Снимахме я, докато си стоеше спокойно дълго време върху задния капак на една от колите пред нашия блок в Асеновград.

Материалът Анадолска сага – най-дългият скакалец в Европа е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Еделвайсът е растение-легенда. Малко на ръст, но с огромна символика, то оцелява само там, където други цветя не дръзват да растат – по скалисти ръбове, високо над горите, в царството на орлите. Белите му звездообразни цветове са покрити с меки власинки, които го пазят от студ, влага и силно слънце. Тази „сребриста броня“ му дава вид на нещо небесно, почти неземно.

Във фолклора на Алпите и на Балканите еделвайсът е символ на смелост и вярност. Казват, че мъж, който подарил еделвайс на любимата си, доказвал не само любовта си, но и че е рискувал живота си, за да стигне до цветето. Днес той е и символ на чистотата, недостижимото и вечната връзка между човек и природа. Не случайно е включен в Червената книга на България и е строго защитен вид – брането му е забранено, а срещата с него е истинска привилегия.

Козя стена, на свой ред, е едно от най-впечатляващите места в Стара планина. Скалистото ѝ било е разположено в Национален парк „Централен Балкан“ и е известно със стръмните си отвеси, които падат десетки метри надолу. Името „Козя стена“ идва от тясната, почти невъзможна за изкачване скална ивица, по която сякаш единствено кози могат да преминат. Районът е обявен за резерват заради уникалното си биоразнообразие – тук се срещат редки растения, мечки, вълци, сърни и множество птици, а високите скали приютяват едни от най-богатите находища на еделвайс в България.

За планинарите Козя стена е част от легендарния маршрут Ком–Емине. В близост е и хижа „Козя стена“ – отправна точка към едно приключение, което носи както физическо изпитание, така и духовно пречистване. А за онези, които имат късмета да зърнат белите звездички сред камъните, изкачването се превръща в среща с чудо.

Еделвайсът на Козя стена не е просто цвете. Той е символ на вечността, на красотата, която оцелява въпреки суровостта, и на онази чистота, която планината пази за тези, които умеят да я търсят със сърце.

Материалът Еделвайсите на Козя стена – легендата, която цъфти над облаците е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Основните причини за застрашеността на шипобедрената костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечение. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания, които се пренасят от кърлежи (напр. хеморалгична треска).

източник

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Шипобедрена костенурка е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Това всъщност е пеперуда, която носи името „Борова процесионка“. Наречена е така заради характерното, подобно на процесия придвижване на екземплярите един след друг. Трябва много да внимавате, защото власинките им предизвикват тежки алергични реакции.

Процесионката се люпи в специфични бели топки, подобни на големи паяжини, които се намират по боровите дървета. Пролетта слизат по земята и започват това движение, търсейки място за какавидиране.

Навремето иглолистните гори са се третирали с инцестициди, но заради занижената защита с растителнозащитни продукти, боровата процесионка нанася тежки щети върху големи масиви иглолистна гора в България.

Материалът Боровата процесионка – гъсеница, вредна за горите, хората и животните е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.