Опазването на живота в пещерите

Част от работата ми като планински водач и екскурзовод е под земята. Там се запознаваме с пещерите, пещерните образувания, морфологията на пещерите, биоразнообразието и пещерите като обект на туристически интерес. Във всяка една пещера, която не е адаптирана за туризъм чрез инфраструктура и осветление има възможност да се проникне дотолкова, доколкото доброто познаване и информираност ти позволяват. Има граница, която не бива да се преминава и това е границата на много добре преценения и осъзнат риск от там нататък само със спелео-водач и екипировка.

Всяка една пещера е жив организъм. Тя дава подслон на милиони същества, отделно самата тя живее, расте и се дообогатява. Затова наша отговорност е влизайки в подобни необлагородени пещери, да съзнаваме своята отговорност за опазването на живота вътре. Прилепите са много чувствителни животни, а зимата те изпадат в хибернация – сън, който снижава до абсолютен минимум жизнените ин функции. Затова рязката шокова светлина от светкавици, телефони, челници би ги събудило и това би имало фатален край за тях.

Те не реагират на червената светлина, затова и проникването става по подобен начин.

Ако сте с група го имайте предвид, но ако не сте, ви съветвам да не предприемате индивидуално проникване. Много е важно да се сте с човек, който знае къде е и какво прави.

(снимка на проникване около 200 метра навътре в необезопасената пещера „Темната дупка“ в Лакатнишките скали)