Легенди за Асеновата крепост и предания за цар Константин
Като дошли турците, цар Константин избягал с майка си и оставил сестрите си в банята. Когато цар Константин бягал, сявали грозде, пшеница, карпузи и като минал покрай тях всичко узряло. Дошли гонещите ги турци и питали, не са ли виждали да е минал цар Константин. А народът отвръщал, че цар Константин минал още когато сеели лозята, дините и житото. А сестрите му го чакали и предели от алтъни сърма, за да му направят дрехи.
Едно време крепостта била обсадена от много войска, но била силно укрепена и много време не могли да я превземат. Ядосал се царят, който изпратил войските си да превземат крепостта и заповядал в срок от една седмица да я превземат, иначе всички до един ще бъдат избити. Началникът на обсадителите, млад, хубав и войствен момък решил съвестно да изпълни заповедта на царя си.
Още вечерта тръгнал сам да обикаля укрепленията и да търси место, отдето ще бъде най-добре да нападне крепостта. Било прекрасна нощ. Пълният месец спокойно плувал между малки, пухкави облаци. Цъфналият люляк благоухаел. Всичко било тихо. Страхували се да мръднат и двете страни, заслушани в песента на славея.
Разхождайки се, младият войвода видял една бяла сянка долу в пропастта, от северната страна на крепостта. Помислил, че е някакъв знак, който боговете му пращали, за да превземе крепостта. Чакал той още дълго да види сянката, но тя отдавна била изчезнала. Втората нощ той пак видел същата сянка. На третата нощ отишъл на местото, дето видел да излиза сянката и я причакал там. Каква била изненадата му, като видел една прекрасна девойка. Тя била толкова хубава, че той веднага се влюбил. Тя била дъщеря на Банкумира, брата на царя Франкумира. Тя била толкова хубава, че царят и брат му се уплашили да не я откраднат и я затворили. Позволявали й да излиза само вечер. Така всяка вечер младите се срещали и войводата забравил за страшната заповед.
Последната вечер от срока той й казал, че на другия ден ще избият всички, тъй като срока изтичал, а те не били превзели крепостта. Тогава тя му казала, че единственото място, през което може да се превземе крепостта е тайният вход, който водел от реката до долния етаж на църквата. През този таен вход ставало продоволствието и на войската.
Осъзнала постъпката си, тя не могла да преживее превземането на крепостта и се хвърлила в реката. На другия ден началникът превзел крепостта. Заповедта била изпълнена. Той претърсил цялата крепост, но от любимата му нямало и следа. Разпитал и му казали, че се била хвърлила в реката. Тогава от мъка той я последвал.
легендата е част от сборник „Легенди и предания от Асеновград“ на Ганка Маринова с художник Лили Вълчева
(запазен е оригиналния правопис)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
