Памет - Туристически пътеводител

Най-старият действащ манастир в Европа се намира край град Чирпан

ustremeni — Wed, 18 Sep 2024 03:17:22 +0000

Манастирът е женски, носи името „Св. Атанасий Александрийски“ и се намира в непосредствена близост до село Златна ливада, община Чирпан.

За светата обител се смята, че това е най-стария запазен действащ манастир в Европа. Това има и своите основания, тъй като археологически проучвания категорично доказват, че от основането на манастира през IV в. от св. Атанасий, патриарх Александрийски, сградите не са променяли своето местоположение. Светият отец посетил мястото на път за Сердикийския събор през 344 г., тъй като от тук е минавал важния път Константинопол – Сердика, а над манастира се е намирало и малко кале – част от охранителната система на тази антична пътна артерия.

Оставайки няколко дни в района, свети Атанасий и неговите спътници прекарвали в молитва времето си в скалите над малката река, днес носеща името „Стара река“ (приток на Марица). Тогава в района имало епидемия от смъртоносна болест и светият мъж казал на местните хора, че ако построят църква срещу скалите, Бог ще ги избави от бедствието. Така и станало, а вече 17 века, това място пази завета на един от най-почитаните свети мъже в християнската църква.

В манастира чест гост е бил Васил Левски и светата обител е поддържала запалена искрата на революционното дело.

Към момента манастирът е в образцово състояние. Представлява „Г“-образно крило от монашески сгради, църква, аязмо и пещера-постница.

В манастира се намира и печат (N 71) за 100 Национални туристически обекта.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Най-старият действащ манастир в Европа се намира край град Чирпан е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Свеженският манастир „Рождество Богородично“ преди да бъде обновен

ustremeni — Wed, 22 May 2024 05:52:42 +0000

В гориста местност в землището на средногорското село Свежен, община Брезово, област Пловдив, се намира неголям храм. За него се твърди, че е бил част от манастир, разрушен по време на Руско-турската освободителна война. Действително днес, в района около храма има няколко запазени зида, освен това се забелязват грамади камъни и пасажи зид под насип.

Снимките са от края на месец август 2009 г. и показва състоянието на храма към онзи момент. Тогава в храма има запазена конструкция от иконостас, както и основата на емпория с прогнили греди.

Днес, благодарение на работата на доброволци, той е обновен в прекрасно състояние, вътре е поставен нов иконостас, нова ламперия в сводестото подпокривно пространство. Освен това край храма е издигната и метална камбанария.

Въпреки, че официално това не е манастир на Българската православна църква, местните хора го наричат „манастир“ вероятно именно заради спомена и твърденията, че тук е имало света обител.

На 8 септември 2022 г. храмът тържествено е осветен от Пловдивския митрополит Николай в присъствието на много гости. Тук може да разгледате и снимки от събитието

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Свеженският манастир „Рождество Богородично“ преди да бъде обновен е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Взривеният манастир „Свето Благовещение“ в град Габрово

ustremeni — Fri, 15 Mar 2024 05:45:32 +0000

От основаването си през 1833 г. от архимандрит Йосиф Соколски до 1959 г. през днешния Соколски манастир минават хиляди монаси. Братството в определени периоди е достигало до 100 монаха, а игумените управлявали манастира са над 15.

Името на манастира и на неговия основател идва от местността „Соколова пещера“, където е построена светата обител.

Наред с този мъжки, в Габрово е имало и женски манастир, който е построен през 1836 г. и е носил името „Свето Благовещение“. Негов основател отново е архимандрит Йосиф Соколски.

През месец август 1959 г. в рамките на няколко дни манастирът е разрушен, за да се направи на негово място градинка-парк на трудещите се. Остава само чешмата, която и до днес стои в градинката между библиотеката и театъра в Габрово. За него напомнят старата чешма и езерото с лилиите, където е бил олтарът на манастирския храм.

Всички монахини са преместени в Соколския манастир и не след дълго той от мъжки става девически. Такъв и до ден-днешен.

снимка – уикипедия

Материалът Взривеният манастир „Свето Благовещение“ в град Габрово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Архитектурата на част от храмовете в Горнотракийската низина след Чирпанското земетресение

ustremeni — Thu, 29 Feb 2024 05:52:29 +0000

Между 14 и 25 април 1928 г. край Чирпан, Поповица и Гълъбово земята се тресе чудовищно. След серия от разрушителни трусове, най-силния от 7 по Рихтер, районът е опустошен. Град Първомай (тогава Борисовград) е разрушен до основи, почти половината Пловдив е в руини. Земетресението обхваща район около 1/7 от територията на България. 26 хиляди сгради са напълно разрушени, 402 от разрушените сгради са били държавни и общински училища, а 250 – църкви.

Държавата създава фонд за подпомагане „ДИПОЗЕ“, Ватикана дарява огромни средства за възстановяване на католическите храмове в района, а БПЦ подпомага възстановяване на голяма част от почти масово разрушените православни храмове.

–––––––

На снимката е храм „Възнесение Господне“ в село Зетьово, община Чирпан. По подобен начин са построени десетки храмове в общините Асеновград, Садово, Първомай, Чирпан, Братя Даскалови, Брезово, Марица, Раковски.

Прави впечатление, че липсва каноничната и строго разпознаваема архитектура на православните храмове. Сградите приличат на „кутии“ и липсва абсида. Основните архитектурни елементи, които кореспондират с екстериорния канон на православните градежи са „П“-образният екзонартекс от запад, както и куполите.

Историята за това е изключително интересна.

Британското кралско семейство не остава равнодушно към огромната трагедия, сполетяла този район. То изказва готовност да финансира скоростното възстановяване на голяма част от храмовете, но условието е те да спазват основни архитектурни норми от църковната архитектура на Англиканската църква. Тук липсва орнаменталност, но все пак сградите са доста по-различни от традиционните православни градежи.

Ето защо е тази отлика в архитектурата на голяма част от храмовете в района на Чирпанското земетресение, от храмовете в други краища на България.

ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
(НАТИСНЕТЕ ВЪРХУ ЖЕЛАНАТА ОТ ВАС КНИГА ЗА ИНФОРМАЦИЯ И ЗАЯВКА)

Материалът Архитектурата на част от храмовете в Горнотракийската низина след Чирпанското земетресение е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.