Пловдивска - Туристически пътеводител

Калоферски манастир „Въведение Богородично“ – Пловдивска епархия

ustremeni — Sat, 13 Jul 2024 04:35:16 +0000

Манастирът е бил девически от самото си създаване през 18-ти век. Точната дата на основаването му не се знае. Първоначално църквата на манастира била малка и дървена, защото турската власт не позволявала строежа на високи християнски храмове.

След второто опожаряване на църквата, когато броят на монахините вече бил достигнал 90, е бил построен и настоящият белокаменен храм. Строежът му е завършил през 1862г. благодарение на дарения, събрани от монахините в Русия.

Сопотски манастир „Възнесение Господне“ – Пловдивска епархия

За съжаление, обаче, само 15 години по-късно – на 26-ти юли 1877 г. – манастирът заедно с целия град и трите съседни метоха е бил опожарен за трети път. Стотици жители на Калофер и околните селища, както и монаси и монахини били изклани от турците след временното отстъпление на руските части. Костите на изкланите са били положени в костница под олтара в южната му страна.

След Освобождението оцелелите калоферски монахини от четирите метоха в района решили да възстановят само манастира “Въведение Богородично”, тъй като той бил най-голям. За целта те отново изпратили монахини за събирането на дарения в Русия. През 1881г. манастирът бил успешно възстановен, а иконите и църковната утвар пристигнали в дар от Русия.

Църквата е била изографисана чак през 1960 г. Притежава копия на чудотворни икони на Богородица – от девическия манастир в Казан, от мъжкия манастир в Тихвин, от катедралния храм в Смоленск, от светогорската лавра “Св. Атанасий” и от Владимирската Света Богородица, дар от Русия.

Девически манастир „Въведение Богородично“ (Сопотски Метох) – Пловдивска епархия

В манастира се намират и три икони, оцелели от клането през 19-ти век – “Печерската Св. Богородица”, дар от Киев, която е леко опалена и по която на три места могат да се видят следи от набождане със щик; “Всех скорбящих радост”, която също е била прободена от турците; и икона, изобразяваща Светата троица, Възкресението и множество светии, която също е обгоряла при опожаряването. В олтара на църквата е съхраняват частици от чудотворните мощи на св. Мина и на новия гръцки светец Нектарий Егински.

С частици от мощите на Св. Нектарий сестринството се сдобива след поклонничеството си в основания от светеца манастир “Св. Троица” на остров Егина. Под самия храм, там където е бил олтарът на предишната дървена църква, има изворче със светена вода на името на Св. Богородица, от което богомолци пият вода за здраве. Освен храма, в манастира има и параклис, посветен на Св. Мина и осветен през 1950г. Храмовият празник на манастира е на 21-ви ноември.

Манастир „Рождество Богородично“ край град Калофер – Пловдивска епархия (галерия)

От 1991г. към манастира съществува и неделно училище, като занятията се провеждат в специално обзаведена стая всеки петък. Освен православно вероучение, монахините преподават и църковно пеене на хора към неделното училище.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Калоферски манастир „Въведение Богородично“ – Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Сопотски манастир „Възнесение Господне“ – Пловдивска епархия

ustremeni — Wed, 12 Jun 2024 04:36:09 +0000

Основан към края на XII век, той е продължител на другия манастир в сопотското землище – „Света Троица“, изчезнал около XI-XII век. Може да се предположи, че манастирът „Свети Спас“ се е водил „царски“ – бил е дарен с права и имоти от цар Смилец, като са упоменати в три грамоти, потвърждаващи твърдението.

Грамотите били пазени в манастира до 1870 г., след което били предадени от игумена на възрожденеца Найден Геров, за да ги публикува. Оттогава следите им се губят и най-вероятно те се съхраняват в някой засекретен архив из руските (бивши съветски) книгохранилища.

Старинна пощенска картичка с изглед към Сопотския манастир През цялото време на турското владичество манастирът е бил крепител на българските дух и книжовна традиция.

Девически манастир „Въведение Богородично“ (Сопотски Метох)

В манастира е съществувал скрипторий (място за преписване на книги) – от него са оцелели няколко десетки книги, най-старата от които от 1480 г.

Както бележи в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ руският изследовател на книжовните старини Виктор Григорович, посетил манастира в 1845 г., в Сопотския манастир „Свети Спас“ винаги се е служило на църковнославянски и никога на гръцки. Това се потвърждава и от съхранените в него богослужебни книги, които са изключително на църковнославянски.

Тук са преписани от игумен Партений (и двете известни на науката) „Сопотски преправки“ на „История славянобългарска“ от 1828 г. и 1845 г. В този манастир Васил Левски приема монашеството и името Игнатий на 7 декември 1858 г., а по-късно го използва като едно от многото му убежища.

През 1875 г. революционерът Тодор Каблешков заклева в манастира членовете на възобновения Сопотски революционен комитет.

Църквата и чешмата в манастира са наново възстановени през 1879 г. от игумен Рафаил, чийто гроб се намира зад олтара. Зографът Георги Данчов, съратник на Левски, изографисва църквата.

Васил Левски в творбите на Георги Данчов – Зографина

До южната стена на църквата се вижда голямата камбана, лята в Крайова през 1875 г. и подарена на манастира от граждани на Сопот, живеещи в Румъния.

До манастира може да се достигне с лек автомобил. Той се намира на около 1 км северно от гр. Сопот на около 200 м от първата станция на седалковия лифт.

източник

Материалът Сопотски манастир „Възнесение Господне“ – Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Девически манастир „Въведение Богородично“ (Сопотски Метох) – Пловдивска епархия

ustremeni — Tue, 14 May 2024 04:53:18 +0000

МОснован е през 1665 г. от схимонахиня Сусана (според други податки – в 1404 г., но няма сигурни данни). Застроен в близост до метоха на светогорския Хилендарски манастир, който бил изгорен от кърджалиите през 1794 г., В последствие мястото запазило названието „метох“ и то се пренесло върху Девическия манастир (без той да е бил метох на който и да било манастир).

В този хилендарски метох е идвал отец Паисий и донесъл своята „История славяноболгарская“, която била многократно преписвана и е имало запазени два преписа-преправки от 1828 и 1845 година, които изгарят при опожаряването на Сопот от турците в 1877 г.

Запазена е от третата четвърт на XVII век църквата на манастира „Въведение Богородично“, която е интересна с архитектурната си планировка – няма изразена абсида от източната страна и е полуподземна (вкопана наполовина в земята). Само още една подобна църква е известна в пределите на България – тази в село Добърско (Разложко).

Интересни са запазените в нея стенописи от XVII век – т.нар. „светии без глави“, и живописта на „царския ред“ на иконостаса.

Също така интересна е запазената жилищна сграда с чардаците от XVIII век, която по чудо заедно с църквата оцелява при опожаряването на Сопот от турците през 1877 г. и в която е запазена килията на девическото килийно училище (действало до 1850 г.), скривалището на Васил Левски под килията на игуменката Христина.

В манастира е съществувал скрипторий за преписване на църковна книжнина, а също и иконописна школа за монахини, действала до 1930-те години. Днес манастирът е действащ и е под ведомството на Пловдивската митрополия

Манастирът е описан от Иван Вазов в почти всички негови по-големи и известни произведения: „Под игото“; „Нова земя“; „Чичовци“; „Хаджи Ахил“ и др. Тук също е запазена и една от най-старите лози в цяла Югоизточна Европа, която е на 350 години и продължава да ражда.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

източник

Материалът Девически манастир „Въведение Богородично“ (Сопотски Метох) – Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Манастир „Рождество Богородично“ край град Калофер – Пловдивска епархия

ustremeni — Wed, 13 Mar 2024 16:14:20 +0000

В живописната долина на брега на Бяла река, заобиколен от хълмовете на Стара планина е разположен Калоферският манастир „Рождество Богородично“.

Основан през 17 век в близост до средновековното селище Звъниград. След разоряването от турците на голямоселският манастир един монах взел със себе си иконата Рождество Богородично и дълго време се крил в скалите на местността Бели брегове. Когато се преселил в небесното царство иконата била зарита в земята. Не след дълго време пристигнал друг монах, който видял в съня си къде е скрита иконата и така била извадена от там, монахът решил, че това е знамение да се направи нов манастир и там да се прибере старата икона.

Първата Църква в манастира била малка и вкопана в земята. По-късно обителта станала притегателен център за хората от близките села. Хората идвали да се насладят на иконата на света Богородица. Така манастирът просъществувал около век. Докато не дошло времето на кърджалиите. Манастирът бил опустошен.

С възстановяването през 1804 г. се заел калоферецът йеромонах Памфо. Наследник на богат род той събрал пари и започнал обновлението на манастира. Делото подкрепили и жителите на околните села. Старата черква била възстановена този път по-голяма, с кръстообразен покрив три врати и дванадесет прозореца. Главният иконостас бил с позлатена дърворезба и имал осем икони. Владишкият трон бил от седеф и инкрустирани звезди. Черквата притежавала много утвари и книги,някои от които много ценни. Едно скъпо Евангелие било подарено от руската царица Екатерина. Започнали да се строят и монашески килии.

През 1819 г. църквата била напълно възстановена. Манастирът вече имал завършен вид. Хора от Калофер дарили на обителта околните ниви и ливади. Преди Освобождението манастирът отново бил подложен на изпитание. Горял за последен път през 1877 г. След разрухата от съборния храм останали само олтара и полусъборени стени.

За няколко години високи бурени скрили останките от храма. През 1880г., за да направят нов манастир, майсторите напълно разчистили мястото. С градежа се захванал тревненецът Гечо Кънев. От година на година манастирът все повече се развивал. Богослужението се водело на черковно-славянски език. Храмът бил изографисан и се сдобил с по-ценна утвар и икони. Голяма част от придобивките били подарени от поклонници от Калофер и близките села.

За честването на 1300-тата годишнина на България Калоферската обител „Рождество Богородично“ била възстановена и водоснабдена. Реставрацията започнала през 1981 и завършила през 1984 г. Храмът бил изографисан от художниците Михаил Минков от Пловидив и Нако Наков от Шумен.

Източно от манастира започва еко-пътека „Бяла река“.

Материалът Манастир „Рождество Богородично“ край град Калофер – Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.