В подножието му обаче преминава път, който буквално надскача тази малка, но силно разчленена планина.

На превала на прохода има беседка и панорамна площадка, от които се открива великолепна гледка към меандрите на река Места.

Тук реката прави няколко големи завоя в клисурата между малките планини Руян и Чалдаг, след което поема на юг, преди да се влее в Егейско море. Делтата ѝ е защитена природна територия и е от изключително значение за мигриращите птици.

Тази последна, най-долна част от поречието на река Места, наричана Саръшабанско поле, в миналото е била зимно пасище за стотици стада от Средните Родопи.

Гледката е впечатляваща – Места сякаш е огромна змия, надиплила се сред планините, а сребристият ѝ гръб проблясва под слънцето за удивление на туристите, надвесили се над нея от стотици метри височина.

Материалът Панорамна площадка над меандрите на река Места в Гърция между планините Руян и Чалдаг в ном Ксанти е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Пещерните извори на Ангитис в Драмското поле – Централна Македония, Гърция (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Устие на река Струма в Егейско море е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Входните такси за пещерата са 7 евро, а за групи над 25 човeка има отстъпки. Беседата е включена в цената. Тя е на английски и се провежда на няколко места в пещерата.

Постоянната температура вътре е 17 градуса и по преценка си взимате връхна дреха. Цялата обиколка из социализираната част на пещерата е в рамките на 40 мин. Първите обследвания се правят през 1978 г. През 2000 г. са отворени за посетители и тези 500 м. които днес са достъпни. Цялата проучена част на пещерата е 10020 м. а се смята, че общата и дължина е около 25 км, което я нарежда сред трите най-дълги речни пещери в света.

В пещерата е открит уникален вид риба, който е навлязъл 6500 метра навътре в пещерата, както и уникален вид полупрозрачно ракообразно на 7100 метра от входа на пещерата. Явно тук има много неразкрити тайни от животинския свят, обитаващ това подземно място.

ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Изворите на Ангитис и пещера Маара в Драмското поле – Централна Македония, Гърция е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

По време на придвижването си към Струма, Драматица е създавал невероятно красив каньон. Неговата дължина е около 5 км, като най-добре изразен, той е в местността „Петрото“ край пещерата Алистрати. Тук дълбочината му е между 80 и 130 метра.

Каньонът носи името Фаранги то Ангитис или Ташлък боаз. Когато районът е бил населен с българско население, то е наричало мястото Ташлъка.

Каньонът може да се пресече по стабилен мост. Изградени са каменни алеи, по които на серпентини може да се слезе до реката, а каньонът да се разгледа в две перспективи. След дъжд или снеготопене, в близост до моста може да се види и красив 20 метров водопад.

До каньона може да стигнете за около 10 мин от пещера Алистрати.

Материалът Каньон на река Драматица в Драмското поле – Централна Македония, Гърция е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Аспровалта се намира на едно много красиво място, между Кавала и Солун. Плажните ивици са красиви, населените места са буквално едно до друго, а прекрасния Орфански залив дава едно насищащо чувство на спокойствие и безбрежна хармония. От тук започва и полуостров Халкидики, а първенецът на Света гора – връх Атон се вижда чудесно, дори и при не толкова ясно време.

Отпред море, а отзад рязко в него се спускат склоновете на планината Кердилио (Орсова планина). Тя не е особено голяма или висока (най-високия и връх е Харвата 1103 м), но пък съчетана с прекия си допир до морето е наистина красиво стояща в панорамния ландшафт на района.

Именно в дебрите на югоизточните склонове на тази планина се крие Късносредновековния манастир „Св. Георги“. Строен в средата на 16 век. Намира се в територията на гората „Стефанина“, част от територията на едноименното село. Днес от него е останала само църквата, но дори и тя е достатъчен повод, човек да отдели няколко часа за да я посети.

От почти всяка точка на Аспровалта, добре се вижда скалата „Св. Георги“. Тя е наистина внушителна и ясно различима. Това е мястото, което бе и наш ориентир. Според легендата, тази скала е била любимо място на Александър Велики. Тук той съзерцавал върхът, днес носещ името „Атон“, а според мнозина това място, заедно с Амфиполис и Стагира – родното място на Аристотел, оформят един духовен триъгълник.

От Аспровалта поемате по път, успореден на шосето излизащо към магистралата „Егнатия Одос“, преминавате над нея и през малка вилна зона с кокетни вилички, тесния асфалтов път ви отвежда до малко панорамно връхче, върху което е разположен прекрасния параклис „Св. Спиридон“.

От тук вече се разкриват първите гледки към Орфанския залив, а закумът е навсякъде, дарявайки сетивата ви с изкушаващо обаяние. Както на повечето места в Гърция, параклис „Св. Спиридон“ е постоянно отворен. Край него има няколко пейки с беседка, които са прекрасен вариант за кратък пикник в района.

В близост до параклиса свършва и асфалтовия път. От тук нагоре следват 8 километра по почвен път с пасажи от трошено-каменна настилка. Ако трябва да съм честен, този път е в пъти по-нормално проходим от голяма част пътищата в родния ми Асеновград. Той следва извивките на планината, изкачва се, слиза, дори прекосява пресъхнало корито на река. Преминава се и през два разклона, но на всеки с табели е указана правилната посока.

Началната точка на почвения път е на 150 м. надморска височина, а манастирът е разположен на 470 м. В интерес на истината има и малко позната пътека, която е доста стръмна, а дължината и е 2.2 км. На няколко места по пътя, тя го пресичаше и само един поглед ми стигаше да разбера, че ако някой тръгне по нея, рискува да остане без дрехи. Обрасла та обрасла.

Достигнахме до мястото, където се намираше манастир „Св. Георги“. Тук имаше каменна чешма с течаща вода и големи маси. Те са построени от местен клуб по скално катерене. Напълнихме вода и поехме към единствената запазена сграда от манастира, а именно съборната църква.

Югоизточно от абсидата започва и пътека, която след 500 м. достига до ръба на скалата. Там е построена беседка, от която се открива прекрасна гледка към целия Орфански залив. За съжаление не успяхме да стигнем до там, защото имаше пасажи с висока метър коприва и не ни се рискуваше да се надерем и ожарим целите. Все пак походиме 200-300 м. по нея, за да разгледаме каква маркировка е положена.

Връщайки се до църквата, намерих огромна костенурка, която както се оказа далеч не беше единствената, която видяхме за деня. Явно мястото бе истински „костенурков рай“, защото докато слязохме до Аспровалта видяхме още няколко и то всички с подобна големина.

Това, което ми направи впечатление е че в този район на Гърция и конкретно в периметъра който обиколихме, туристическата инфраструктура не е особено развита и популярна. Като цяло няма обособена мрежа от туристически маршрути из планината Кердилио, конкретно по югоизточните и склонове.

Това пък пребогато се компенсира от морския туризъм и безупречната среда за туристите – хотели, плажове, ресторанти, атракции, инфраструктура. Няма думба, няма лумба, няма форсирани скъпи автомобили, няма простотия. Има спокойствие и нормалност.

Също така отчитаме и факта, че Богданска планина далеч не е някоя от високите и атрактивни гръцки планини – Олимп, Пинд, Тимфи, Парнас, Боздаг, Кушница и др.

Едно прекрасно място, което да ви даде щипката разнообразие, прохлада и допир с планината на място, където единствен господар е морето.

Материалът Скала „Агиос Георгиос“ (Свети Георги) 463 м. над Аспровалта – планина Кердилио, Гърция е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В северозападния край на Драмското поле се издига красивия връх Свети Павел (Щудер), първенец на малката Калапотска планина. В неговото подножие, на около 150-180 метра надморска височина е разположено и село Ангитис (до 1950 г. Нови Калапот).

Пещерите се намират в непосредствена близост до селото. До тях има удобен достъп и големи обособени места за паркиране. Винаги на разположение има гид, който освен на гръцки ви посреща и на английски език.

В пещерата се влиза през изкуствено прокопан тунел, който ви въвежда в дългата почти километър социализирана част на пещерата. От дълбоките недра на земята извира река Панега, която е приток на река Драматица. През огромния период от време, в който водата е работила върху оформянето на скалите, тук са се образували невероятни форми.

През цялото време се движите срещу течението на реката, като в различни периоди на годината тя може да достигне буквално до глезените ви и почти да залее пешеходната алея.

Достигате до края, където има оформена площадка. Тук виждате малкия процеп, от който водата идва. В интерес на истината, този процеп дава началото на километри галерии, които са проучени и още много непроучени места в пещерата. Картираните и заснети галерии са над 10 километра, но пещерата е перспективна за много повече.

Постоянната температура на водата е 13 градуса, а на въздуха 17.Връщаме се по обратния път, почти до началото на изкуствено прокопания тунел, по който сме дошли в „Изворите на Ангитис“. По малко мостче прекосяваме реката и отново през изкуствено прокопан тунел отиваме до другата пещера „Маара“ (от турски mağara – пещера). Тя е малка и няма нищо общо като пещерен ландшафт с „Изворите на Ангитис“. Тук имаме много голям естествен отвор и никакви пещерни образувания.

Най-голямата атракция в „Маара“ е водното колело, което е давало вода за градините в съседство. То е функционирало до към средата на миналия век, като до 1930 г. е било дървено, което в последствие се заменя с метално.

Гръцките пещери са доста по-уредени от нашите от гледна точка на инфраструктура и безопасност. Имаме доста да учим от тях.

Материалът Пещерните извори на Ангитис в Драмското поле – Централна Македония, Гърция е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.