река Места.

Манастирът е мъжки, а освен католикона, който виждате на снимките има и жилищни постройки за монасите.

До светата обител има асфалтов път за автомобили, отпред има и голямо място за паркиране.

Ходил съм четири пъти там и трябва да ви кажа, че това затънтено и много отдалечено от цивилизацията място е изключително красиво и въздействащо.

Материалът Манастир „Преображение Господне“ – ном Драма, дем Паранести, Източна Македония и Тракия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

До водопада води добре поддържана екопътека, оборудвана с каменни стъпала, дървени мостчета, парапети и места за почивка. Разходката е приятна и позволява на посетителите да се насладят на красивите гледки към горския пейзаж и ромона на планинската река още преди да достигнат самия водопад.

Водите се спускат по отвесна скала и образуват малко езерце в подножието, което придава особено очарование на мястото. През пролетта водопадът е най-пълноводен, а през есента околните букови гори се обагрят в пъстри багри, превръщайки района в любима дестинация за фотографи и любители на природата.

Смоларският водопад е сред най-посещаваните природни забележителности в Югоизточна Северна Македония. Недалеч от него се намира и Колешинският водопад, което позволява двете красиви местности да бъдат разгледани в рамките на едно пътуване. Благодарение на лесния достъп и добре изградената туристическа инфраструктура, мястото е подходящо както за семейства с деца, така и за всички, които желаят да се насладят на красотата на Беласица.

Материалът Смоларски водопад в Беласица планина – Северна Македония е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Река Места чрез своите меандри отделя на запад Руян от Чалдаг, а над меандрите, в най-югозападната част на рида се въздига връх Петрос 1117 м.

Има скалиста пътека, която се движи под югоизточния ръб на върха и това е маршрутът, който планинарите използват.

Западно под върха криволичи тесния път, който се спуска до селата Комнина и Ставропули (Кръстополе).

Много красиво място, надвесило се над Саръшабанското поле с неповторими гледки към Тасос, Чалдаг, Драмски Боздаг, Пирин и Ардин дял в района на връх Циганско градище.

Материалът Връх Петрос 1117 м. – Руян планина, Гърция е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Основан е през XIII век.

Мъжкият манастир е почти изцяло разрушен при силното земетресение през 1829 г., като оцелява единствено съборният храм и малка част от сградите. Възстановяването започва през 1830 г. и завършва през 1841 г., като храмът е разширен с широк и просторен притвор.

Днес манастирът е важно духовно средище и популярно място за поклонници и туристи, които освен с богатата му история, се впечатляват и от красивата панорамна гледка към Ксанти.

Материалът Манастир „Панагия Архангелиотиса“ над град Ксанти – ном Ксанти, дем Ксанти, Източна Македония и Тракия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В подножието му обаче преминава път, който буквално надскача тази малка, но силно разчленена планина.

На превала на прохода има беседка и панорамна площадка, от които се открива великолепна гледка към меандрите на река Места.

Тук реката прави няколко големи завоя в клисурата между малките планини Руян и Чалдаг, след което поема на юг, преди да се влее в Егейско море. Делтата ѝ е защитена природна територия и е от изключително значение за мигриращите птици.

Тази последна, най-долна част от поречието на река Места, наричана Саръшабанско поле, в миналото е била зимно пасище за стотици стада от Средните Родопи.

Гледката е впечатляваща – Места сякаш е огромна змия, надиплила се сред планините, а сребристият ѝ гръб проблясва под слънцето за удивление на туристите, надвесили се над нея от стотици метри височина.

Материалът Панорамна площадка над меандрите на река Места в Гърция между планините Руян и Чалдаг в ном Ксанти е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Каскадата от водопади се намира в близост до село Габрово, откъдето произлиза и наименованието ѝ. До скоро само най-ниският водопад е бил достъпен за посетители, а към момента са обособени маршрути и към по-горните водопади.

Те са разположени по течението на река Барен Дере на малко над половин километър един от друг, като височината им варира между 4 и 8 метра.

Габровските водопади не са сред най-високите и внушителни в района на Беласица, но се отличават с лесен достъп и красиво изразени падове на водата.

Не се изисква значително изкачване в планински терен, за да бъдат достигнати, което ги прави подходящи за масов туристически достъп.

Материалът Екопътека „Трите Габровски водопада“ в Беласица планина – Северна Македония е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.