Ето от къде идва думата „пустиняк“

В Северозапада има една много интересна дума „пустиняк“. Тя набра популярност, благодарение на различни предавания и фейсбук публикации.

Пустиняк идва от думата „пуст“ – в смисъл на празен, самотен, сам. Тя има древни корени, но е останала в нашата реч през вековете. Има неправилно интерпретиране като „пущиняк“ – правейки се връзка с думата „пущина“.

Думата, колкото и да е странно има и църковен смисъл. Навремето монасите, откъсвайки се от света са искали да се отдалечат максимално от светското. Хората наричали района, който те обитавали „пустиня“. Вероятно се сещате и за „Великата Рилска пустиня“, когато става дума за небесния закрилник на България Св. Иван Рилски.

С обитаването на „пустините“ или недостъпните планински и полупланински райони на България, монасите получавали и прозвището „пустинници“.

Край Враца до ден-днешен има манастир носещ това име. Препратката към „пустиняк“ говори за съдържание, което носи със себе си обрисунък на човек живеещ див живoт по своя воля (не подивял), сам, отдалечен от социалното. Разбира се, това е натоварен с неразбираем за съвременния човек образ, но кореспондиращ с монашеските въжделения за живот извън света.

Тъй като не съм сведущ за начините на възприемане на думата „пустиняк“ от жителите на Северозападна България, не мога да кажа дали тя се използва и приема като обида, комплимент или като неутрална част от местния жаргонен изказ.  

(снимка – църквата на манастир „Св. Иван Пусти“ – Уикипедия)