Антична крепост „Состра“ край град Троян – община Троян, област Ловеч
Состра е древна римска крепост, разположена в землището на с. Ломец на около 16 км от Троян. В непосредствена близост до крепостта е минавал римският път от Данубиос (р. Дунав) към Филипополис (дн. Пловдив), останки от който могат да се видят и днес на това място.
Строителството на крепостта започва около 147 г. по заповед на император Антонин Пий. При неговото управление тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. крепостта и прилежащото селище, което е имало военен характер, са опустошени от готите.
Кога точно започва възстановяването, не е известно, но се знае, че пет години по-късно по заповед на император Галиен тук е изпратена Втора кохорта (на възвращенците), на която е наредено да издигне нова крепостна стена (т.нар. Източна стена). Нейното изграждане продължава три десетилетия, като е достигала височина 10 метра. Останки от Източната стена са запазени и днес.
През 4 в. (378 г.) Состра за пореден път е разрушена от готите. Скоро след това е издигната християнска базилика в селището на името на Св. Георги, а в началото на 5 в. след заселването тук на цивилно население, крепостта губи военния си характер. По същото време започва и възстановяване на по-ранните тракийски крепости в околностите.
„Состра“ е била укрепление на военна кохорта от около 1000 души и важна военна част по древния път Ескус – Филипопол. Освен крепостта, останки от която са видими и днес, Состра е била голям крайпътен пункт, включвайки и селище, разположено извън крепостните стени.
Строителството на крепостта започва през 147 г. по заповед на император Антонин Пий и по време на съществуването си е била разрушавана неколкократно и възстановявана отново. Крепостта престава да съществува в V век.
Името Состра е отбелязано върху така наречената `Певтингерова карта` от края на IV век. Станцията, крепостта и прилежащите съоражения са разположени на пътя Ескус – Филипополис и отстоят на 13 мили южно от Мелта (вероятно северно от Ловеч) и на 10 мили северно от станция Ад радицес (м. `Попина лъка` – източно от с. Бели Осъм, Троянско).
Станцията се среща в западноевропейски карти от XVII до XVIII в. Станцията Состра е отбелязана на римската пътна карта `Tabula Peutigeriana`. Любопитно е, че освен традиционното пътно разклонение от Мелта за Никополис върху картата се забелязва отчетливо пътната връзка между големия римски град и Состра, а от там и продължението за Филипополис.
Това се смята за логично продължение на антично разклонение от Состра в посока днешните села Добродан – Врабево – долината на река Видима – Севлиево, а от там и на село Никюп. Хипотезата за това разклонение се подкрепят от характера на удобния за преминаване планинския терен и концентрацията на археологически паметници (новооткритите селища и укрепления) от римската епоха.
Името на римската крайпътна станция произхожда от старогръцките думи xwstra, xwstron (връзка, превръзка, пояс). По този начин името Состра илюстрира географското и стратегическо място на античния комплекс от крайпътна станция, крепост и прилежащи съоражения в долината на река Азмус (река Осъм).
За пъри път Состра е е локализирана в околностите на село Ломец от унгарския пътешественик и историк Феликс Каниц. При едно от своите преминавания на Стара планина, от Ловеч през Троян – Ново село (гр. Априлци) – Русалийския проход за Казанлъшкото поле, Каниц подробно описва руините на `някакъв град`, разположен до село Ломец.
Пътешественикът отбелязва, че `ключът` на този град е бил една стара крепост, която сигурно е охранявала горното течение на река Осъм, заедно с една друга на отвъдния бряг при възвишението край Добродан (село разположено югоизточно от Ломец на другия бряг на река Осъм със средновековна крепост).
При арехологически разкопки в крепостта са открити около 30 сребърни Tetradrachms (гръцки антични сребърни монети) сечени на остров Тасос, бронзова маска и много антични съдове и накити. Повечето от находките са изложени в Историческия музей в град Троян, а бронзовата маска – в Националния исторически музей в София.
Состра прекратява съществуването си в края на 5 в. с разрушаването ѝ от хуните. Чак през 19 в. на това място е построен малък пътен хан, наречен „Ломешки ханчета“.
Проучването и възстановяването на Состра е извършено в периода 2002- 2011 г. от Национален исторически музей, Община Троян и Ротари клуб под ръководството на доц. д- р Иван Христов.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
