В центъра на купола са изобразени Христос Вседържител, Светата Троица и деветте ангелски чина. Между дванадесетте удължени прозореца са представени старозаветните пророци. На пандантивите под купола са изобразени четиримата евангелисти с техните символи – човек, лъв, телец и орел (тетраморф). В съответствие с иконографския канон (ерминията) художникът изписва в абсидата на храма образа на св. Богородица „Ширшая небес“ („По-широка от небесата“), както и сцените „Тайната вечеря“, „Благовещение“ и „Причащението на апостолите“. Под тях е разположен пояс от светители и архидякони в цял ръст.

Както е характерно за периода, преобладават надписите на гръцки език, макар че част от тях са изпълнени на църковнославянски. Тъй като храмът е посветен на св. Николай Мирликийски, Захарий Зограф разработва обширен цикъл от сцени, свързани с неговото житие. В някои от тях са представени морски пейзажи с испански галери, познати на художника единствено чрез стари гравюри. Зографът включва и композиции, които не са типични за иконографията на светеца, като например ръкоположението му за йеродякон.

На южната стена е изобразен Христос Велик Архиерей, седнал на висок бароков трон. Свободните пространства в горните пояси, около прозорците, по конзолите на арките и в притвора са изпълнени с образи на ангели, херувими, серафими, гирлянди и цветни букети.

Стенописите в църквата „Св. Никола“ са създадени за сравнително кратък период с помощта на един или двама помощници. Поради това някои изображения носят белезите на прибързана изработка и по-ниско художествено качество. За завършената работа Захарий Зограф оставя надпис над вътрешната притворна врата:

„Изографиса се за славата на Пресветата наша Троица и в чест на светия наш отец Николай, при игуменството на Божия раб йеромонах Матей от Стара Загора, в годината на Спасителя 1840, месец октомври 15. Изографиса се от ръката на смирения зограф Захарий Хрис[тович] от Самоков.“

Особено впечатление правят стенописите в притвора, които са изпълнени с по-голяма прецизност и художествено майсторство. Цветовете им са запазили своята свежест до днес. В центъра на ниския купол е представен Христос Велик Архиерей, придружен от св. Богородица, св. Йоан Кръстител, апостоли, пророци, архиереи, монаси и миряни, седнали на престоли. Четирите по-малки полукупола са украсени с изображения на херувими сред гирлянди, венци и цветя.

В пространствата над колоните са изобразени сцени от Стария завет: „Сътворението на Адам и Ева“, „Грехопадението“, „Изпъждането от рая“, „Жертвоприношението на Каин и Авел“, „Братоубийството на Каин“ и „Животът на Адам и Ева след грехопадението“. Голите тела на прародителите са представени с по-точни анатомични пропорции в сравнение със стенописите в пловдивската църква „Св. Константин и Елена“.

По цялата външна стена на открития притвор е разгърната сложната многофигурна композиция „Страшният съд“. Вляво над нея художникът включва своя автопортрет заедно с образите на проигумена Ананий от Сливен и игумена Матей от Стара Загора – смел жест, който нарушава утвърдената дотогава традиция. Надписите са изпълнени на гръцки и български език, като значителна част от българските текстове впоследствие са заличени от гъркомани.

Още по-дръзка е постъпката на Захарий Зограф да включи в композицията на Страшния съд група свои съвременници, представени като блудници и грешници. Изобразени в пищни модерни за времето си облекла, те търпят адски мъки. На 20 април 1843 г. Никола Христович (Тенджар) пише до отец Неофит Рилски, че пловдивчани негодуват срещу художника, защото е „изобразил неколцина във вечна мука с такива дрехи, каквито носят и мъжете, и жените“.

Материалът Стенописите на Захарий Зограф в храм „Св. Никола“ в Бачковския манастир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Асеновградски художници (галерия архивни фотографии) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Върхът има две възвишения, свързани чрез седловина, покрита с пасище, а наоколо се простират гори. Особено интересен е фактът, че за това място са съхранени множество местни легенди и предания, разказвани както от по-възрастните, така и от по-младите жители на селото и околните населени места.

Според местната памет името на върха е известно още от древни времена. Кръстът, който днес се издига на върха, е бил донесен от Турция, но е поставен там значително по-късно. Дотогава той бил заровен на това място. За съществуването на древни постройки свидетелстват откритите стари основи.

От местните предания научаваме, че тук някога е съществувал голям манастирски комплекс с църкви и монаси. При идването на османците манастирът бил жестоко ограбен, разрушен и впоследствие опожарен. Част от монасите били избити, а други – прогонени. Въпреки това мястото останало свято за българите, които продължили да го почитат през дългите години на османското владичество.

Северозападно от седловината на върха се намира чешма, известна като Аязмото, чиято вода се смята за светена.


„Миналото на Лъкински район“
Иван Гащилов 

Материалът Легенди за Кръстова гора е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Никола Пеев Шишманов е роден на 27 септември 1880 г. в село Славейно, Смолянско. Той е шестото от деветте деца на Пею Вълков Шишманов и Яна Чилова Шишманова. Бил е красив и строен, макар и не много висок на ръст.

Завършва четвърто отделение и едва 16-годишен заминава заедно с братята си при баща си в Гюмюрджина, където изучава дюлгерския занаят. След това за кратко пребивава в Пловдив, Казанлък, Чирпан и Стара Загора. Около 1900–1901 г. се завръща в родното си село, а през 1901 г. става знаменосец на първата Славейновска чета, а впоследствие и на Сборната околийска чета след Родопския конгрес на връх Свети дух.

За знаменосци били избирани най-храбрите сред бойците – хора, готови да дадат живота си, но да не позволят знамето да попадне в ръцете на врага. Никола Шишманов участва във всички акции на Славейновската чета по време и след Илинденско-Преображенското въстание – наказателни и индивидуални операции, взривяването на митницата в Каракулас и други.

Кольо Шишманов слага край на живота си едва на 24-годишна възраст след неравна битка с турските части, в която е тежко ранен. За да не попадне жив в ръцете на врага, поставя цевта на пушката под брадичката си и натиска спусъка с крак. Това се случва в нощта на 27 срещу 28 май 1904 г. по време на сражение в местността Синура над Славейно.

Тялото на Шишманов е откарано за разпознаване в родното му село. Издадено е разпореждане: ако бъде установено, че е местен жител, в селото да започнат масови арести и палежи. Самоотверженото поведение на славейновци, отказът от предателство и подвигът на неговата майка Яна Шишманова обаче спасяват селото от опожаряване.

И до днес в Родопите се пее песента „Кольо, Кольо, мамина комита“, която пази спомена за неговия героизъм и саможертва.

–-

Картина на художничката Сияна Струнчева от нейната изложба в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян през 2023 г.

Материалът Никола (Кольо, Колю) Шишманов – 1880 – 1904 г. – революционер е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Храмове и параклиси в община Чепеларе е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Районът е предпочитано място за пешеходен туризъм, като оттук започват или преминават няколко макираани туристически маршрута към общините Асеновград, Лъки и Чепеларе.

Параклисът е изграден по инициатива и с труда на покойния вече хижар Атанас Брънзалов. В непосредствена близост до него е построена и малка дървена камбанария, която допълва облика на това красиво и спокойно място.

Материалът Параклис „Успение Богородично“ край хижа „Пашалийца“ над село Павелско, община Чепеларе, област Смолян – Смолянска духовна околия, Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Сведенията за храм „Свети Василий Велики“, достигнали до нас, са оскъдни. До 1960 г. той е функционирал като параклис, поради което не е водена летописна книга и не са съхранявани писмени сведения за неговата история.

От мраморната плоча, вградена във външната северна стена, научаваме, че храмът е построен през 1859 г. Липсват писмени данни за инициаторите на строежа, както и за главния майстор, ръководил изграждането му. Не е запазено и специално разрешение за строеж.

След разрушаването на бившата енорийска църква „Света Марина“, храмът „Свети Василий Велики“ е приспособен и започва да изпълнява функциите на енорийски храм. Към настоящия момент предстои освещаването и откриването на новия храм „Света Марина“, който се намира в двора на Стоматологичната поликлиника в град Асеновград.

Архитектура

Храм „Свети Василий Велики“ представлява еднокорабна базилика с една абсида и без купол. Изграден е от камък. Дължината му е 13 метра, ширината – 7,5 метра, а височината – малко над 7 метра. Сградата не е вкопана в земята и разполага с един престол.

Интерес представлява разположената на северната външна стена каменна плоча с издялана плетеница, изпълнена по подобие на Преславската плетеница.

Иконостасът е дърворезбен и е изработен от дъбово дърво от майстори резбари от Самоковската художествена школа. Той е с дължина 10 метра и височина 3,20 метра. Върху него са разположени единадесет подвижни икони.

В храм „Свети Василий Велики“ доскоро се е съхранявала и най-голямата в града икона на св. свещеномъченик Харалампий Чудотворец. Иконата е изцяло покрита със сребърен обков. До 1960 г., заедно с иконостаса, тя се е намирала в храм „Света Марина“, откъдето е пренесена след неговото разрушаване. Днес тя се намира в новия, осветен през 2025 г. храм „Св. Марина“.

Особена ценност представлява архиерейският трон, рядък със своята изработка. Цялата му окръжност, както и двете колонки, са облицовани със седеф и метал. Тронът завършва с малък купол, също украсен със седеф и метал. Върху него е поставена икона на Спасителя, изобразен в архиерейски одежди.

Храм „Свети Василий Велики“ е изографисан от местен художник.

Свещенослужители

Първи енорийски свещеник на храм „Свети Василий Велики“ е иконом Михаил Христев. Той завършва Софийската духовна семинария. До ръкополагането си за свещеник на 11 октомври 1927 г. работи като чиновник и учител. В периода 1945–1967 г. изпълнява длъжността архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия.

От 1967 г. енорийски свещеник на храма става Васил Добрев Христев. Той е възпитаник на Пловдивската духовна семинария и на Духовната академия в София. Със съдействието на своите енориаши възстановява параклисите „Св. Възнесение“ и „Св. Спиридон“.

От 1 февруари 1973 г. енорийски свещеник е протойерей Иван поп Николов Петров. Той също е завършил Пловдивската духовна семинария и Духовната академия в София.

След него последователно служат иконом Христо Попов, архиерейски наместник, свещеник Васил Ташев и свещеник Васил Коройчев.

Материалът Миналото на асеновградския храм-параклис „Св. Василий Велики“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Харесвам Стойчо Керев като водещ, харизматичен журналист и човек, който в своето предаване дава трибуна на различни гледни точки и насърчава свободния обмен на идеи. Именно това ме мотивира да посегна към книгата му.

Като цяло обаче „Пробуждането“ не ми предложи нови разсъждения или оригинални идеи. По-скоро открих събрани на едно място въпросите и темите, които през годините са били развивани от гостите в неговото предаване. Книгата поставя интересни въпроси и представя различни перспективи, което безспорно я прави любопитно четиво.

В същото време останах с впечатлението, че тя е по-скоро сбор от наблюдения, констатации и размисли върху вече обсъждани теми, отколкото изложение на ясно изградена авторова теория или лична философска позиция. Затова бих определил книгата като интересно обобщение на идеи и гледни точки, представяни в предаването на Стойчо Керев, а не като произведение, което развива самостоятелна концепция на автора.

Материалът „Пробуждането“ на Стойчо Керев – среща с идеи, познати от екрана е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Циркова трупа „Кехайови“ (галерия архивни фотографии) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Общи трапези (галерия архивни фотографии) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.