Южен централен район - Туристически пътеводител

Национален музей „Христо Ботев“ в град Калофер – община Карлово, област Пловдив

ustremeni — Tue, 02 Jun 2026 13:25:58 +0000

Националният музей „Христо Ботев“ се намира в град Калофер и е посветен на живота и делото на Христо Ботев. Музеят е изграден на мястото, където се е намирала последната къща на семейство Ботеви. В него се съхраняват лични вещи, документи и други материали, свързани с Ботев, неговото семейство и съратници.

Музейният комплекс включва мемориална къща-музей, експозиционна зала и паметници на Христо Ботев и неговата майка Иванка Ботева. Посетителите могат да се запознаят с живота на великия поет и с историята на българското националноосвободително движение.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

Материалът Национален музей „Христо Ботев“ в град Калофер – община Карлово, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Епископска базилика в град Сандански – община Сандански, област Благоевград

ustremeni — Sat, 14 Feb 2026 15:11:02 +0000

Епископският комплекс с базилика се намира в централната част на днешния Сандански, в североизточния сектор на античния Партикополис. Той е разположен недалеч от крепостната стена – зона с най-висока концентрация на раннохристиянска култова архитектура. На изток от Епископската базилика се намира Базиликата на епископ Йоан, а в югоизточна посока – епископската резиденция с прилежаща базилика.

С внушителната си архитектура, обхващаща комплекс от помещения, и с богатата художествена украса – каменно-декоративна пластика, стенописи и мозайки – Епископският комплекс е най-представителната сграда, доминирала градската среда през късноантичната епоха. Благодарение на тези характеристики той се нарежда сред най-мащабните и значими археологически обекти в Югоизточна България.

Епископската базилика е разкрита при спасителни археологически разкопки през 1989 г. от директора на Археологическия музей в Сандански Владимир Петков. Системното проучване на комплекса започва през 1990 г. под ръководството на проф. Александра Димитрова-Милчева от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и д-р Владимир Петков. В периода 1990–1995 г. са изяснени в основни линии планът на раннохристиянската базилика, нейните размери, строителна техника, архитектурна декорация, мозайки и строителни периоди. През 1998 г. археолозите установяват, че храмът е част от цялостен епископски комплекс, включващ освен църква още баптистерий, атрий и други постройки с неизяснени функции. След това откритие разкопките продължават без прекъсване до 2013 г.

Сред най-значимите находки е откритието от 2012 г., по време на 22-рия археологически сезон, когато в северозападната част на обекта е разкрит мартириум с аязмо (света вода) – помещение за погребение на светец или за съхранение на свети мощи. Това го определя като най-святото място в комплекса и съответно в целия раннохристиянски град, чийто наследник е днешният Сандански.

Паралелно с археологическите проучвания комплексът е частично реставриран, консервиран и социализиран чрез проекта „Струмският път от неолита до ранното християнство“ (2007 г.), финансиран по програма ФАР – Трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Проектът е реализиран основно от Археологическия музей – Сандански, в партньорство с община Сандански и музея в гръцката Община Кавала.

Днес комплексът на Епископската базилика е част от един от най-мащабните проекти за културно-исторически туризъм в България – „Сандански – зората на ранното християнство“, на стойност 6,1 млн. лв., спечелен от Община Сандански и Археологическия музей по оперативна програма „Регионално развитие“. Проектът предвижда реставрация на основната част от епископската базилика от IV–V век и атриума, както и изграждане на защитно покритие от метал и стъкло, което ще подчертае реалните монументални размери на сградата и ще предпази вече реставрираните мозайки.

Материалът Епископска базилика в град Сандански – община Сандански, област Благоевград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Регионален природонаучен музей в Пловдив – зала „Аквариум“

ustremeni — Mon, 24 Nov 2025 15:10:28 +0000

През 1974 г. се открива „Аквариумна зала“ в приземния етаж, която се превръща в любимо място за акваристи и посетители. Разположен на 100 кв. м., това е най-големият сладководен аквариум в страната. В условия близки до естествените са показани над 50 вида редки тропически риби от различни страни на Азия, Африка, Австралия и Америка.

Зала „Аквариум“ в наши дни разполага с 30 сладководни аквариума, разположени в периферията на залата и един централен морски. Видовият състав надхвърля 170 вида от цял свят. Създадени са биотопни аквариуми с американски цихлиди, африкански цихлиди от ез. Малави и африкански цихлиди от ез. Танганайка.

Емблематични са акариумите с двойнодишаща риба протоптерус и арапайма (най-голямата сладководна риба в света). Аквариуми с различни породи дискуси и скаларии, два акариума с пирани, многообразие от харацинови, лабиринтови риби и различни видове ракообразни. Не на последно са място аквариумите с характерни български риби, показващи местното многообразие от ихтиофауна.

източник

Материалът Регионален природонаучен музей в Пловдив – зала „Аквариум“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Регионален природонаучен музей в Пловдив – експозиция в зала „Земноводни и влечуги“

ustremeni — Thu, 14 Aug 2025 09:57:44 +0000

В зала „Земноводни и влечуги“ има две витрини, разположени по продължение на стените на помещението. По-голямата част от земноводните са представени под формата на мокри препарати. Останалите експонати са подредени сред бутафория, наподобяваща естествените им местообитания. В тази зала посетителите могат да се запознаят както с много представители на българската херпетофауна, така и с някои интересни тропични видове.

Един от най-ценните експонати на Регионалния природонаучен музей – Пловдив се намира в тази зала – 8,5-метровата зелена анаконда, която е най-дългата препарирана змия в Европа. Други забележителни представители на екзотичните влечуги са черната мамба, източната и западната зелена мамба, морската костенурка Карета, различните видове алигатори и др.

Българската херпетофауна е представена с близо 60 вида, сред които най-често срещаните у нас неотровни змии, пепелянка, усойница, критично застрашената за България черноврата стрелушка, каспийска блатна костенурка, червенокоремна бумка и др.

Любопитен акцент в залата са закрепените за тавана риба тон и моруна, които впечатляват с внушителните си размери.

източник

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Регионален природонаучен музей в Пловдив – експозиция в зала „Земноводни и влечуги“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Регионален природонаучен музей в Пловдив – експозиция в зала „Птици“

ustremeni — Mon, 28 Apr 2025 04:30:18 +0000

Зала „Птици“ представя видовото разнообразие на българската орнитофауна. Видовете са разположени в изкуствено пресъздадени местообитания, характерни за тях. Това е постигнато чрез преплитане на различни елементи, имитиращи природните компоненти. Дървета, езера, скали, различни видове растителност изграждат общата визия на залата.

В нея са изложени 249 вида, които са почти всички видове, срещани на територията на страната. Във витрината са представени някои много редки за България видове – трипръст кълвач, скалолазка, голям креслив орел, ловен сокол, царски орел, сив жерав, черен лешояд или такива, които вече са изчезнали, като дропла и брадат лешояд.

източник

Материалът Регионален природонаучен музей в Пловдив – експозиция в зала „Птици“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Къща-музей „Пейо Яворов“ в град Чирпан – община Чирпан, област Стара Загора

ustremeni — Fri, 25 Apr 2025 04:21:31 +0000

Най-голямата слава и символ на Чирпан е поетът Пейо Яворов. В Чирпан е съхранен родният дом на Пейо Яворов – поетът, белязал завинаги българската литература с магията на своето слово. Къщата-музей „П. К. Яворов“ е открита за посещения на 31 октомври 1954 година. Тя се намира в централната част на града и целогодишно приема посетители от страната и чужбина. Музеят събира и съхранява оригинални документи, фотоси и предмети свързани с дейността на Яворов и неговата епоха.

Сянката на кичестия явор пред прага, цветята и чемширите отвеждат в живота на голямото задружно семейство на поета, което той неведнъж споменава в многобройните стихотворения. Битовата експозиция се състои от три ппмещения: кухня, гостна стая и т. нар. „Пейова стая“, в които са подредени лични и семейни вещи.

През 1973 г. до къщата е построена експозиционна зала, в която са проследени основните моменти от жизнения и творчески път на Яворов – стария Чирпан, ученическите години в Пловдив, скиталчествата на телеграфиста, младия поет в София и участието му в културния кръг „Мисъл“, Яворов и ВМРО, Мина Тодорова, Лора Каравелова, ранната смърт.

Главните колекции включват лични вещи, семейни вещи, лична библиотека, издания на Яворов, портрети, илюстрации. Ценна придобивка от 2001 год. е дарената на музея скулптура „Майка Македония“.

Просторните експозиционни зали, тихият, потънал в романтика двор са традиционното място за културни изяви в родния град на поета.

Богатият архив и специализираната библиотека са другото лице в ежедневието на къща-музей „П. К. Яворов“.

Музеят е център на ежегодните традиционни културни празници на Чирпан. Всяка година Чирпан се прекланя пред таланта на поета и празнува Яворовите януарски дни, фестивал на литературата и изкуството в чест на великия български поет. Националната Яворова литературна награда се връчва на всеки пет години за цялостно творчество в областта на поезията на автори, създали високо художествени произведения, представляващи съществен принос в културната съкровищница на страната.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

източник

Материалът Къща-музей „Пейо Яворов“ в град Чирпан – община Чирпан, област Стара Загора е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Къща-музей „Райна Княгиня“ в град Панагюрище – община Панагюрище, област Пазарджик

ustremeni — Thu, 03 Apr 2025 13:23:23 +0000

Едно от най-посещаваните места в Панагюрище е къщата-музей на Райна Футекова – главна учителка в девическото училище, която е само на 20 години, когато шие главното знаме на въстаниците. 22 април 1876 – деня на освещаването му, по желание на гражданите тя повежда тържествената процесия, възседнала отбран кон, препасана със сабя и револвер.

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание тя ушива три нови знамена – копия на оригиналното, от които са запазени две – в родната й къща в Панагюрище и във Военноисторическия музей в София.

Двайсет и пет дни след погрома на въстанието Райна Княгиня е заловена от турците и подложена на тежки страдания в Пловдивския затвор. От бесилото я спасяват чужди дипломати, по-късно тя пристига в Русия, учи акушерство, написва своята автобиография и става настойник на 32 спасени деца от Панагюрище. След Освобождението става учителка в Търново, после се омъжва за Васил Дипчев, кмет на Панагюрище. Раждат им се пет сина. Райна осиновява и едно момиченце, сираче.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

източник

Материалът Къща-музей „Райна Княгиня“ в град Панагюрище – община Панагюрище, област Пазарджик е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Регионален природонаучен музей в Пловдив – експозиция в зала „Бозайници“

ustremeni — Sun, 23 Mar 2025 05:54:23 +0000

Експозицията в зала “Бозайници” е подредена в два модула. В първия, разположен Г-образно, са изложени видовете от българската териофауна. Витрината започва с бутафорна пещера с прилепи и завършва до морските местообитания на делфини и тюлени. В нея чрез пресъздаване на естествените местообитания на видовете са показани както някои типични за нашата фауна видове, като благороден елен, дива коза, муфлон, лисица и вълк, така и някои редки за фауната на България видове – евроазиатски рис, булдогов прилеп и изчезналият за страната тюлен монах. Акцент в тази витрина са най-голямата кафява мечка на Балканския полуостров, отличена със златен медал и сръндакът, отличен със сребърен медал за страната.

Във втория модул са разположени екзотични видове от цял свят. Голяма част от видовете са представители на големите котки: тигър, пума, леопард, лъв, оцелот и амурски леопард – едно от най-редките животни на планетата.

Особен интерес представляват и останалите екзотични видове – бяла мечка, американски бизон, диво магаре, двугърба камила и др.

източник

официален сайт на Регионален природонаучен музей – Пловдив

Материалът Регионален природонаучен музей в Пловдив – експозиция в зала „Бозайници“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Къща-музей „Иван Вазов“ в град Сопот – община Сопот, област Пловдив

ustremeni — Sat, 22 Feb 2025 08:45:17 +0000

Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род, построена през XVIII в. от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война.

През 1920 г. в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом. В деня на Вазовия юбилей – 24 октомври 1920 г. е създаден „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот”. Започва събирането на средства. Проектът за възстановяване на родния дом на поета е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов въз основа на указания на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра Въла Фетваджиева. През 1920 г. по молба на художника Георги Черкезов, Иван Вазов прави скица на бащиното си огнище, която също е използвана за възстановяването му.

През 1930 г. италианският професор по български език и литература в Римския университет Енрико Дамиани посещава Сопот придружен от писателя Николай Райнов и двамата препоръчват да се побърза с възстановяването на Вазовия дом.

Строежът на къщата започва през 1931 г. Вътрешната уредба на дома е направена под ръководството на директора на Етнографския музей в София Ст. Л. Костов и въз основа на сведения на Вазовите братя и Въла Вазова-Фетваджиева. Като източник за възстановка на интериора е ползвано и Вазовото творчество, особено романът му „Под игото”. В една от стаите на къщата по идея на Ст. Л. Костов, Етнографският музей в София възстановява Бръснарницата на Хаджи Ахил с Вазовите колоритни герои от разказа „Хаджи Ахил” и повестта му „Чичовци”.

На 6 юни 1935 г. къщата е открита тържествено като музей. Сопот е окичен със знамена, килими и рози. Пловдивският митрополит Максим отслужва панихида и водосвет. Слово произнася професор Михаил Арнаудов. Цар Борис III държи реч пред възстановената родна къща на поета, реже лентата и я обявява за открита.

През 1964 г. къщата музей „Иван Вазов” в Сопот е обявена за паметник на културата oт национално значение.
По случай 120-годишнината от рождението на народния поет, на 8 юли 1970 г. е открита експозиция за жизнения му и творчески път в построената до родния му дом сграда.

Къщата музей „Иван Вазов” в Сопот носи атмосферата на възрожденската епоха със своя неповторим колорит, лъхащ от багрите на сопотските черги и китеници, тъкани от сръчните ръце на Вазовата майка – Съба Вазова. Тук, в кухнята с огнището около софрата се е събирало многолюдното Вазово семейство.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

източник

Материалът Къща-музей „Иван Вазов“ в град Сопот – община Сопот, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Старата баня в град Калофер – община Карлово, област Пловдив

ustremeni — Sun, 09 Feb 2025 06:32:10 +0000

Старата (Турската) баня в град Калофер е място, което без никакво съмнение има нужда от популяризиране и грижа, най-малкото защото е част от културно-историческото наследство на района. Този хамам (баня) е бил неизменна част от социалния хивот в града, но към днешно време е в окаяно състояние.

Има мнения от специалисти, че банята е построена върху основите на християнски храм. Доколкото има налична информация, не е правено обследване от специалисти и няма индикации за възстановяването или поне за укрепването на този обект.

Материалът Старата баня в град Калофер – община Карлово, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.