На третото ниво се намира климатизирана експозиционна зала, представяща историята на крепостта през вековете. Изложен е макет на римска крепост от II век, показващ разположението на сградите в нея. Показани са и уникални предмети и останки от различните исторически периоди, през които е съществувала крепостта.

На последното ниво са крепостните останки, консервирани и експонирани за посетители. Предвидени са два маршрута- единият обхваща вътрешността на крепостта, а другият е обходен и минава покрай основите на крепостната стена. 

В началото на обходния маршрут е запазена част от допълнително укрепление (протейхизма), изградено през периода IV- VI век. В крепостната стена има разрушена част, която представлява овъглен от пожар пласт. Тя е експонирана за посетителите с цел да се видят следите от най – ранното заселване на скалния рид.

В края на обходния маршрут най – ярко се откроява структурата на крепостната стена- виждат се редове от квадри, дялан и речен камък. Личат и местата, където в стената на северната кула са вграждани сантрачи (дебели, здрави греди между редовете от камъни) за по- голяма устойвост.

В Археологически комплекс „Калето” е съхранена 70 – вековна история. Регистрирано е присъствието на всички цивилизации, населявали българските земи от каменно- медната епоха до Средновековието. Това се дължи на стратегическото местоположение на крепостта. Хълмът на реката осигурява естествена защита и е разположен на място, където се пресичат основни пътища, използвани от дълбока древност до днес.

Археологически комплекс „Калето” е запазил следите на две последователно съществували укрепени селища от края на каменно – медната епоха и бронзовата епоха, които са унищожени при стихийни пожари. Многобройните находки от този период свидетелстват, че селището процъфтява като занаятчийски център по това време.

Една от значимите находки от края на каменно – медната епоха е откритото „Светилище на тура” , което няма аналог в Европа. На близо 4 м дълбочина е открит жертвен олтар със симетрично разположени два черепа на праисторическо диво говедо (тур) и каменна букрания.

От съществено значение е приемствеността на свещеното място през различните епохи. Върху останките от „Светилището на тура” след 2 500 години е създаден ранно – тракийски храм. Древните траки от племето „трибали”, населявали местността до I век, когато селището заедно с цяла Мизия е завладяно от Римската империя. 

В центъра на крепостта, в близост до „Светилището на тура” се намират останките от римски храм, в който са принасяни дарове за боговете. От този период са открити множество бронзови монети от времето на Римската империя, бронзови фибули, украшения за колан, торква и сребърно листо от лавров венец. 

Сред основите на римския храм е открита единствената напълно запазена монета на император Александър Север, която не е била в обръщение и е дадена в дар на храма.

Една от най- важните находки от римската епоха е откритата под основата на крепостната стена бронзова отливка на орел. Това е едно от най – ранните изображения на тази птица- символ на Римската империя, изразяващ власт и сила.

Друга ценна находка е откритият бронзов ключ. Поради стратегическото значение на римската крепост археолозите допускат, че това е символичният Ключ към Северозапада.

В края на VI началото на VII век по тези места се заселват славяните, а малко по- късно прабългарите. Върху заварените руини те построяват свое селище, което просъществува от IХ до ХI век. Старобългарската крепост и селището са превзети през ХI век от византийския император Василий II. По време на византийското владичество крепостта е използвана с наблюдателна и отбранителна цел.

Крепостта отново е използвана по време на Втората българска държава. Според много местни легенди в този район и по протежение на Искърското дефиле са водени едни от последните битки на цар Иван Шишман. Крепостта на Калето, наричана Дърманица (Дерманица) е участвала в отбраната от настъпващите османци. Окончателното й разрушаване и изоставяне е през ХIV век по време на завладяването на българските земи от османските турци.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

източник

Материалът Археологически комплекс „Калето“ в град Мездра – община Мездра, област Враца е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Строителството на крепостта започва около 147 г. по заповед на император Антонин Пий. При неговото управление тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. крепостта и прилежащото селище, което е имало военен характер, са опустошени от готите.

Кога точно започва възстановяването, не е известно, но се знае, че пет години по-късно по заповед на император Галиен тук е изпратена Втора кохорта (на възвращенците), на която е наредено да издигне нова крепостна стена (т.нар. Източна стена). Нейното изграждане продължава три десетилетия, като е достигала височина 10 метра. Останки от Източната стена са запазени и днес.

През 4 в. (378 г.) Состра за пореден път е разрушена от готите. Скоро след това е издигната християнска базилика в селището на името на Св. Георги, а в началото на 5 в. след заселването тук на цивилно население, крепостта губи военния си характер. По същото време започва  и възстановяване на по-ранните тракийски крепости в околностите.

„Состра“ е била укрепление на военна кохорта от около 1000 души и важна военна част по древния път Ескус – Филипопол. Освен крепостта, останки от която са видими и днес, Состра е била голям крайпътен пункт, включвайки и селище, разположено извън крепостните стени.

Строителството на крепостта започва през 147 г. по заповед на император Антонин Пий и по време на съществуването си е била разрушавана неколкократно и възстановявана отново. Крепостта престава да съществува в V век.

Името Состра е отбелязано върху така наречената `Певтингерова карта` от края на IV век. Станцията, крепостта и прилежащите съоражения са разположени на пътя Ескус – Филипополис и отстоят на 13 мили южно от Мелта (вероятно северно от Ловеч) и на 10 мили северно от станция Ад радицес (м. `Попина лъка` – източно от с. Бели Осъм, Троянско).

Станцията се среща в западноевропейски карти от XVII до XVIII в. Станцията Состра е отбелязана на римската пътна карта `Tabula Peutigeriana`. Любопитно е, че освен традиционното пътно разклонение от Мелта за Никополис върху картата се забелязва отчетливо пътната връзка между големия римски град и Состра, а от там и продължението за Филипополис.

Това се смята за логично продължение на антично разклонение от Состра в посока днешните села Добродан – Врабево – долината на река Видима – Севлиево, а от там и на село Никюп. Хипотезата за това разклонение се подкрепят от характера на удобния за преминаване планинския терен и концентрацията на археологически паметници (новооткритите селища и укрепления) от римската епоха.

Името на римската крайпътна станция произхожда от старогръцките думи xwstra, xwstron (връзка, превръзка, пояс). По този начин името Состра илюстрира географското и стратегическо място на античния комплекс от крайпътна станция, крепост и прилежащи съоражения в долината на река Азмус (река Осъм).

За пъри път Состра е е локализирана в околностите на село Ломец от унгарския пътешественик и историк Феликс Каниц. При едно от своите преминавания на Стара планина, от Ловеч през Троян – Ново село (гр. Априлци) – Русалийския проход за Казанлъшкото поле, Каниц подробно описва руините на `някакъв град`, разположен до село Ломец.

Пътешественикът отбелязва, че `ключът` на този град е бил една стара крепост, която сигурно е охранявала горното течение на река Осъм, заедно с една друга на отвъдния бряг при възвишението край Добродан (село разположено югоизточно от Ломец на другия бряг на река Осъм със средновековна крепост).

При арехологически разкопки в крепостта са открити около 30 сребърни Tetradrachms (гръцки антични сребърни монети) сечени на остров Тасос, бронзова маска и много антични съдове и накити. Повечето от находките са изложени в Историческия музей в град Троян, а бронзовата маска – в Националния исторически музей в София.

Состра прекратява съществуването си в края на 5 в. с разрушаването ѝ от хуните. Чак през 19 в. на това място е построен малък пътен хан, наречен „Ломешки ханчета“.

Проучването и възстановяването на Состра е извършено в периода 2002- 2011 г. от Национален исторически музей, Община Троян и Ротари клуб под ръководството на доц. д- р Иван Христов.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Антична крепост Состра край град Троян – община Троян, област Ловеч е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Влизаме през източния вход на крепостта. До тук може да се дойде с автомобил, нищо че последните метри са от трошено-каменна настилка. Това е най-удобния за посещение вход. Другите са свързани с доста повече ходене и изкачване. Входът е 4 лева, а в импровизирания туристически център може да си закупите сувенири, въпреки, че изборът не е голям. 

Започвате придвижване по изсечени в скалата стъпала. На места в началото, стъпалата са доливани, поради изтъркване или ерозия. Стълбите, по които се изкачвате са обезопасени с парапет. 

След няколко малки завоя достигате до мястото, където се е намирала и отбранителната кула, защитаваща този източен вход. Показвам ви и снимка как е изглеждала. 

Последни метри по изсечения коридор в скалите и излизаме на скалното плато.

западен вход на крепостта

Над западния вход на крепостта има изградено вито стълбище и пасаж от крепостна стена със зъбери. От тях се разкрива невероятно красива гледка към град Провадия. Може да преминете и през западната порта. 

Това е и най-крайната дестинация за разходка из крепостта в южна посока. От тук отивате към една от трите църкви и източно разположения жилищен квартал. Тук ясно личат парцелите, които са изсечени в скалата, за да бъдат оформени жилищните пространства. Успоредно край тези изсичания се движи и старинен път, който отвежда към северния вход.

От западния край на платото се разкрива красива гледка към град Провадия. Бъдете внимателни, защото мястото не е обезопасено.

митрополитски храм и кладенец

Връщайки се при източния вход виждате многото изсичания, които оформят различни овални форми, улеи и други форми, вероятни свързани с отводняване или религиозна дейност. 

Тук добре са запазени изсечените в скалата основи на митрополитската църква, датирана от XIV в. Тя е била с размери 18 на 14 м. Около нея има изсечени десет гроба, които са изсечени в скалата, а в тях вероятно са били погребани представители на местната феодална или духовна аристокрация. 

В близост до църквата се намира и отвор на кладенец, който да осигурява вода по време на евентуална обсада. Изумителна е дълбочината, в която скалата е изкопана, за да се стигне до водоносен пласт – цени 79 метра. Подобен в България не е откриван. 

северна порта

Достигнахме до може би най-значимата част от нея, касаеща животът и връзките на крепостта. Това е северната порта.

Между платото, на което е разположена крепостта и съседното плато „Табиите“ зее огромна пропаст, която не само е дълбока, но и е доста голяма като разстояние между двете плата. За целта е била изградено мостово съоръжение с дължина над 150 метра. По тази северна връзка, в крепостта са влизали тежките впрягове и каруци.

Днес мостовото съоръжение е възстановено и за удоволствие на туристите, за които разходката по него е без съмнение най-атрактивната част от посещението тук, е в много добро състояние. Мнозина от посетителите продължават в северна посока, за да посетят и намиращия се на около 0:30 ч. път оттук скален манастир „Шакъните“.

Надявам се да останахте доволни от разходката ни в крепостта Овеч и споменът за красотата на платата, надвиснали гордо над кокетната Провадия. Ако имате път към района, препоръчвам посещение на крепостта Овеч, скален манастир Шашкъните, Солницата, старата част на Провадия „Вароша“.

Освен тях има много скални манастири, но те не са част от „популярната“ мрежа туристически обекти и са достъпни след туристически преходи, някои от които свързани с преминаване през пресечен терен, ниска растителност и немаркирани пътеки.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Крепост Овеч над град Провадия, област Варна е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.