Манастир „Св. Петка Мулдавска“ и неговата история – д-р Светозар Тошев
Манастирът „Св. Петка Мулдавска“ открай време бил средище на революционна дейност. Зад високите му и яки стени, приютени от монасите родолюбци, намирали спокойно убежище много народни синове, прославени борци за свобода.
Чест и желан гост на манастира бил Ангел войвода. В онези безправни години войводата бил смел закрилник на народа. В същото време – след 1810 г., в манастира бил игумен йеромонах Антим от с. Татарево, Първомайско. В студените и мразовити зими Ангел войвода често напущал Араповския манастир „Света Неделя“ в полето, където бил съградил със свои средства кула, и търсил убежище в планинската обител „Света Петка“. В тревожни и неспокойни дни в планината той бил по-сигурен за дружината.
Съществуват податки, че в монашеската обител е намирал радушен прием Апостолът на свободата Васил Левски и монасите не били чужди на въоръжената борба за свобода. Живите преди години потомци на станимашкия възрожденец уверяваха, че Левски се е срещал с Бако Динчо, двамата обмисляли да учредят революционен комитет в града, но нищо не излязло… Голям бил страхът от гръкоманите, тогава Левски напуснал Станимака и се отправил към „Св. Петка“. Бай Щерю Кузмов, известен станимашки винар и родолюбец, също разправяше спомени за Левски, нелишени от пиетет към безсмъртния Апостол.
В хаоса от истини и легенди, от спомени и предания, все по-ярко се откроява борческото минало на овехтялата двуката къща на ул „Отон Иванов“ 2 в Асеновград и съседната и къща на ул. „Странджа“. Къщата е била жилище на Георги Хр. Хрисологов, свещеник в първия български храм „Св. Димитър“ в бедняшката българска махала „Нохто“, и заедно със съседната къща на Христо Нареченеца, наскоро заселил се в града родопчанин, са били бунтовната крепост на старата Станимака. Според семейни предания в зида, който ги разделя, станимашкият бунтовник Отон Иванов бил заровил архивата на революционния комитет, който бил основан в града преди Априлското въстание. През 1972 година Васил Попангелов Христев, потомък на Христо Нареченеца, предава на Пловдивския музей на Възраждането стара абаджийска ножица с надпис: „1870 г.“ и от другата страна – „Карлово, Стоилъ“. В дома на същия обитател още се пази абаджийската дървена подставка за гладене, оставена от Васил Левски заедно с ножицата, когато той дошъл в града и отседнал в къщата на Христо Нареченеца.
Има и публикации за идването на Левски в Станимашкия край – пресъздаден е разказът на бившия игумен на манастира „Св. Петка Мулдавска“ – йеромонах Никифор, че „дяконът Левски.. посетил манастира, за да образува комитет между братята“, но турците го надушили и той се вмъкнал в манастирското скривалище. Преминала опасността, Левски се разделил с благодарност и вълнение с братята извън манастира и се спуснал по стръмнините на изток към село Червен. После от богомолци те научили, че в дома на Никола Добриков Апостолът говорил на събралите се по-будни селяни, че настъпват времена за въоръжена борба с душманите…
Манастирът „Света Петка Мулдавска“, по подобие на по-големите станимашки манастири, също е имал метох в града, където до скоро се е намирала Вълчановата къща, на пресечката на улиците „Ангел войвода“ и „Радецки“. По спомените на Елена Димитрова Тенева и проучванията на свещеник Симеон Чунгаров, макар и малък, метохът е имал страноприемница (ксенодохия) с доста скромно предназначение. В нея кондисвали поклонниците от Чирпанско, най-вече от село Меричлери. В размирните османски времена паднело ли слънцето зад планините, опасности дебнели по пътищата, особено пък по път като криволиците на „Света Петка“. Всички богомолци преспивали в метоха и сутринта рано поемали вкупом към планинската обител.