Средновековна крепост Неузетикон край село Мезек – община Свиленград, област Хасково

Крепост Неузетикон или Мезешката крепост е средновековно византийско укрепление, изградено през XI-XII век западно от днешното село Мезек, община Свиленград. Разположена е на издължена тераса, оформена в подножието на стръмно разклонение на североизточната част на Източните Родопи, носещо името „Св. Марина“ в рид „Гората“. Местното население нарича крепостта „Калето“.

Крепостта е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда. Константин Иречек отъждествява руините при с. Мезек с известната от писмените източници крепост Неутзикон, намирала се на границата между Пловдивската и Одринската средновековни области. Селището се споменава и от византийския хронист Никита Хониат във връзка със събития от 1193 г.

Първите археологически проучвания на крепостта са извършени през 1930-те години от арх. д-р Александър Рашенов. Те се изразяват в разкопки, документирането на укрепителната система и малки проучвания във вътрешността. Архитект Рашенов документира паметника с подробно описание, чертежи и добри фотоси.

През 1983 година са проведени по-обстойни археологически разкопки. При тях е уточнен планът на крепостта, отбранителната система и е изяснена датировката и. По време на тези разкопки не са открити средновековни материали, по-ранни от XI век. Най-голямо е количеството на керамиката от XIII-XIV век. Съгласно тези данни построяването на крепостта би следвало да се датира към края на XI и началото на XII век, вероятно по управлението на император Алексий I Комнин. Твърдината е използвана до падането на района под османска власт. В него са открити голямо количество от фрагменти на керамични съдове, каменни мелници и други предмети на бита. Открити са и две зърнохранилища с овъглено жито в тях.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

източник