2012 – 23 юни – Пътуване до Одрин, Турция
За трети пореден път отивах до Одрин. Групата ни беше позната, автобуса 30 местен. За разлика от всички предишни ходения, граничните проверки, посещението на храм „Св. св. Константин и Елена“, борсата минаха много бързо, дори мога да кажа светкавично и около 11 часа бяхме готови с половината програма.
Тези екскурзии колкото и да не ми се иска имат задължителен търговски елемент, който се спазва наравно с културната програма.
За пръв път имахме време да отидем да разгледаме мястото, където Арда, Тунджа и Марица се сливат и поемат заедно на юг. Вълшебно място, пълно с прохлада, сенки и множество крайречни ресторантчета. Между другото границата с Гърция беше само на няколко километра.
Минахме през хипермаркет „Кипа“ от където от щанда за храни си купих 2 кг прясна пастърва, която бях малко раздвоен дали да я взимам, защото навън гонеше 40 градуса. В крайна сметка склоних и я взех.
От там „Синия пазар“, разсадника, шума на Ориента. В 14:00 бяхме пред ресторанта, който бяхме посетили миналия път. Този път решихме да похапнем нещо по-различно – телешки кебап с патладжан, зелен боб, супа. Имаше 30 различни вида ястия (не говоря за супите) и всичко беше горещо и току що сготвено.
Имахме близо 2 часа и решихме по пътя за Селимие да минем и през „Ески“ джамия (най-старата джамия в Одрин). Старата джамия (Eski Camii) е построена между 1402-1414 г. в периода на гражданската война между синовете на султан Баязид ІІ и е завършена непосредствено след края и при управлението на победителя Мехмед І. На западната порта има надпис, според който архитект на сградата е хаджи Аладин от Коня. Постройката е четириъгълна, с 2 минарета. През 1749г. сградата е пострадала от пожар, а през 1752 г. и от земетресение. Била е ремонтирана през 1754 г., а след това отново през 1863г. и в периода 1924-1934 г. През 1953 г. сградата отново пострадала от земетресение и е била ремонтирана през 1965 г.
Около 15:00 бяхме в Селимие. Много внушителна постройка, в която носи особен молитвен мюсюлмански дух. Задължителните торбички отпред, задължителните сувенири… Този път видях и лалето, което прави джамията толкова известна. Лалето, което се свлича (според преданията, когато стигне до долу ще настъпи края на света) е и символ на Одрин. Намира се точно по средата на джамията на една колона до извора със светена вода (нещо подобно на нашите аязма).
В 16:00 потеглихме за границата и отново след светкавично преминаване през всички гранични пунктове и проверки, влязохме в България. Кратко спиране и отново на път. В 20:50 си бяхме в Асеновград доволни и предоволни от видяното и от безаварийното и гладко пътуване.
