Чешмата – парче от душата на родопчаните

24.03.202424.03.2024569 Views

Чешмата в Родопите не е само маркуч, от който тече вода. Тя е нещо много повече. Тя е част от сакралният обет, който родопчанина дава. Да построи за близък, за приятел. Да е видено и трудът, удовлетворението, изпълненият дълг и надеждата, че на „оня свят“ любимият ни ще пие и никога няма да е жаден са достатъчен стимул за градеж на чешма.

Самата дума. „Градеж“. Не е като „строеж“. Да изградиш значи да създадеш. От душичката си да туриш. Да оставиш след себе си и като го гледат хората, твоят майсторлък да виждат. И като пият, тебе да споминат и чрез твоето, поменуваните от теб да помнят. Чешмите са като децата. Всеки родител според възможностите си ги облича, но всичко ще си даде, най-хубавата одежда да има детето му. Все спретнатки, чистички и с любов наредени.

Дъбраш се мие във водите на Места. Това е най-западната част на Родопа. Тук чешмите са хиляди. Буквално хиляди. Само община Сатовча има около хиляда чешми. Неслучайно е и кандидатурата за книгата на Гинес. Доспат пък има над 400 чешми. Има и „Алея на родопската чешма“, където има десетки копия на чешми от общината. На това място се събират и майсторите-чешмари на ежегоден събор. Тия, дето са връзката между дамара и чучура. Всяко село има десетки чешми.

В централната си част, Родопа отново е преизобилна на води. В района над Асеновград, Лъки, Чепеларе, Баните, Смолян, Рудозем, Неделино, Златоград са чешми, чешми и чудо. Само около билото с върховете Преспа и Свобода (Момчил) има около 500 чешми. През Манастир, Хайдушки поляни, Кутела, Славейно, Виево, Давидково, Петково, Глогино, Босилково, Загражден. Чешма до чешма.

В Източните Родопи, вризовете или „пънарите“ са „билет“ за вечен живот. Направиш ли чешма, хаир по-голям няма. Многократно съм получавал това уверение от местни жители, населяващи многобройните села, закътани из безбройните гънки на източната част на планината. През Жълти дял и Стръмни рид, та чак до Сърта и Мъгленик.

Около Момчилград има хиляди чешми. До всяко село има десетки, коя от коя по-хубави.

Малките селца, северно от Дедеагач, Гюмюрджина, Скеча, та чак до Чеч са пълни с чешми. Местните хора на български ти разказват за връзката им с водата и чешмата. Родопчани, няма как да е иначе.

Родопската чешма не е само битово пространство, утоляващо физиологични нужди. Тя е външен израз на душевността на родопчани. Около родопската чешма без съмнение може да се гради туризъм и тя да е главен герой в изживяването. С местоположението си, с архитектурата си, с посланията си. Със студената си вода, която е живителна сила за прашните планинари, пресичащи пътеките на планината.

Чешмата – парче от душата на родопчаните