Кметът срещу Попа

Скоро бях в едно село и присъствах на среща между новоназначен свещеник и кмет.

С огорчение мога да кажа, че голяма част от селските кметове трудно ще се разделят със идеологическата закалка, която имат, бидейки чеда на периода 44-89 г. За тях Попът е заплаха, че видиш ли, ще им вземе влиянието, ще ги премахне от педестала на „архи авторитета“ и ще ги удари болезнено преди престоящи избори.

Близкото обкръжение на тези кметове пък се карат на свещеника, че за даден празник служи на предния ден. Те не разбират, че един свещеник има духовен ангажимент към няколко храма и няколко параклиса в различни населени места, та къде ли да огрее по-напред.

Не правят разлика и между водосвет и Литургия. Юруш на едното, че било за 5 минути работа. Нищо работа.

Свещеникът пояснва, че в храма се отива в 08:00 ч. Неслучайно и камбаните бият, за да приканят вярващите да отидат да богослужение.

Контрират го, че „Аз по-рано не мога да ида, мога да ида за курбана!“

Ех, тези курбани.

И отново темата се завърта около казани, курбанджии, пари, нежелание да се помага, но желание да има резултати.

Чудя се, дали пък наистина не е по-добре за духовното здраве, да махнем тези казани, курбани и моабети и да сменят те локацията си от параклисите и храмовете и да отидат на селските мегдани? Така няма да се получава онова квази духовно настроение, дето уж гледаш към Потира, пък мислите и слюнките ти към казана. И все попът ти виновен „Айде бе, уля се, няма ли да свършва тая служба?“.

Селски кметове, какво да ги правиш. За тях селото е бастион и сакън някой да не дойде да им вземе короната.