Основателите на село Джурково откриват гробове на хора-гиганти
Идвайки в Джурково, родът Топузови се заселва първоначално в местността „Сливата“, където и създават малка махаличка с няколко къщи.
Минало време, около две десетилетия и малко преди средата на миналия век моята прапрабаба Марина (баба Топузка), решила да въздари своето най-обично дете Костадин (от общо 16 деца) с къща в селото. За целта изкарала пендарите от месаля, който пазила имане още от Момчиловци от покойния си съпруг и мой прапрадядо Анастас (Тасо).
Започнали да копаят основите за къщата и се натъкнали на голяма каменна плоча. Гроб. До него открили втори, после трети. Оказало се, че цялата равнишка била древно гробище. Смущаващото в случая било, че скелетите на хората били несъразмерно големи, спрямо височината на съвременните хора.
Какво се е случило с костите, аз не мога да кажа. Моята майка, която ми е разказала тази история също не знае. Помни само, че като дете е виждала стомните, които са били намирани като погребални дарове в гробовете, са били ползвани от баба Марина като грънци, които тя е ползвала или за цветя или е окачвала на оградата.
В този двор и в основите на къщата е имало гробище. Дали сме смутили вечният покой на тези хора-гиганти, не знам. Знам обаче, че немалко хора, които за пръв път идват в този край на селото, са споделяли, че вечер не могат да заспят, защото имат усещането, че наоколо витаят духове.
Това, разбира се е мълва, която като деца разказвахме из тъмните ъгли на малките улички. Но че тук и край съседните къщи са откривани гробове с кости на големи хора ми беше потвърдено от доста по-възрастни хора, повечето от които вече покойници.
В разговори с историци съм получавал от тях предположение, че днешните населени места може би са били поселища на рудари, хора от северни народи, които са били разселвани из различни, богати на руди части на Римската империя. Тези хора притежават антропологичните белези (високи тела), които се отличават значително от населението, живяло тук в края на XIX и началото на XX в.
