Част от фамилията Топузови напуснала село Момчиловци и създала махала „Сливата“ край село Джурково

Работил прадядо ми Тодор като дюлгерин някъде около махала Лисовци. Гледал отсреща планината и когато се прибрал в Момчиловци казал на прабаба ми:

– Радо мари, бендиса ми ейце адна лочка връз другиян баир (хареса ми много една равна поляна отсреща). Ха да идем там?

– Да идем, Тодоре!

Играли си децата във вече заселеното Джурково и изведнъж откъм „Инглизовото“ се чул глъч:

– Идат, идат, мажирете (пришълците) идат.

Натоварили баба и дядо цялата покъщнина на една кравичка и наобградени от цялата одърпана челяд пристигат. Нов дом да търсят. Нов живот да градят.

Отишли при сайбията на селото – „Дели“ Панайот

– Панайоте, дай горе връз селото да си направим и ние къщи?
– Бива. Градете! Така се появила махала „Сливата“.

Топузовци и Янчовци си построили къщи. Народили се деца, добитъкът се намножил. Минали години. Усетили „широчко около врата“. Нови къщи си построили в селото. Двуетажни. Народили се още деца. По дузина във всяка къща.

Сега, чрез Интернет уж сме сред целия свят, а сме никъде. Преди много години хората са нямали информация и знания, но са си знаели мястото и са си тежали на него. Сега от всичко разбираме, но нищо не знаем. Преди хората са били абаджии, налбанти, дюлгери, овчари. Сега сме инфлуенсъри, гейм тестъри, влогъри, медиатори, лайф коуч.

Странно се променя светът, нали? И то пред очите ни…

(снимка – зидове от Янчоската къща в махала Сливата)