Първият рейс в родопското село Сивино

Всичко ново за хората от Родопите било плашещо. Те били свикнали на живот, в който модерното, било то и удобно, не било приемано с особено доверие. Именно такава е историята и за първият автобус в село Сивино, намиращо се в района на Горното течение на река Арда. Това се случва преди половин век. 

Взето е решение, до селото, което тогава е било доста многолюдно да има редовна автобусна линия. Това създало много голямо вълнение, донякъде от радост, донякъде от тревога. 

Една вдовица на преклонна възраст казала: „Вдигнете ме, мари, и йе да ида да го видя, че ще умра, та нема да знам какво е рейс.“

Автобусът тръгва. Голяма тревога изпитвал и пълномощника Здравко Велинов, който най-много „натискал“ за него. „Ще има ли пътници?“ – питал се притеснено.

От Смолян казали: „Щом сивинци си направиха пътя, нека върви колата, но пробно – ако няма пътници, ще я спрем“.

– Опря до там работата – разказвал след това Велинов – че трябваше вечери наред да обикалям от къща на къща, да убеждавам хората сутринта с рейса да пътуват. На някои им предлагах и пари за билети, само и само да задържим придобивката. 

Това, разбира се, е продължило само няколко седмици. На леснината бързо се свиква. Сетне, като се юрнал народът към автобуса, иди му разправяй, че местата са ограничени. След още някоя година се наложило да пусне още един автобус по линията Смолян – Сивино. 

И така – завършил разказа си Велинов – сега за ден два автобуса влизат в селото. Никой вече не ще пеша да върви. 

(снимката е илюстративна. източник)