Чешмата е разположена в централната част на града, под сянката на вековно чинарово дърво, което ѝ дава и името. В средата на плочата ѝ са изобразени два релефни лъва, обвързани с верига и седнали на колонки, под които тече водата. Над лъвовете е изписан надпис на арабски – „машаалах“. От двете страни на този надпис е издълбана годината на създаване на барелефа – хиляда двеста седемдесет и първа по хиджра отляво и хиляда осемстотин петдесет и четвърта от Христа отдясно. Над лъвовете са изобразени звездички, две кандилници за тамян или ибрици, а в двата края – слънце и полумесец. Най-отгоре е изобразен шестокрил херувим.

Съществуват две основни версии за произхода и пътешествието на барелефа. Според едната, той е дело на майстор от Дебърската художествена школа, изработен през хиляда осемстотин петдесет и четвърта година за чешма в двора на Ески джамия в Сяр. След Младотурската революция през хиляда деветстотин и осма година плочата е трябвало да бъде разрушена, но е спасена от грък. По време на Балканската война български войници я отнасят във Валовища, където остава. През Първата световна война български войници от Втора армия я пренасят в Свети Врач и я поставят в Банята. През хиляда деветстотин тридесет и трета година барелефът е поставен на сегашната чешма.

Според друго мнение, чешмата е изработена от горнобродски каменоделци за градска чешма на Валовища. Твърди се, че чешми с идентична централна композиция, дело на същите майстори, могат да бъдат открити в двора на музея в град Гоце Делчев, както и мраморна чешма в старата част на град Благоевград, която по-късно е демонтирана.

Независимо от точния си произход, Чешмата под чинара остава един от най-ценните възрожденски паметници, свидетелство за богатата история и културно наследство на Сандански и региона.

Материалът Чешмата под чинара в град Сандански – пътешествие през вековете на един възрожденски символ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.