Двете събития са обединени под общ творчески контекст. От 17:30 ч. ще бъде открита изложбата „Калин Николов. Графики и рисунки с недописано съдържание“, а от 18:00 ч. ще се състои габровската премиера на документалния филм „Борис Димовски, несъгласният“, информират организаторите. 

Двете събития са естествено свързани. Филмът е част от съпътстващата програма към ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“. Негов сценарист е художникът Калин Николов – ученик на Борис Димовски, чието творчество е силно повлияно от майстора на карикатурата, посочват от музея. 

Организаторите информират, че Калин Николов е роден през 1956 г. в София. Завършва Художествена гимназия и ВИИИ „Николай Павлович“, специалност „Графика и графични технологии“ при проф. д-р Евтим Томов. Учи се и работи с художника Борис Димовски. В момента е уредник в Графичния кабинет на Националната галерия, София. Има самостоятелни изложби в София, Габрово, Велико Търново, Хамбург, Атина, Будапеща, Скопие, Охрид, Димитровград и други градове. Бил е художник във вестници като „Вечерни новини“, „Репортер 7″, La Strаda и списанията „ФЕП“, „Тера фантастика“, „Усури“. Автор на книги, монографии и изследователски студии върху българското и световното изобразително изкуство. Изследовател на забравени страници от българската културна история – Съюза на южнославянските художници „Лада“ (1904-1906), украинския скулптор Михайло Парашчук и репресирани български художници.

Прожекцията на филм за големия български художник Борис Димовски, в чиито произведения се отразява почти половинвековна противоречива българска история, в която той винаги намира свой неповторим начин да изрази собствената си гражданска и творческа позиция, е второто събитие за деня. Тя е съпътстващо събитие към изложбата „Борис Димовски – 100 години от рождението“.
В рамките на габровската премиера публиката ще има възможността да се срещне с част от екипа на продукцията: сценариста Калин Николов, режисьорката Ралица Димитрова и Пламен Герасимов, оператор.

източник БТА

Материалът Музей „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово представя документален филм за Борис Димовски е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Експозицията ще бъде открита на 3 ноември от 17:30 часа в музея. В нея са представени творческите съдби на 17 автори от Габрово и Габровския край, създали значими произведения в различни литературни жанрове, но по различни причини пред имената им може да се изведе в скоби (не) известните, посочват организаторите.

От Регионалния исторически музей – Габрово отбелязват, че временната експозиция е създадена чрез партньорство между три институции Регионалния исторически музей – Габрово, Националния литературен музей и Държавния архив – Габрово. Текстовете в изложбата са създадени от д-р Мирела Костадинова от Националния литературен музей, снимките и документите са от фондовете на двата музея и от личните архиви на писателите. Организаторите изказват благодарност за предоставените материали на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и на Народния театър „Иван Вазов“. Експонират се и лични вещи на някои от авторите, включени в изложбата, съхранени в техните наследници.

На 17 табла са представени писателите Иван Андрейчин, Димитър Сливков – Салютов, Михаил Теофилов, Иван Илимонков, Илия Иванов – Черен, Неделчо Бенев, Христо Цанков – Дерижан, Стефана Цанкова, Ран Босилек, Симеон Андреев, Радка Зидаг, Александър П. Димитров, Димо Димитров, Дора Дюстабанова, Петър Кишмеров, Радко Радков, Христо Банковски. По-голямата част от тях са родени през 70-те и 80-те години на XIX век и творчеството им търпи влиянието както на динамичните обществено-политически промени в пред и следосвобожденската епоха, така и на модерните течения в европейската литература, посочват организаторите.

Изложбата „(НЕ)известните габровски писатели“ може да бъде разгледана до 15 януари 2026 г.

източник БТА

Материалът Регионален исторически музей – Габрово представя изложбата „(НЕ)известните габровски писатели“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

На открито, на площ от 10 дка, ще бъдат показани близо 900 автентични ръчно тъкани килими от XVIII, XIX и XX век, собственост на живеещият у нас нидерландец и ценител на българското нематериално културно наследство Яков ван Бейлен.

Още близо 100 експоната ще бъдат „вписани“ в уникалната каменна среда на възрожденската архитектура на самото село.

„Иглика Килим Фест“ ще е рядък шанс да бъдат видени на едно място уникални образци от всички български килимарски школи – Чипровци (ЮНЕСКО, Световен списък на нематериално културно наследство от 2014 г.), Котел/Сливен, Пирот, Делиорман/Лудогорие и още много други безценни експонати.

Колоритът на тъканите и багрите в Иглика, каменното гнездо на България ще бъдат съчетани с:

– Познавателни турове
– Работилници по багрене, килимарски техники и тъкане
– Фолклорни и фюжън концерти
– Фотоконкурс с награди
– Семейна и детска програма

Куратор на проекта е Яков ван Бейлен.

„Иглика Килим Фест“ се организира от Народно читалище „Невена Коканова 2011“ с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд „Култура“ 2025 и в партньорство с РЕМО „Етър“, Фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“ и Фондация „Общност в подкрепа на зависимите“.

Събитието е част от инициативите в подкрепа на кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2032 година.

Вход – свободен

източник – сайт на община Габрово

Материалът „Иглика килим фест“ край габровското село Иглика ще покаже близо хиляда автентични ръчно тъкани килими е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Публиката ще има възможност да се наслади на изпълненията на представителни фолклорни състави от Армения, Италия, Парагвай, Словакия, Узбекистан и Украйна. 

От Общината уточняват, че всяка година фестивалът се домакинства от български състав, като тази година това е „Седенчица“ към сдружение „Фолклорен свят-Седенчица“ Пловдив с главен художествен ръководител Нели Карабахчиева.

Посочват, че това е едно от най-красивите и очаквани културни събития, радващо се на вярна публика от всички възрасти и преминаващо с много емоции и настроение. Всяка година фолклорният фестивал се превръща в истински празник за публиката в горещите летни дни, като в него се включват фолклорни танцови колективи от цял свят, представящи с много красота, талант и настроение незабравима феерия от цвят и ритми. Това казват организаторите и допълват, че всяка вечер по време на фестивала ще се състоят дефилета на танцовите трупи, които ще тръгват от „Дом Левски”, ще преминават по главната улица, стигайки до откритата сцена на пл. „Стефан Стамболов”, където ще има кратки концерти.

Програмата ще продължава с официалните вечерни представяния на участниците на сцената на Античния театър.

Танцов ансамбъл „Тигранакерт“, Армения

Танцовият ансамбъл „Тигранакерт“ е основан през 2014 г. в Hayordyats Tun (Дом на младежта) в Гюмри от Тигран Норатян – художествен ръководител на състава. Репертоарът му се състои от характерни арменски фолклорни и традиционни танци. През годините ансамбълът е участвал в множество конкурсни фестивали, печелейки престижни награди.

Ансамбъл Sbandieratori dei Borghi e Sestieri Fiorentini, Италия

Танцовата група с флагове Sbandieratori dei Borghi e Sestieri Fiorentini е основана през 1965 г. в град Филине Валдарно, Италия. През 1966 г. съосновава международна конфедерация на традиционните игри с флагове и италианска федерация за флагови спортове. До 1973 г. групата е част от известните Bandierai degli Uffizi, след което поема независим път. Днес съставът включва около 90 членове – капитани, барабанисти, тръбачи и знаменосци – и поддържа училище за флагово изкуство, съхранявайки средновековните традиции на италианските свободни общини. Отличават се с използването на ръчно изработени дървени флагове и автентична екипировка.

Фолклорна танцова група Alma Guarani, Парагвай 

Фолклорната група Alma Guarani е създадена с цел да съхранява, поддържа и разпространява танците, обичаите, традициите и музиката на Парагвай. Репертоарът на групата включва както националния танц на Парагвай – „Полка“, така и традиционни танци за индивидуални двойки, както и танци, изпълнявани само от жени или само от мъже. Представленията на групата се съпровождат изцяло с жива музика, с участието на струнни инструменти като китара и арфа, както и духова и ударна група.

Фолклорен ансамбъл „Поважан“, Словакия 

Фолклорният ансамбъл „Поважан“ е основан през 1954 г. и е един от най-старите фолклорни колективи в Словакия, с над 60-годишна история. Представлява град Поважска Бистрица на конкурси, фестивали и различни изяви както в страната, така и в чужбина. През годините ансамбълът е предоставил възможност за изява на сцена на множество певци, музиканти и танцьори, като някои от тях продължават професионалния си път в големи състави. В момента групата включва 30 танцьори, 12 музиканти и 11 певци, а художествен ръководител е Милан Янковиех.

Танцов ансамбъл „Суворийлар“, Узбекистан

Танцовият ансамбъл „Суворийлар ва Ёш балет ижрочилари“, чието име в превод от узбекски означава „Конници с Младия балет“, е създаден към Републиканското училище-интернат по хореография в Узбекистан. Художествени ръководители са заслужилият артист на Република Узбекистан Еркин Каххаров и Елена Надирова, носител на ордена „Дустлик“. Сред най-важните отличия на ансамбъла са: Гран при на международен конкурс в Ташкент (2024), второ място на „Жемчужина Азии“, първо място в републиканските конкурси „Ижод бахори“ (март 2025) и за млади изпълнители (май 2025). 

Танцова трупа „Орлаюнок“, Украйна

Народният танцов състав „Орлаюнок“ е създаден през 1969 г. от семейството на Людмила и Андреас Родригес Варра към Двореца на културата на железопътните работници. През 1972 г. съставът получава званието „народен“ за активната си художествено-възпитателна дейност сред младежта и високото изпълнителско майсторство. От 1989 г. ръководител на ансамбъла е Александър Соколовски, който продължава традициите на състава с мотото: „Фолклорът е богатството на народния танц“. Репертоарът включва украински, руски, италиански и други народни танци.

Ансамбъл „Седенчица“ 

Ансамбъл „Седенчица“ е създаден през 2012г. към Сдружение „Фолклорен свят- Седенчица“. Ансамбълът гради своя репертоар върху произведенията на класиците на българската народна хореография: Кирил Дженев, Кирил Харалампиев, Иван Тодоров, Димитър Димитров, Димитър Дойчинов, Маргарита Дикова, Емил Генов, както и на авторски произведения. Носител е на престижни награди от конкурси. Ръководители на „Седенчица“ са Нели Карабахчиева – главен художествен ръководител и Иван Иванов и Даниела Димитрова – хореографи и художествени ръководители.

източник БТА
снимка – visit plovdiv

Материалът Пловдив ще бъде домакин на Международния фолклорен фестивал за 29-и път е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Очаква се фестивалът и тази година да събере представители на българския, турския, каракачанския и ромския етнос, които ще представят своите традиции в обособените „Села на етносите“ с демонстрации на обичаи, носии, ритуали и кулинарни специалитети.

Тридневната програма започва на 25 юли (петък), когато в музейната експозиция „Котленски възрожденци“ ще бъде открита изложба на Радина Росенова и ще бъде представена книгата „Жажда“ от писателката Бояна Илиева. След това ще има концерт на Jambol Project на малка сцена и музикална вечер с „Мери Бойс Бенд“ на голямата сцена „Естрада“.

На 26 юли (събота) фестивалът ще бъде официално открит предиобед със специалното посрещане на куклата талисман „Котленчето“. В рамките на деня посетителите ще имат възможност да разгледат занаятчийски базар, да се включат в демонстрации на тъкане и естествено багрене на вълна, както и да посетят фотоизложбите „Спомени от Котел“ и „Котленските килимарки“. Детските ателиета „Работилницата на елфите“, „Къщичките на джуджетата“ и „Омагьосаното село на Баба Яга“ ще забавляват най-малките гости на фестивала.

През съботния ден ще се проведе и десетото издание на Национална среща на лютиерите в България „Родолюбие“, с майсторска надпревара за обявяване на инструмент на годината – гайда, кавал, гъдулка, тамбура и тъпан.

Вечерната програма ще започне с концерт на Jambol Project, последван от пъстро кукерско шествие с гайди и тъпани, което ще премине от „Българското село“ до голямата сцена. След това започне Лятна Ку-Ку фиеста с участието на Краси Радков, Борис Солтарийски, Георги Милчев – Годжи, Нора Караиванова и балет „Магаданс“. Концертът на Стелиос Дионисиу и неговия бенд ще започне от 22:00 ч.

На 27 юли (неделя) предиобед ще се състои детски пленер под надслов „Тебеширен свят“, а след това ще бъде официалното закриване на фестивала.

Започнал през 2016 г., Фестивалът на етносите, багрите и котленския килим се утвърди като уникално културно събитие в България, което изгражда мостове между поколения и етноси чрез изкуство, традиции и споделени спомени, посочват организаторите. През 2026 г. той ще отбележи своята десетгодишнина.

източник БТА
снимки – сайт на община Котел

Материалът В Котел ще се проведе деветото издание на „Фестивал на Етносите, багрите и котленския килим“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Статутът и заявката за участие в програмата са публикувани на сайта на Община Твърдица, уточняват организаторите. Съборът няма конкурсен характер – в него могат да се включат индивидуални изпълнители: певци, инструменталисти, танцьори, разказвачи, както и певчески групи. Изпълненията трябва да бъдат насочени към по-малко известни хайдушки народни песни и предания за хайдути от Твърдишкия край – като Пею Буюклията, Злати Конарченина, Димитър Калъчлията и други. Крайният срок за подаване на заявки е 1 август.

Програмата ще включва също състезания за деца и възрастни – дърпане на въже, щафетни игри и други.

Хайдушка поляна е историческо място, на което все още витае свободолюбивият дух на хайдути и войводи, отбелязват от Общината. Поляната им е давала закрила и убежище от Гергьовден до Кръстовден. Преди повече от 50 години на това място е издигната паметна плоча в чест на народните закрилници: четата на Симеон Стойков, Кара Колю, Бойчо войвода, Пею Буюклията, Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Злати Касапина и други.

На Хайдушка поляна си дават среща поколенията на Твърдица, за да се преклонят пред паметта на народните закрилници. Целта на празника е да се развива традицията, като се внасят елементи, свързани с местната фолклорна хайдушка история, да се продължи събирателската и изследователска дейност за проучване на местната фолклорна история, както и да се срещнат твърдичани, живеещи в различни краища на България, и сънародници, изселили се в периода 1828-1830 г. в Молдова и основали там сeло Твърдица. 

източник БТА
снимка sliveninfo

Материалът Традиционният Общотвърдишки събор „Хайдушка поляна 2025 г“ ще се проведе на 9 август е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В събитието ще се включат над 100 танцьори, които ще покажат таланта си в спектакъл от цветове и ритми. Целта на фестивала е да запази и популяризира българските народни традиции и обичаи, извор на непреходна сила на българския корен и дух, носещи посланията на националната ни култура. Като продължение на традицията той ще събере бивши и настоящи жители на селото на Тринадесетата земляческа среща, поясняват организаторите.

Специален гост-изпълнител на фестивала ще бъде народният певец Илиян Стоянов.

Фолклорната група към Народно читалище „Христо Ботев – 2016“ с. Слатина, общ. Берковица, е сред кандидатите да представят област Монтана в ХIII Национален събор на българското народно творчество в Копривщица 2025 г.

източник БТА

Материалът В берковишкото село Слатина ще се проведе трето издание на фестивал „Да съхраним българското“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тази година празникът ще се проведе на 30 август. По традиция програмата предвижда конкурс за най-вкусна домашна баница и ателие за изработване на фенери от динени кори. Ще има и ревю на народни носии и накити, представени от деца. Празникът ще бъде съпроводен с богата фолклорна програма.

Подготовката за събитието започва със засяване на бостан още през пролетта. Целта е да се покаже целият процес „от нивата – до тавата“. За да се приготви диненият мед (маджун), дините се изстъргват, изсипват се в съдове и се слагат на огън, докато се получи сок. После той се прецежда от семките и се вари отново до сгъстяването му. В земята се издълбават така наречените „котлони“, в които се пали огън, с „гнезда“ за съдовете и изход за дима.

Диненият мед се е използва от стари времена като подсладител. Може да се консумира и от диабетици.

Целта на празника е да насърчава приемствеността на традициите между поколенията.

източник БТА

Материалът Силистренското село Смилец се готви за традиционния Национален фестивал на динения маджун е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Церемонията по поднасяне на венци и цветя пред паметника на Свободата ще започне в 10:00 ч. на площад „Свобода“. От 9:00 до 17:00 ч. ще бъдат отворени вратите на Хаджистояновото училище, където посетителите могат да разгледат експонати, посветени на Освобождението. 

От Историческия музей в Севлиево посочиха, че на церемонията в този ден традиционно се прочитат имената на Васил Левски; Хаджи Димитър и Стефан Караджа; Христо Ботев; Цанко Дюстабанов – войвода на габровската чета, сражавал се в защитата на Батошево, Кръвеник и Ново село; Стефан Пешев – председател на революционния комитет и главен организатор на Априлското въстание в Севлиевския край; Сава Хаджиангелов – секретар на Севлиевския революционен комитет, загинал при с. Дойренци, Ловешко, изпълнявайки разузнавателна задача за руските войски; Фильо Радев (дядо Фильо) – главен войвода и ръководител на въстанието, кмет на с. Кръвеник, загинал геройски на билото на Балкана; Йонко Карагьозов – ръководител на отбраната на Дебневския боаз, обесен на площада в Севлиево; Дончо Фесчиев – представител на окръжния революционен комитет на Първи търновски революционен окръг; Христо Филев, Иван Преснаков, Никола Дабев, свещеник Радион Попмихов, Павлин Венков, Велчо Ночев, свещеник Георги Христов Дългодреев – ръководители на Априлското въстание в Севлиевския край; хорунджий Григорий Гурбанов, казаците Павел Зенцов и Харитон Месякин от 30-и Донски казашки полк, загинали в бой при село Кормянско; поручик Митрофан Марков от 9-ти Ингерманладски полк, починал в град Севлиево; Петър Зурев и Таско Стойнов – опълченци от Севлиевско, загинали в сражение при Шейново. 

източник БТА

Материалът Град Севлиево ще отбележи 148 години от Освобождението си е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Фестивалът ще събере 17 самодейни състава от Ловешко, Севлиевско, Пловдивско, Силистренско, Искър, Априлци, Полски Тръмбеш и др. на 26 юли – ден преди празника на Св. Панталеймон, на когото е кръстен параклис в селото. 

В програмата на празника са включени открита сцена, дефиле на самодейните състави и търговски базар на занаятчийски и кулинарни продукти – пчелен мед и изделия от восък, сирене и кашкавал със сини сливи, билкови продукти, художествено обработена кожа, плъстена вълна, народни носии и бродерия.

По думите на кмета с изпълнения ще бъдат представени почти всички фолклорни области в България. Основен организатор на фестивала е кметството в селото, с подкрепата на Народно читалище „Христо Ботев – 1911 г.“ и Община Троян. 

За участниците ще има възможност за организирана обиколка на местните забележителности – църквата „Св. Архангел Михаил“, Гяур баир, музейната сбирка и др.

източник БТА

Материалът В края на юли троянското село Врабево ще е домакин на Фолклорен фестивал „Врабево в ритми“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.