Връх Еленски връх 537 м. – първенец на Бесапарските ридове
Огняново-Синитовския дял на Бесапарските ридове (до 29 юни 1942 г. Баба баири), е идеален вариант за лека разходка, придружена с много, много гледки. Може да дойдете от Исперихово, от Огняново, от Синитево или от Триводици.
След Огняново в посока Синитево, от шосето, в ляво се отделя черен път. За предпочитане е да оставите колата тук, за да може да походите повече, но без проблем и кола може да достигне до подножието на върха. Аз предлагам най-рационалния за туристите вариант, който предлага най-много гледки и най-дълго ходене.
След около 500 м по черния път, достигате объл камък, на който е поставена двулентова бяло-червена маркировка, указваща началото на защитена територия. Тук има и възпоменателна плоча, на която така и не разбрах какво пише. Тръгвате в ляво и след около още 500 м излизате в началото на склона за билото, което води до първенеца на Бесапарските възвишения – „Еленин връх“ 537 м.
Достигате и до неголям параклис. Отвън личи съвсем скорошен ремонт.
От тук нагоре имате около 300 метра яко изкачване до началото на билото. Върви се без пътека, защото винаги имате визуална връзка с „Еленин връх“.
Дърветата тук са рядкост и в повечето случаи трудно могат да бъдат наречени така – повече приличат на храсталаци. Коренната растителност е от дъбове и габър, мъждрян, зърнастец, жасмин и люляк. На места люлякът е и като изкуствени насаждения. Освен това, някъде в миналото тук е било правено и някакво залесяване.
Излизайки на билото, вече може да се види хубава панорама към Марица, към ридовете и Родопите. От тук, без пътека се следва естествения маршрут, който ту слиза, ту качва малки възвишения в посока запад.
Непосредствено преди „Еленин връх“ има изкачване, но за никой не би било проблем да го преодолее. Тук има висока пирамида, която указва най-високата кота на Бесапараските ридове.
От тук, ако имате време и ви се ходи още, може да продължите в посока Бяга. Минава се между Голямата могила и Хисара, през Коручешме и Малкия Еленски връх.
Общата положителна денивелация е около 200 м., а маршрута, e точно 5.5 км. Огняново-Синитевския рид на Бесапарските възвишения са много приятно място за разходка и чудесна алтернатива за панорамен и слънчев следобед.
Бесапарски ридове са защитена зона – част от българската и европейска екологична мрежа „Натура 2000“, обявена със заповед на Министерството на околната среда и водите от 2008 година с цел опазване и поддържане в благоприятно състояние на защитени и застрашени видове грабливи птици и техните местообитания. От 2005 година е обявена от „Bird Life Internationa“ за орнитологично важно място.
Ридовете са разположени между река Марица на север и долината на десният и приток Стара река на юг, която ги отделя от северните разклонения на Равногорски рид на Баташка планина. На запад чрез ниска седловина (499 м), разположена северно от град Пещера се свързват с рида Къркария на Западните Родопи. Дължината им от запад на изток е около 14 км, а ширината до 8 км.
На юг към долината на Стара река ридовете се ограничават със стръмен разседен склон. Релефът им е хълмисто-ридов със заравнени била и разчленени къси плоски ридове на север. Край село Триводици, в тяхното подножие има три карстови извора. Те са едни от най-големите в България, а дебитът им е 1400 литра в секунда.
