Легенди за скалата Анатема и Асеновата крепост
Когато турците дошли да правят път, три месеца се мъчили да превземат крепостта, но не могли. Тя не била отникъде достъпна. Турците нападали все по течението на реката, тъй като тя била пресушена и все приближавали до самата крепост. В това време защит- ниците на крепостта пущали задържаната речна вода и турците се издавяли. Те почнали да губят всяка надежда и в този момент видели бабичка, която не била успяла да се скрие в крепостта. Тя им посочила пътеката, която ги извела на чуката, откъдето цялата околност се виждала като на длан. От тука започнали нападението и в най-скоро време превзели крепостта, като без малко щели да пленят цар Константин. Той анатемосал бабичката и тя се вкаменила. И наистина, на Анатемата, от южната страна, има един камък, който прилича на бабичка.
–––––––-
То било отдавна, на „Св. София“ още блестял православния кръст. Цялата прилежаща към Пловдив страна и замъка в клисурата били в християнски ръце. Но вълната от азиатски пълчища достигнала все по-близо до тези краища. Когато дошло известие, че многобройните турски пълчища се отправили към замъка, цялото население от града се скрило и укрепило в замъка. Защитниците спрели реката и когато турците дошли, наводнили местността около крепостта. Имало само една пътека, известна на малцина, през която е могла да се превземе крепостта. Случайно попаднала в техни ръце една християнка с детето си. Те я подложили на всевъзможни изпитания, за да им покаже пътеката за замъка, но нито златото, нито мъките могли да я накарат да издаде братята си. Тогаз турците я заплашили, че ще убият детето й. Майчиното сърце не се сдържало и християнката станала предателка. Турците се втурнали в замъка и избили цялото население. Предателката чувала предсмъртните им хъркания и проклятия, отправени към нея. След това турците убили детето й, а после и нея.
Легендата по-нататък казва, че трупът й бил хвърлен от скалата и до ден днешен се говори, че лежи в полите на скалата, а птиците небесни не го кълват. Земята също не искала да приеме тази, що забравила любовта към родината. Тази легенда се отнася до усамотената стръмна скала, известна под името Анатема.
Записал В. Теплов
–––––––––
В друг вариант се казва следното:
Жената изменница била от близкото село Мулдава. За да я заставят турците да им покаже пътеката за крепостта, уловили сина й и я заплашили, че ще го убият. Майчиното сърце не утраяло и показала пътеката, но турците пак убили сина й. Тя получила народно проклятие. Земята не я прибрала и гарваните разкъсали тялото й.
Прокълнатата
На изток срещу крепостта, по десния бряг на реката се издига гъст родопски ръкав, наричан „Гребени“. На него стои като намръщена колона наказана завинаги да търпи бурите, издадена напред черна скала, изобразяваща от дълги години женски вкаменен образ. Тази издадена скала носи лошото наименование Прокълнатата, Анатемосаната и всички, които минават оттам, за да отидат до лозята си, намиращи се около тази местност, хвърлят камъни по нея, ругаят я и я проклинат. Говори се, че преди превземането на крепостта от турците едно чуждо семейство, състоящо се от баща, син и една хубава руса девойка било поканено на гости от владетеля на крепостта.
Девойката, привлечена от мъжествената красота и сила на владетеля, лудо се влюбила в него, но любовта й била отблъсната, тъй като владетелят вече бил сгоден с някоя си Палеологина Византиу. Тогава отмъстителната девойка, за да задоволи омразата си, след като излезла незабелязано от крепостта, посочила на турците една пътека за превземането на крепостта, които напразно се опитвали да сторят това.
И така, една сутрин на един голям празник, когато цялата малобройна охрана на крепостта била на църква и слушала светата литургия, турците се приближили тайно и ненадейно през пътеката до крепостта. Всички защитници на крепостта се притичали с оръжие, но вече било късно, защото врагът изнасилвал вече крепостната врата. И когато владетелят, размахвайки сабята си, и геройски се сражавал по зъберите, случайно обърнал погледа си на изток, забелязал там над издадената скала девойката, която с протегната ръка посочвала на пристигащата на помощ многобройна турска авангардна част тайната пътека. Тогава той разбрал всичко и веднага щом извикал: „Бъди проклета!“, една вражеска стрела пронизала гърдите му и го съборила мъртъв. В същия момент, като по чудо девойката-предателка се
вкаменила.
Публикувал Власиос Скорделис 1887 г.
легендата е част от сборник „Легенди и предания от Асеновград“ на Ганка Маринова
художник Лили Вълчева
(запазен е оригиналния правопис)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
