Музеят е създаден през 1956 г., а първата му експозиция е подредена в църквата „Св. Йоан Кръстител“. През 1994 г. той се премества в сегашната си сграда, специално построена за тази цел по проект на арх. Христо Коев.

Постоянната експозиция носи името „Несебър през вековете“ и проследява историята на града от древната Месамбрия до средновековния Несебър. Тя е разположена във фоайе и четири зали, в които са представени различни периоди от миналото на полуострова.

Сред интересните експонати са тракийски каменни котви и щокове, които свидетелстват за древното мореплаване и значението на района като морски център. Представени са също надгробна каменна пластика, гръцка чернофирнисова керамика и множество други находки, свързани с живота и развитието на древния град.

Експозицията позволява да се проследят не само историческите промени, но и културният живот на Месамбрия и последвалото развитие на Несебър през Средновековието.

Музеят не трябва да се разглежда отделно от самия Стар Несебър. Много от експонатите могат да бъдат разбрани по-добре, когато след посещението човек се разходи из полуострова и види на място археологическите останки, крепостните съоръжения и средновековните църкви. Така музеят се превръща в своеобразен ключ към историята, която продължава да се разкрива из целия стар град.

Във фоайето е изложена и дипломата за вписването на Стария Несебър в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това се случва на 9 декември 1983 г., по време на VII сесия на Комитета за световно наследство във Флоренция.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

Материалът Археологически музей в град Несебър – община Несебър, област Бургас е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Те измръзват в снежна буря, затрупани в снега при преминаването на Стара планина. Войските са водени от ген. Виктор Дандевил, който по-късно освобождава Станимака.

Намира се над хижа „Чавдар“ в Етрополския дял на планината по трасето на маршрута „Ком-Емине“ (Е3). Териториално попада в границите на община Мирково, област София.

Поклон!

Материалът Паметник на загиналите в Руско-турската война в подножието на връх Баба – Етрополска Стара планина е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тя е превърната в музей през 1952 година и е един от първите музеи в Пиринския край. В музея са изложени лични вещи, снимки, документи и ръкописи, които разказват за живота и творчеството на поета.

Днес къщата-музей е една от най-посещаваните културни забележителности в Банско.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

Материалът Къща-музей „Никола Вапцаров“ в град Банско – община Банско, област Благоевград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тук може да видите живи различни видове влечуги, земноводни и паяци – кайман, нилски крокодил, бирмански питони албиноси, жълти анаконди, хамелеон, зелена игуана, варан, сухоземни и водни видове костенурки и много други.

Материалът Регионален природонаучен музей в Пловдив – зала „Терариум“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тя не е благоустроена туристическа пещера, което означава, че вътре липсват осветление, обезопасени пътеки и маркировка, а самото ѝ посещение изисква добра подготовка, подходящо оборудване и повишено внимание от страна на посетителите.

Входът към пещерата е сравнително труднодостъпен, тъй като се намира по стръмен и каменист склон над река Искър, а достигането до него често включва преминаване през тесни пътеки и участъци с рохкава почва.

Вътрешната част на Темната дупка се характеризира с пълна тъмнина, висока влажност и естествени скални форми, които са се образували в резултат на дълъг геоложки процес, протичал в продължение на хиляди години.

Районът около Лакатник е известен със своето богато карстово разнообразие, като в близост до пещерата могат да се открият и други по-малки кухини и скални образувания, които допълват природната картина на Искърското дефиле.

Посещението на това място е най-подходящо за хора с опит в планински преходи или спелеология, тъй като теренът е суров, а условията вътре и около пещерата могат да бъдат предизвикателни дори за по-опитни туристи.

Материалът Пещера Темната дупка – Западна Стара планина е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Национален музей „Христо Ботев“ в град Калофер – община Карлово, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Родителите му произхождали от тревненските села – корави балканджии, известни със своята сила и трудолюбие. Предпоследното им дете, Дончо, се ражда на 26 декември 1892 година. След ранната загуба на баща си, още преди да навърши 13 години, момчето напуска родното село и тръгва на гурбет в Унгария. През октомври 1909 г. съдбата го отвежда в Америка – страната, в която търси по-добър живот и нови възможности. Младият и физически изключително здрав българин скоро вкусва първите си успехи – първо в любителски двубои, а след това и срещу професионални борци.

Неговата непреклонна воля, огромна сила и стремеж към победа впечатляват всички. Дан Колов бързо се превръща в легенда на свободната борба – кеч ес кеч кян. Името му остава в историята като първия борец в света, печелил два пъти престижния „Диамантен пояс“. Макар многократно да му предлагат американско гражданство, той остава верен на Родината си с думите: „Не мога да се откажа от България никога“. С българското си име и гражданство той триумфира по арените на Америка, Европа, Азия, Австралия и Африка, а навсякъде е посрещан с уважение като Балканския лъв.

Заради невероятната си физическа мощ, издръжливост, бързина и майсторско владеене на различни хватки, пресата го нарича „Кралят на ринга“. С основание Дан Колов заявява: „Всички ме познават. Аз съм Дан Колов“, малко преди тържественото си завръщане в България. Скоро след това побеждава Анри Деглан и става европейски шампион по свободна борба, както и носител на Диамантения пояс.

Въпреки световната си слава, той остава скромен и добросърдечен човек. В края на 30-те години обаче тежката туберкулоза, тогава нелечима, сломява могъщото му тяло. Дан Колов умира на 27 март 1940 г., без да е навършил 48 години. Хиляди хора го изпращат с дълбока скръб до последния му дом – край църквата в родния Балкан, под величествените върхове, където легендарният борец намира вечен покой.

Материалът Дом-музей „Дан Колов“ в село Сенник – община Севлиево, област Габрово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Екопътека „Витата стена“ в плато Стражата – Среден Предбалкан (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Текстът на паметникът гласи: „Прапоршчик Краховецкий от 55-ти пехотен Подолски полк и прапоршчик Николаев от 56-ти пехотен Житомирски полк.“

Погребани са в двора на девическия манастир „Благовещение Богородично“, който днес е разрушен и мястото е превърнато в парк до Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“.

Материалът Паметник на прапорщиците Краховецки и Николаев в град Габрово – община Габрово, област Габрово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Музей на солта в град Поморие – община Поморие, област Бургас е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.