Представете си Ксанти и Драма. Манастирът се намира северно между тях, на хвърлей място от границата с България. Над обителта са билата, зад които е горното поречие на река Арда.

Заради своето местоположение и облик той е известен и с името „Родопския Метеор“. Той буквално е кацнал на една голяма скала с поглед към юг, а от него се виждат зашеметяващи гледки към последните върхове и долини на Родопите, както и към митичното било Цигла, зад което е долината на река Места.

Манастирът е мъжки, а освен католикона, който виждате на снимките има и жилищни постройки за монасите.

До светата обител има асфалтов път за автомобили, отпред има и голямо място за паркиране.

Ходил съм четири пъти там и трябва да ви кажа, че това затънтено и много отдалечено от цивилизацията място е изключително красиво и въздействащо.

Материалът Манастир „Преображение Господне“ – ном Драма, дем Паранести, Източна Македония и Тракия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Река Места чрез своите меандри отделя на запад Руян от Чалдаг, а над меандрите, в най-югозападната част на рида се въздига връх Петрос 1117 м.

Има скалиста пътека, която се движи под югоизточния ръб на върха и това е маршрутът, който планинарите използват.

Западно под върха криволичи тесния път, който се спуска до селата Комнина и Ставропули (Кръстополе).

Много красиво място, надвесило се над Саръшабанското поле с неповторими гледки към Тасос, Чалдаг, Драмски Боздаг, Пирин и Ардин дял в района на връх Циганско градище.

Материалът Връх Петрос 1117 м. – Руян планина, Гърция е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Основан е през XIII век.

Мъжкият манастир е почти изцяло разрушен при силното земетресение през 1829 г., като оцелява единствено съборният храм и малка част от сградите. Възстановяването започва през 1830 г. и завършва през 1841 г., като храмът е разширен с широк и просторен притвор.

Днес манастирът е важно духовно средище и популярно място за поклонници и туристи, които освен с богатата му история, се впечатляват и от красивата панорамна гледка към Ксанти.

Материалът Манастир „Панагия Архангелиотиса“ над град Ксанти – ном Ксанти, дем Ксанти, Източна Македония и Тракия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В подножието му обаче преминава път, който буквално надскача тази малка, но силно разчленена планина.

На превала на прохода има беседка и панорамна площадка, от които се открива великолепна гледка към меандрите на река Места.

Тук реката прави няколко големи завоя в клисурата между малките планини Руян и Чалдаг, след което поема на юг, преди да се влее в Егейско море. Делтата ѝ е защитена природна територия и е от изключително значение за мигриращите птици.

Тази последна, най-долна част от поречието на река Места, наричана Саръшабанско поле, в миналото е била зимно пасище за стотици стада от Средните Родопи.

Гледката е впечатляваща – Места сякаш е огромна змия, надиплила се сред планините, а сребристият ѝ гръб проблясва под слънцето за удивление на туристите, надвесили се над нея от стотици метри височина.

Материалът Панорамна площадка над меандрите на река Места в Гърция между планините Руян и Чалдаг в ном Ксанти е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Благоукраса в кръщелня на света Лидия – село Лидия, ном Кавала, дем Кавала, област Източна Македония и Тракия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Димотика се намира в най-източните части на Гърция, а населението на града е около 8000 души.

В града има още няколко храма, които винаги са пълни.

Често си давам сметка, че българите сме едновременно много религиозни и същевременно най-малко вярващи. Парадокс, но факт.

Материалът Храм „Св. Богородица Освободителка“ (Елефтеротрия) в град Димотика – ном Еврос, дем Димотика, Източна Македония и Тракия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Параклис „Св. Рафаил, Никола и Ирина“ в манастир „Панагия Каламу“ над град Ксанти – ном Ксанти, дем Ксанти, Източна Македония и Тракия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Според преданието, чудотворната икона на Богородица е открита сред тръстиките край река Косинтос – оттук идва и името „Каламу“. Корените на обителта се свързват с Византийската епоха, а днешният храм е изграден през ХХ век. В манастира се пазят ценни икони от XV век.

Материалът Манастир „Панагия Каламу“ над град Ксанти – ном Ксанти, дем Ксанти, Източна Македония и Тракия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Филипи е разположен в Беломорска Тракия между градовете Драма и Кавала. Намира се на 15 километра северно-северозападно от Кавала и на 4 км североизточно от днешния град Кринидес, в подножието на най-западното разклонение на планината Чалдаг.

През 362 г. пр. Хр. е основано от колонисти от близкия остров Тасос градчето Кринидес (Κρηνίδες, извори). Впоследствие Кринидес е превзет от Филип II Македонски, който го преименува на своето име – Филипи.

В 304 година пр. Хр. град Филипи има олимпийски победител – Ламп (гръцки Λάμπου ο Φιλιππήσιος), станал победител на състезание с четири коня. В IV век пр. Хр. е построен театърът в града.

През 49 или 50 година след Хр. с кораб пристига в Неапол (днешния Кавала) апостол Павел заедно с Тимотей и Лука. От там по Виа Егнация той пристига във Филипи.

Град Филипи е известен и с това, че апостол Павел праща на гражданите на Филипи през 55 година от затвора от град Ефес едно от своите послания – Послание към филипяните. Във Филипи живее и Света Лидия от Тиатира, първата жена от Европа, която възприема християнството като религия.

В началото на V век е построен катедралният храм на Филипи „Свети Павел“.

В руините на градската базилика е открит един от най-дългите запазени старобългарски надписи – Надписът от Филипи от времето на хан Пресиян (836 – 852), който отразява присъединяването на тези земи към България през 837 година и понастоящем се намира в Археологическия музей на Филипи. От 850 година Филипи е отново в границите на Византия.

Градът е изоставен в началото на VII век след серия от земетресения и нападения от славяните.

Археолозите започват разкопки във Филипи през 1914 година под ръководството на Френската школа в Атина и са възобновени след Втората световна война от гръцки археолози. Към 2018 година на обекта работят Гръцката археологическа служба, Аристотелевият университет от Солун и Френската школа. Находките са изложени в Археологическия музей.

Материалът Античен град Филипи в Гърция – дем Кавала, ном Кавала, област Източна Македония и Тракия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В манастира има изумителни шедьоври на християнското изкуство. Смята, се че иконостасът е дело на Петър Филипов – представител на Дебърската школа.

Стенописите са рисувани в периода 1858 – 1864 година от гръцкия зограф Матеос Йоану и помощника му монах Ананий.

В края на XIX и началото на XX век манастирът е един от центровете на елинизма в Източна Македония, допринасящ активно за погърчването на местните българи.

Към днешна дата манастирът е женски, действащ и в него могат да се посетят църквата, аязмото, западния двор, канаскията и централното дворно пространство.

До него води асфалтов път, който се вие на около 5 км високо в планината.

––––––––

През XX в. българската войска на три пъти разрушава манастира. През 60-те години на миналия век е възстановен и действащ отново.

– На 27 май 1917 г. български войници влизат манастира и изнасят огромно количество книги и църковна утвар. Голяма част от тях днес са в Националния исторически музей. Други са продадени в чужбина.

– На 23 юни 1917 г. при нов пробив, българска войска влиза в манастира, арестува всички монаси и ги отвежда в България, където те са заложници в продължение на две години.

– На 12 юли 1943 г. българска войска влиза в манастира и го опожарява. По чудо оцелява само църквата.

Във входа на манастира има табела, на която на чист български език пише:

„Манастирът се моли, прави опити, очаква и се надява, да се възстанови справедливостта и да се върнат откраднатите му реликви.
Умоляват се благоговейните поклонници и специално тези от България, да съдействат за справедливото искане на манастира.“
Това е от ония моменти, в които не ти става хубаво. Солидарен с духовното искане на манастира, правя достояние тази история и молба.

Материалът Манастир „Св. Богородица Икосифиниса“ в планината Кушница (Пангео) – ном Сяр, дем Амфиполи, Централна Македония е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.