Градска среда - Туристически пътеводител

Дом на културата „Мара Белчева“ в град Севлиево – община Севлиево, област Габрово

ustremeni — Thu, 18 Jun 2026 05:24:52 +0000

Дом на културата „Мара Белчева“ в Севлиево е един от най-значимите културни центрове в града, носещ името на известната българска поетеса Мара Белчева.

Открит през 1989 г., той се утвърждава като средище за културни прояви, творчески изяви и срещи с изкуството. С модерната си сцена, просторна зрителна зала и изложбени пространства, домът посреща както професионални артисти, така и самодейни състави от страната и чужбина.

Днес той продължава да съхранява и развива културните традиции на Севлиево, като обогатява духовния живот на местната общност.

Материалът Дом на културата „Мара Белчева“ в град Севлиево – община Севлиево, област Габрово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Паметник на Дан Колов в село Сенник – община Севлиево, област Габрово

ustremeni — Mon, 02 Mar 2026 11:16:15 +0000

Паметникът на Дан Колов се намира в родното му село Сенник, община Севлиево, и е издигнат в чест на един от най-прославените български борци в историята.

Представлява внушителна скулптурна фигура, която пресъздава силата и достойнството на спортиста и се е превърнала в символ на местната гордост и почит към неговото дело.

Той е разположен в централната част на селото и често е място за тържествени чествания, поднасяне на венци и отбелязване на годишнини, свързани с живота на Колов.

В непосредствена близост до паметника се намира и къщата-музей, уредена в родния му дом, където са събрани снимки, отличия и лични вещи, разказващи за впечатляващата му международна кариера.

Паметникът в Сенник не само съхранява спомена за спортните му успехи, но и напомня за неговата щедрост, родолюбие и силната връзка с родното място, които и днес вдъхновяват местните жители и посетителите на селото.

Материалът Паметник на Дан Колов в село Сенник – община Севлиево, област Габрово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Паметник на Паисий Хилендарски в град Банско – община Банско, област Благоевград

ustremeni — Mon, 09 Feb 2026 06:44:39 +0000

Паметникът на Паисий Хилендарски е монумент в чест на българския възрожденец Паисий Хилендарски (1722–1793), разположен в град Банско, България.

Монументът е изработен от скулптора Стою Тодоров през 1976 година и официално е открит на 17 май 1977 година.

Композицията включва фигура на светеца в цял ръст, изработена от черно габро. Зад нея е разположена разтворена каменна книга от мрамор от село Илинденци. Книгата има шест листа, върху които са изобразени сцени от българската история и цитати от произведението на Паисий „История славянобългарска“.

На първия лист е изписан текстът „Славянобългарска история …събра и нареди Паисий йеромонах, който живееше в Света гора Атонска и беше дошъл там от Самоковската епархия в 1745 година, а събра тая история в 1762 година за полза на българския род“, а под него и думите „Аз премного се постарах за българския род и отечество и много труд положих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих делата на българския народ в тази книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които любите своя народ и българското отечество…“.

На втория лист са изобразени светите Седмочисленици – Кирил и Методий и техните петима ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Под фигурите им е изписан цитат от Паисиевата книга: „От целия славянски род първо българите възприеха славянското писмо и книги…“.

На третия лист е изписан текстът „По-добра е българската простота и незлобливост… а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни… повечето от тях са орачи, копачи, овчари и прости занаятчии“, като под него са изобразени хора със споменатите занаяти – орач, копач, пастир, ковач и сеяч.

Четвъртият лист е празен.

На петия лист е изписано „О, неразумни юроде защо се срамуваш да се наречеш българин… Ти българино не се мами, знай своя род и език!“.

На шестия лист са изобразени в цял ръст български владетели с годините на тяхното управление: Аспарух (681–701), Крум (803–814), Борис I (852–889), Симеон I (893–927), Самуил (993–1014) и Йоан Асен II (1218–1241). Под изображенията им е добавен цитат от Паисиевата история: „Или не са имали българите царство и държава! Толкова са царували и са били славни и прочути по цялата земя…“.

Материалът Паметник на Паисий Хилендарски в град Банско – община Банско, област Благоевград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Национален мемориален комплекс „Априлци“ в град Панагюрище – община Панагюрище, област Пазарджик

ustremeni — Mon, 02 Feb 2026 05:13:47 +0000

Паметникът е издигнат през 1976 г. по повод отбелязването на 100 години от Априлското въстание. Негови автори са скулпторите Секул Крумов, Величко Минеков и Димитър Даскалов, както и архитектите Иван Николов и Богдан Томалевски.

Мемориалният комплекс се намира на историческия хълм Маньово бърдо, разположен в централната част над града. Именно там на 30 април 1876 г. се разиграват едни от най-кръвопролитните сражения по време на въстанието.

Днес мемориалът е сред най-разпознаваемите места за отбелязване на годишнините от Априлското въстание. Сред местното население той е известен с името „Боримечката“, заимствано от героя на Иван Вазов, който е и централна фигура в композицията.

Изпълнението на мемориала следва характерната за социалистическия реализъм монументална стилистика. През 2009 г. арх. Теодор Коларски предлага проекта „Панагюрище в звук и светлина“, предвиждащ модернизация на обекта, но същата година предложението е отхвърлено.

Материалът Национален мемориален комплекс „Априлци“ в град Панагюрище – община Панагюрище, област Пазарджик е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Мозаечно пано в центъра на град Севлиево

ustremeni — Wed, 12 Nov 2025 08:03:34 +0000

Когато бяхме на Празниците на тиквата в Севлиево, забелязах едно много красиво мозаечно пано, намиращо се зад сградата на община Севлиево.

То носи почерка на световноизвестния автор Николай Панайотов, който през втората половина на 80-те години проектира и изработва мозайките във фоайето на Дома на културата „Мара Белчева“ в Севлиево.

Много красива част от градската среда.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Мозаечно пано в центъра на град Севлиево е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Стари табели за надморска височина в град Пловдив

ustremeni — Fri, 12 Sep 2025 05:21:41 +0000

Разхождайки се из много градове може да видите интересни табелки. Те дават информация за надморската височина на даденото населено място.

Това са табелки в град Пловдив. Истински находки от старата градска история и архитектура.

Материалът Стари табели за надморска височина в град Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Паметник на Ганка Стефанова – Роза в село Ряховците – община Севлиево, област Габрово

ustremeni — Tue, 10 Jun 2025 04:00:14 +0000

Паметникът се намира пред сградата на Дома на културата в село Ряховците. Построен е през периода от 1968 до 1972 година. Посветен е на партизанката Ганка Стефанова – Роза. На гърба на паметника в селото е паметна плоча на загиналите по време на войните.

Автор на паметника е известният даровит скулптор Митьо Недев Солаков от село Ряховците.

През нощта на 14 август 1943 г. тя е забелязана в град Габрово и издадена на полицията от свой земляк, заради обявени като награда 100 000 лв. В последвалата престрелка тя е смъртно ранена и пада в близката фабрична вода, където умира.

Най-големи заслуги за построяването на Културния дом в селото има проф. Тотьо Тотев – тогава зам.председател на БНБ и кметът на селото Христо Стефанов Станчев.

Материалът Паметник на Ганка Стефанова – Роза в село Ряховците – община Севлиево, област Габрово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Кордопуловата къща в град Мелник – община Сандански, област Балгоевград

ustremeni — Tue, 29 Apr 2025 05:41:06 +0000

В най-югозападния край на Пирин, сгушено между „меловете” (пясъчните пирамиди) се намира най-малкото градче в България – Мелник. И точно тук, на едно от възвишенията се издига Кордопуловата къща – най-голямата запазена до днес възрожденска къща на целия Балканския полуостров.

Къщата е построена през 1754 година от заможното мелнишко семейство Кордопулови (Кордопулос), които за времето си били едни от най-големите производители и търговци на вино и търгували с цяла Европа.

На фамилията ѝ трябвало място, на което не само да живее, но и място, на което да сключва търговските си сделки и да съхранява виното, което произвежда.

Затова избират най-високото място в града и построяват къща, невиждана като размери и разположение до тогава по нашите земи.

Разположена на три ката (етажа), с обща площ от 300 кв. м. Кордопуловата къща впечатлява с интересната си архитектура и елегантната смесица на български, европейски и ориенталски стилове, които си хармонират изключително успешно.

Освен с размерите си и с гледките, които се разкриват от прозорците ѝ към Мелник и Мелнишките пирамиди, фамилната къща на Кордопулови изумява изключително много и със своето разположение.

Къщата е разгърната на три етажа – приземен, етаж за живеене и етаж за посрещане на гости и за сключване на сделки. Първите два етажа са изградени изцяло от камък и са в типичен за онова време стил.

Последният етаж е издаден над двата долни етажа, а на най-отгоре има покрита зимна градина и открита лятна градина, която изпълнява и функциите на слънчев часовник. Етажите са свързани помежду си не с едно или две, а с цели седем вътрешни стълбища.

Гъстото мелнишко вино се поставяло в огромни бъчви, които се нареждали за съхранение в прокопани на ръка тунели под къщата.

Тунелите, в които се съхранява вино и до днес са с дължина от 150 – 200 метра и за да бъдат прокопани, на работниците им е отнело 12 години. Лабиринтът от тунели представлява нещо като естествен хладилник, в който се поддържа постоянна температура от десет до дванадесет градуса.

Поддържането на постоянната температура става единствено посредством малки отвори, пробити в тунелите, които осигуряват необходимата вентилация на помещенията. По времето на Кордопулови в тунелите е отлежавало между 250 и 300 тона вино. Искрящата напитка е била съхранявана в огромни бъчви, някой от които са били с вместимост от 12 и повече тона.

В средната стая или „кьошката” (ъгловата стая) Кордопулови и гостите им си пиели кафето. „Кьошката” впечатлява с големите си прозорци, през които влиза много светлина, с миндерите, покрити с дебели рогозки и най-вече с витражните си прозорци, които сякаш пренасят във Венеция.

В къщата често са се организирали музикални забави, и тъкмо в „кьошката” са се настанявали музикантите, които забавлявали гостите. Историята разказва, че Кордопулови често канели музиканти от Виенската филхармония да свирят на техните забави.

От всички стаи, които се намират на този етаж, като че ли голямата гостна впечатлява най-силно. Гостната е с големина от 90 кв.м., но не размерите ѝ са най-впечатляващи. Стаята е с високи тавани, опасана е цялата от два реда прозорци, от които долният ред са типични за българските възрожденски къщи, а горният ред са витражни и са смесица от европейски и ориенталски стилове.

Гостната е опасана от ниски миндери, покрити с ръчно тъкани рогозки и меки възглавници. На земята са постлани дебели килими с ориенталски мотиви, а стените са покрити със стенописи.

Таванът е покрит с уникална полихромна дърворезба, а в средата му е изобразено слънце, около което са изографисани фигури, изобразяващи 12 – те месеца от годината. Едната стена на гостната от горе до долу има поставени огромни вградени гардероби.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

източник

Материалът Кордопуловата къща в град Мелник – община Сандански, област Балгоевград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Парк „Казармите“ в град Севлиево – община Севлиево, област Габрово

ustremeni — Fri, 21 Feb 2025 17:21:31 +0000

Един от парковете в страната, изградени на мястото на стари казарми. Знаменитите севлиевски казарми, построени на 130 дка през 1892 г.и използвани до 2000 г. година, вече ще бъдат място за отдих. Министерство на отбраната ги дарява през 2004 г. година на Общината. Три години по-късно започва работното проектиране, а след още три години е внесено за финансиране и проектното предложение.

Парк „Черничките“ в град Севлиево

До този момент са изградени около 25 000 кв. м алеи и паркинги, 1 дка детски площадки, 15 нови комплекта детски съоръжения, над 1 дка водни атракции, 109 цветарници, 170 пейки. Затревени са около 10 дка. Поставени са 300 осветителни тела, 250 кошчета за боклук. Освен това и кучешки парк.

Паркът е място, в което се провеждат фестивали и концерти.

източник

Материалът Парк „Казармите“ в град Севлиево – община Севлиево, област Габрово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Часовникова кула в град Трявна – община Трявна, област Габрово

ustremeni — Sun, 12 Jan 2025 03:32:57 +0000

Тя е построена през 1814 г., а механизмът и е от 1815 г. Според легендата, за да получат разрешение за строежа на кулата, тревненските жени е трябвало да се откажат от своите традиционни накити за глава.

В архитектурно отношение отделните части на кулата са изградени в хармонични пропорции. Камбаната е релефно изписана от габровските майстори Кънчо и Генчо Радославови през 1815 год. По–късно, през 1971 год., към часовниковия механизъм е прикачен магнетофон, който в 22.00 часа след последния десети звън на камбаната, автоматично се включва и от кулата започва да се разнася мелодията на песента „Неразделни“ от Пенчо Славейков. С това тя става химн на града.

Часовниковата кула е сред най–ценните архитектурни паметници на нашата история. Кулата била построена с помощта на местното население и от местни майстори, имената на които са неизвестни. Общата височина на кулата е 21.15 м. Състои се от три части: паралелипипедна основа с квадратно сечение, градена от камъни, изравнявани със сантрачи. Средната част е осмостен, завършва с малка стряха, покрита с ламарина. Тази част неколкократно е променяла вида си – зидана е и първоначално била измазана отвън и варосана.

През1891г. Иван Халачев от село Бахреци я покрил с дъсчена обшивка, която се запазила с естествен потъмнял цвят на дървото до 1908 г. Тогава била боядисана с кафява боя, а през 1926 г. пребоядисана със зелена. Този цвят се оказал крайно неудачен за кулата, но едва през 1966 г., когато бил извършен основен ремонт, кулата възстановила вида си от 1814 г.

В средната част на кулата е монтиран и часовниковият механизъм, който първоначално бил само с камбана, без циферблат и стрелки. Изработен бил през 1815 г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови от Габрово.

Горната част на кулата е също осмостенна, изработена от дърво, покрита със заострен покрив. Тук се намира камбаната на часовника, на която е запазен надписът за направата на механизма през 1815 г.

Материалът Часовникова кула в град Трявна – община Трявна, област Габрово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.