Крадената момчиловска мома Велика

Днес ще ви разкажа една история от Родопите, която описва честа практика в отношенията между мъжа и жената в миналото. Било началото на миналия век. Селото било Момчиловци. Баш комитата Дели Панайот вече бил основал село Джурково, но вместо да се наслади на спокоен и уседнал живот, с млади апапи бродел из мрачните и диви лесове по рида „Манастирище“.

– Хайде, пичоолар, време ви дойде да се задомявате. Зарязваме комитлика!

Един от неговите съратници – чичо Марко (Арнаутина) бил вече тамън за женене. Бил харесал една каматна мома – Велика. Събрал Дели Панайот заверата и през Сарп Борун и Момина вода превалили билото и се спуснали към Момчиловци. Било пролет и момите били по къра.

– Панайоте, айсва е Лика. Яце съм я бендисал, да знаеш – посочил момата чичо Марко.

Речено-сторено. Моментът бил сгоден. Тя била сама на нивата, а наоколо било гора. Скочили мъжете, хванали я за плитките и я за „засурнали“ към черната гора.

С рев и писъци, младото момиче се опитвало да сигнализира за посегателството над нея, но в тези дълбоки елови и смърчови гори нямало кой да я чуе. Стигнали Момина вода, там, където днес е „Михалевата вода“. Дели Панайот казал:

– Марко, ха сега вори в честока, та си ворши работата, оти да не дойда аз да ти я сворша.

Замъкнал чичо Марко Велика, правил каквото правил, та се върнали. Младото момиче плакало и не спирало.

– Ха стига реви, ма! Като искаш – прав ти път обратно!

Велика погледнала страшния Панайот и казала:

– Щете ме-нещете, с вас идвам. За мен обратен път назад няма!

Отишли в Джурково, народила им се челяд, построили си къща, та я напълнили с глъч и детски смях. Доживели си живота Марко и Велика, оградени с потомство и уважение.

Велика е сестра на моята прабаба Рада, която с охота е разказвала на семейството си за всички несгоди, патила, но и красиви моменти в живота на хората от тази част на Родопите. 

(снимка – хоро в село Момчиловци)