Защо не може да предлагаме параклисите в Асеновград като част от бъдещ „поклоннически туризъм“
Много от популярните сред асеновградчани места за почивка и разходка са параклисите, особено тези, които се намират в полите на планината в близост до Асеновград. На почти всички от тях има нужни условия за почивка и отдих. На повечето има и чешми, беседки, огнища, камини.
Тези места не бива, а и не може да се предлагат като дестинации за поклонничество или религиозен туризъм.
Лично мое мнение е, че множеството параклиси в града и край него, са възможност за развитието на религиозния туризъм до степен, в която те имат ролята на допълващи духовната панорама обекти. При положение, че 90 % от градските и крайградските параклиси са заключени, то нямат пряко отношение към планирането на поклоннически тур със съпътстващите изживявания.
Една църковна сграда трябва да се „изживее“ чрез поклонение пред иконите, разглеждане на стенописите (там, където ги има) и чрез възможност за молитвено вглъбение (в подходящата обстановка). Заключеният параклис е заключен параклис. Нищо повече.
Това е още едно предизвикателсто към свещениците, които трябва да укрепват енориите си и да акумулират доверие и интерес към енорийския живот. С този интерес ще се появят и хора, които могат да прекарват свободно време стопанисвайки и поддържайки тези параклиси, както е практиката в много от параклисите. Така трябва да бъдат отворени и градските параклиси, за да може да мислим и за тяхно предлагане като обекти за духовно изживяване.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
